Независима информационна страница
с аспекти от много сфери на изследването
и опита.

 към интернетния сайт: други предложения и езици.

Старият Завет, юдейската религия и Исус Христос...
с извлечения от основния текст и допълнения.

 Тази допълнителна страница е принос за по-доброто разбиране на Стария Завет и междурелигиозния диалог. С нея не е свързана претенцията произведенията на Стария Завет да се третират също така обстойно, както този интернетен проект се занимава с Евангелията и посланията на Апостолите (Събитието на Петдесетница).

Исус Христос и неговите ученици са се позовавали често на известните на техните слушатели Свети писания. Това е първо Старият завет. Той съдържа историята на сътворението, книги за историята на евреите, свещени канони, пророчески писания, псалми, апокрифи и др. Исус и учениците му излагали, че тяхното произведение не отменя съдържанието на по-старите откровения, но че те не са на първо място тълкувания, а че сега става въпрос за живота освен непосредствения контакт с Бог и Христос. (Виж също "Основи на етичните стойности" и основния текст на "Пътищата на Христос.net".) От това се появяват нови аспекти в сравнение със Стария завет.

В Новия Завет се намират много връзки към други религиозни насоки от онова време. Напр. Йоановото Евангелие се обръща многократно към онези, които са познавали гностичните учения за мъдростта, за да им обясни на тази основа специфичното и различното от Християнството. Обикновен пример за това е наименованието "Той беше истинската светлина..." в Йоан 1. Някои от писмата на Павел и др. вземат също под внимание нивото на знанието на хората около старите мистични религии, дори повече отколкото юдейските предания. Този, който не познава тези традиции, не би забелязал това. На такива места в Новия Завет няма да се намерят обобщаващи проклятия срещу всички неюдейски стари писания. Такива съждения ще се намерят само там, където се засягат изразени злоупотреби на конкретните, дегенериращи култове, за да бъдат предпазени хората от тях. Правилният, стар път на мисията беше да поеме хората там, където се намират в момента; вместо да изисква от тях да забравят просто своята цялостна биография - което довежда само до повече разриви в съзнанието - вместо да донесе спасението, което лекува разривите. От хората с друг произход не се изисква да приемат първо цялата юдейска традиция. От тази гледна точка те са били равностойни на евреите (сравни напр. Посланията на Апостолите15,19). Едновременно с това между учениците е имало и спорове, които и днес още се срещат.

В действителност би било възможно да се извлече християнското на базата на други религиозни традиции на мястото на Стария Завет. Това се опита да направи напр. Мани, основателят на манихейците, които бързо се разпространили в Азия, по-късно са били преследвани от църквата и днес са почти унищожени. Изходна точка за него бе също онази монотеистична религия на Заратхустра в Персия. До каква степен той конкретно успя да разграничи ролята на Исус и до каква степен това евентуално не му се е удало въпреки високото ниво на неговото учение (напр. оттегляйки се едностранно само в учението си) е друг въпрос, който на това място няма да разглеждаме по-подробно.

Според староеврейската библия юдейската религия (юдаизъм) е допринесла за написването на някои други писания, като сборникът със закони (Мишна) и сборниците с тълкуванията (Гемара) на Талмуд - в Йерусалимската и Вавилонската версия -; както и основните произведения на определени течения, особено на мистично - езотерични писания на Kабалистиката: Цохар (Зохар) / Сефер Йецира. Последните две писания се смятат, че са от 13 век, но се основават на по-стари предания; Някои от нещата там напомнят даже за стария Египет. И днес дори съществува еврейска мистика.

В началото на Стария Завет Бог бе наречен "Елохим", това означава "божествен дух на (сътворението)", а не материални извънземни с генно-технически експерименти и др., както се спекулира днес в някои книги - доколкото отчасти е имало проблематични влияния върху развитието на Земята, то тези са били прибавени допълнително. Думите "Елохим" и "Аллах" (ислямското наименование на Бог) имат от езикова гледна точка един и същи произход.

Името Яхве/ Йехова/ JWHW се появява едва по-късно в Стария Завет. При приближаването към Бог в течение на епохите, според мистични и хуманитарни източници като Лорбер или Щайнер, е възникнало изживяването на Бог като Йехова. Само преводите използват за съжаление винаги едни и същи наименования, след като в оригинала се срещат много различни имена за Бог. Така се пренебрегват съответно и различните начини на изживяване от хората на различните епохи. Истинското изживяване на Бог като Йехова по всяка вероятност е било временно помрачено от хората, и дори отрицателни същества са могли временно да подведат хората във връзка с това. Феномен в много религии е, че хората, чийто спиритизъм е станал повърхностен и които са били напр. изпълнени с омраза, съвсем ограничено са могли да приемат коригиращите слова на пророците. Така не всички подробности в Стария Завет трябва да се отнасят до "Яхве", и до "JHWH" по смисъла на обясненията на Проф.. Й. Й. Хуртак/САЩ. Но това не значи, че всяко събитие в Стария Завет би могло да се анализира от гледна точка на човешката логика в нашето днешно общество. Бог знае по-добре от нас, какво защо той прави, и какво защо той желае от човека.

Общността на Кумран се причислява често към строго вярващите, спиритуални есейци, към третата основна школа на тогавашното еврейство едновременно с фарисеите и садукеите. По-точно е ставало въпрос за близка до есейците, независима общност, която е имала добри контакти към други течения на тогавашното юдейство, едновременно с мирните есейци и също към самостоятелните войнствени "целоти", както и към фарисеите в Йерусалим (те са се доверявали на тази общност във времената на нужда, което показват рисунките за съкровището на храма; явно въпреки различните си възгледи те са били смятани за изключително достойни, за да им се оказва доверие). "Правилата на общността" 1QS съдържа данни за очакването на Месията. Дори са споменати 2 месии респ. 2 линии за произхода на очаквания Месия, които въз основа на тогавашните закони биха могли да се отнасят до Исус: чрез Йосиф, потомък на Давидовия род и чрез Мария от жреческия род на Аарон (Това споменава напр. и Карстен Петер Тиде, който по поръчение на израелската антична служба се занимава с тези ръкописи).
Пророчеството на Михей 5,1, според което Месията произхожда от Витлеем, изглежда, че е нямало значение в онези кръгове, които са поддържали очакването на Месията. И все пак напр. евангелиста Матей се позовава на това. Някои смятат това лекомислено за негово откритие, тъй като Исус произхожда от Назарет. От мистично -пророчески източници*), особено от Якоб Лорбер, който през 19 век е нямал причина да опровергае подобни спекулации, научаваме, че Исус произхожда от едно място наречено Витлеем, но не от днешния Витлеем, а от Витлеем, който в наши дни вече не съществува и се намира около Назарет.

За твърдо утвърдената върху християнството като религиозна общност теология трудно използваема, но толкова по-интересна за други културни кръгове би могла да бъде идеята на Р. Щайнер да види в Христос същество, което в предхристиянско време е било познато на някои по-висши мъдреци, изразено във Вишва Карман на индусите, Ахура Мазда на персите, слънчевото същество Озирис на египтяните, и в келтския Белемис = Балдур, Аполо.Виж също и главата "В началото бе словото..." в този текст.
Виж също напр. за христологията на Рудолф Щайнер сбирката от лекции "Духовните мъдрости в небесните тела" 1912; "Ранните етапи към мистерията на Голгота", 1913, 1914; "От Исус към Христос", "Христология". *)

Преди 2000 години ние виждаме олицетворението на Христос на Земята като мащаб за преломна точка на световното развитие, поемайки я респ. . човечеството върху себе си, приемайки я отново в живота си. Старите култове са отчасти дегенерирали, както по-късно и християнството става повърхностно, но изследването в такива насоки въпреки това би имало значение. Христос би се показал като нещо, което не помества понякога в отредената му роля като гарант на властта на една отделна религиозна общност. Същество, което олицетворява точно обновеното общо човешко, "новият Адам" на Голгота.

 Назад към списъка на тази страница

Първоначалните учения на Заратхустра могат да се намерят и днес при персите и тяхното Свещено писание, в Зенд-Авеста. Изследователи на тази религия в Индия разкриват, че тя е по-древна отколкото смятат западните учени, така че античните историци са имали право. Освен това стана ясно, че в тази религия първоначално не е ставало въпрос само за онези космически борби между светлината и мрака, които по-късно са се влели в гностичните учения. А личният Бог, наречен Ахура Мазда, е бдял като "Свръхдоброто" над тези противоречиви сили. Понятието за неличната страна на Бог е била "Аху". (Адрес за съвременните спиритуални разработки на онази религия: Mazdayasnie Monasterie, Mustafa Bldg., Sir Pherozeshah Mehta Rd., Bombay 400001, Индия.). От друга страна бе открито, че в иранските предания има указания за Ноа/Нуак, които съвпадат с библейските информации. Нашето впечатление е, че Зенд Авеста има още много общи неща с един вид първично откровение на човечеството преди предноазиатския потоп - това означава с най-древната вяра за Бог, на когото Ной е останал верен в тази дегенерираща култура. Абрахам не е бил първият, който е боготворял единствения Бог. Има указания за това, че и предходната форма на тази религия е съществувала и писмено още преди предноазиатския потоп, и на всяка цена съществува възможност някой ден да се появят ръкописи от онова древно време. Един от тези изчезнали ръкописи Лорбер нарича "Сеантиаст Ели", Бог се е явил на хората преди потопа като "Абедам", както той по-късно е действал чрез библейския Мелхизедек.
Между другото много мюсюлмански духовници в Иран числят персите към "Хората на писанието" в Корана, както евреите и християните, тоест това не означава към "Неверниците", а към онези, които вярват в един и същи Бог и непрекъснато се напомнят за него от Пророците. Разбира се, че и в тази религия се е изгубило доста от първоначалната спиритуална дълбочина, както и при много други религии, което в наши дни трябва отново да бъде преоткрито.

Мани (216/267) се опита да свържи християнското с религията на Заратхустра. (....). Тук няма да се прави по-подробна преценка на това. За целта виж обстойния текст на немски или английскиезик.

 Назад към съдържанието на тази страница

Междурелигиозният диалог:

Това е принос за по-доброто разбирателство между религиите и за мирен "междурелигиозен диалог", така както той се състои от много години насам. Тези бележки не предявяват претенция да характеризират исляма като цяло, като се има на предвид, че са налице различни школи на исляма.

Коранът*) и другите писмени религии
Ислям означава "Подчинение на волята Божия".

Християните респ. евреите се споменават в Корана отчасти дори директно като "вашите хора на Писанието" (хора на книгата, напр. Сура 4,171) и "вашите деца на Израел". Тека те могат да се занимават също с Корана*), дори и ако в повечето случаи не го правят. Във всеки случай богословието се занимава със Светите писания на всички религии и изследва освен това историческото развитие на техните тълкувания. Но Светите писания трябва да се четат с респект. Една част от коментаторите на Исляма писаха, че съществува праформа – добре съхранена от Бога - на Корана, която е достъпна само за ангелите и на пречистените човешки пратеници; друга часто от тях интерпретира, че читателят на намиращия се на земята Коран може да го чете само, когато е напълно пречистен.

Пророкът важи като изпратен за „време” (промеждутък от време), в което няма пратеници (Сура 5,19*). Коранът различава между вярващите по смисъла на ученията на пророка Мухаммад, - "Хора на книгата” (Хора на Писанието) и "Неверници". С "Хората на книгата" се имат предвид особено евреите и християните, които заедно с мюсюлманите се основават на същата традиция, понякога и поклонниците на Заратхустра (Сура 22, 17). Тъй като коранът признава и редица "пророци", които са дали на своите народи респ. на своето време съвпадащи учения за Единия Бог, за отвъдния съд и молитвата (Сура 6, 83-92; Сура 7, Сура 4, 136*). Доколкото хората от тези религии вярват в тези всеобщи основи, то те не се смятат за неверници от Корана. (Сура 5, 48* и др.). През първите столетия на исляма не е била упражнявана принуда върху християните и евреите, за да преминат към исляма (според самото учение, „Няма принуждение в религията”, виж Сура 2, 256*). 
Абрахам важи като един от „халифите”, които единствени са намерели правилната вяра към Бог.
Аллах – в предислямски древноарабски времена ал-илах - има като семитска дума сигурно същия произход като "Елохим", божественото име от староеврейските книги на Мойсей.

Исус Христос в Корана.
Нека да обърнем внимание на това, че Коранът признава на много места Исус Христос като изпратения от Бога, както и като "словото" Божие със значение, което не е описано по-обстойно и като дух признат от Бога (Сура 4, 171) "сътворен като Адам" (Сури 2, 3, 5,...) Тоест в един добре разбран Ислям той важи във всеки случай повече отколкото при онези модерни християнски теолози, които оставиха само социалния реформатор Исус. Само учението за - от християните по времето на Мухаммед много земно разбрано – синотоворството на Бога Исус в рамките на по-късното Триединство не е било възприето от Корана. Едва ли е имало все още християни, които биха могли да обяснят толкова автентично това, което първоначално се е имало предвид с това, че и хора с друго изходно мнение биха били в състояние да разберат това (напр. Сура 6, 101*). В Римляни се казва, че Исус се е открил чрез силата на чудесата като „син Божий” – тоест той не е бил роден.
С мюсюлманското убеждение, че Бог е нероден и че Исус не е роден, а е бил сътворен, с това християните биха могли все пак да се съгласят. Освен това понятието (на гръцки език) "logos" - което в Библията означава божествения произход респ. изпращането на Исус Христос - в Евангелията преведено като "Словото" (виж по-горе), се представя в Корана като Исус. Дали във вдъхновенията на Корана - както и в Библията - няма скрити тайни, които не са разкрити напълно досега нито от мюсюлманите, нито от християните, така че спорът за отделните понятия да е напълно безсмислен? Дори и там, където християните представят тези учения така, че да бъдат разбрани като "многобожие", това не отговаря на начина, по който Исус сам е учил: "Молете се в мое име (тоест вътрешно свързани с Исус) към Отеца (Бог)" (Йоановото евангелие 15:16). Всичко в живота на Исус се отнася до единия Бог, с който той е тясно обвързан, и точно към когото той иска да води хората.

Коранът вижда Исус "сътворен като Адам", който Бог сътворява от глина (Сура 3, 59) и говори за "Божия пратеник" от духа Господен, който е извършил девственото раждане на Исус от Мариам (Мария) . (Сура 19. 17-22*). В християнската версия ангелът на Господ оповестява раждането на Исус от Светия дух. Освен това в Корана се казва, че Исус се подкрепя със Светия Дух / Божествения дух (Сура 5, 110).

Според Корана младият Исус е оповестил своето възкресение (Сура 19, 33), с което в Корана би могло да се смята често упоменатото възкресение на вярващите в "Сетния ден" (виж по-долу) (Сура 4, 159), с което би могло да се има предвид и неговото връщане в „Деня на страшния съд” (да се смята Съда, с възкресението на вярващите, което се споменава често в Корана. виж Сура 4, 159* (). Коранът разказва, че Исус е бил възнесен жив в небесата (Сура 4, 157 – 159*, Сура 3, 55*).
Мюсюлманите и християните нямат еднакво мнение по въпроса, дали Исус е бил разпънат на кръста преди своето възнесение, умрял и преодолял смъртта чрез Бог - както казват християните - или той е бил възнесен жив в небесата, без да е бил разпънат на кръст - както вярват мюсюлманите. Обща обаче е вярата, че по времето, когато той е бил въздигнат, той в никакъв случай не е бил "мъртъв", а напр. е поучавал хората.
Още в Сурите 3,55* респ. 5,48* се казва, ".... аз ще го пречистя" и "... ще се върнете всички при мен, и аз (Бог) ще решавам измежду вас за това, в което не сте постигнали единство (в земния живот)". Решението на някои останали тайни християните и мюсюлманите биха могли да изчакат спокойно, вместо да спорят за това.

Също така Коранът съдържа Възкресението на вярващите по време на Съда (Сура 36, 77-83; Сура 69, 13-37; Сури 75 и 99 и др.). В деня на Възкресението Исус ще бъде свидетел пред вярващите в Писанието (Сура 4, 159; сравни Сура 16, 89*). Тези, дори и немюсюлманите, които вярват в Бога и в Страшния съд, правят добро (), няма защо да се страхуват от Деня на страшния съд според Корана (Сура 2,62; Сура 4,123/124; Сура 7,170*). Страшният съд в Корана е, както и в Библията, дело на Бога, а не на хората, независимо от това, дали са християни, мюсюлмани или евреи.
(Подобни сравнения между религиите не служат тук за това да покажат съмнение относно независимостта на Корана.)

Етическите основи на 3 "абрахамски религии" са тясно свързани помежду си. В исляма се срещат също повелите, дори и посочени по същия начин, между другото и в Сура17, 22-39; Сура 5, 38-40; Сура 2, 188; Сура 4, 135; Сура 2, 195; и Сура 17,70* (човешко достойнство). Коранът забранява напр. най-строго и без изключения убийството на невинни хора (Сура 5, 27-32*).
Понятието „Гихад" (Джихад) означава само: „война”; "Свещена война" произлиза в това си значение не от Корана, а от цитатите на Мухамед и на ислямските правни школи.***) Вътрешната духовно-моралната дейност върху собствените чужди на бога страсти важи като „Голям джихад”, на който се придава по-голямо значение отколкото на всички други спорове. (Сравни напр. посланието на Исус, "първо извади треската от собственото си око..."- Много външни конфликти биха загубили по този начин своята основа).  "Джихад на словото " е мирното представяне на вярата. "Джихад с ръката" е активният поучаващ пример на вярващия. "Джихад на меча" се нарича също така и "Малък джихад"; той се позволява само за защитата на нападнатите вярващи и „без престъпване”. (сравни Коран Сура 2, 190). "Ожесточеността" на общуването с вярващи от други религии е заложена обаче и в Корана (Сура 48, 29, Сура 47, 4).
Много са традиционните правила за общуване между половете включително и забраната за брак между привърженици на други религии и др.

Към ислямската практика принадлежат: "Убеждението, че няма друг Бог освен Господ (Аллах) и Мухаммед е Божият пратеник;
че трябва да се извършват предвидените дневни молитви (Сура 2, 177*);
че през месеца Рамадан трябва да се спазва годишното постене (Сура 2, 185*);
по възможност веднъж в живота да се направи Поклонението (Сура 2, 196*);
и да се заплати Цакат (данък за социални помощи) (Сура 2, 177*)".

*) Между другото тук е използван преводът на Корана на Руди Парет, издателство Колхамер, чийто превод отговаря на научните изисквания и различава стриктно между буквалния превод и вмъквания за по-добро разбиране на текста. Тук се употребява най-използваното в ислямските страни египетско броене на строфите. Другите преводи могат да използват една от другите две броения на строфите, в такъв случай ще намерите споменатото място малко преди или след посочения номер на стиха в същата Сура. Трудният превод на Корана не важи толкова много за толкова ясни места като посочените. Значението на местата в Корана бе сравнено също така с „Коранът, превод и коментар” на Адел Теодор Кури, 2007 (немски език, чийто превод е намерил признание и сред мюсюлманските учени, (напр. Д-р Инамулах Кан, бившият Генерален секретар на ислямския Световен конгрес), а неговият коментар взема под внимание традиционното тълкуване на ислямските правни школи.

 Назад към съдържанието на тази страница

Същината на първоначалните поучителни речи на Буда, на които още се основава будизма "Хинаяна", е все по-нататъшното освобождение на човека от всичко, което не принадлежи към същината на неговата същество. Желанието на външните и вътрешните сетива, което води до страдание, трябва да се осъзнае като "не принадлежащо към собствената личност" ("аната") и да угасне през съответния житейски път и през пътя на обучението включително и чрез медитация и да премине в състояние на Нирвана. В повечето случаи това е било неправилно разбирано от възникналото по-късно течение на будизма "Махаяна" - което иначе е донесло и напредък, напр. значително по-силно изразено съчувствие към всички същества, вместо бягството от света. Тя тълкувала споменатото, възвръщащо се понятие на Неличното така, като че ли никога не е имало собствено Аз, което би останало след отхвърляне на егоистичните низките качества. Съответно тя е била склонна да гледа на Нирвана като на "нищо". Самият Буда е говорил дори при описанието на своите най-висши изживявания: "И аз разбрах... с времето ми стана (също) напълно ясно нещастието на сферата на „нито-възприятието-нито-невъзприятието”, и проникна към щастието на извисяването на възприятието и чувството, наслади му се докрай... И така аз печеля от онова време -след пълното изключване на нито-възприятието-нито-невеъзприятието, извисяването на възприятието и чувството и оставам вътре в тях, и влиянията, след като мъдро осъзнах това, се изчерпаха. " (Сутри на Ангутара Никая 9, № 41 ...). 
Дотук може да се разбере, че Исус Христос също подтиква към пречистване на различните човешки качества, и към това, всеки един от нас да започне да се занимава първо със себе си, вместо да критикува веднага другите. (виж основния текст на Пътищата на Христос). Освен това той идентифицира себе си и своите ученици не със света или някакви си земни дейности, а ги описва като непринадлежащи към света, но - още по-настоятелно отколкото в първоначалния будизъм - като живеещи и действащи в света. (Йоан 17), превръщайки този свят на квас.
Във всеки случай в цитатите на Исус и Буда по въпросите на живота могат да се установят толкова много съвпадения, че това кара някои от десетилетия да предполагат, че Исус е учил Будизъм. Но това обаче не е вярно. По същия начин би могло да се каже, че той е проповядвал това или онова учение. В нашия основен текст между другото се обяснява, че такива частични общи неща се основават на духовни реалности, към които, погледнато логично, всички които са имали достъп към тях, са могли да ги възприемат по подобен начин, без да заимстват нещата едни от други. Това е силата, която религиите проявяват всеобщо срещу материалистично-егоистичното общество - и не се възползват достатъчно силно от това. Дори и общите неща и контактите между религиите помежду им обаче не промениха факта, че всяка една от тях има свой собствен и отчасти напълно различен път.

Във всеки случай тези човешки качества в еврейската респ. християнската сфера, които трябва да бъдат пречистени, са свързани допълнително с понятието грях към Бог. Първоначално тук е ставало въпрос за спазването на религиозно обосновани етични норми, и по-точно погледнато за преодоляването на онези качества, които ни делят от Бог. Но по принцип цари убеждението - дори и при повечето от самите будисти - в будизма няма никакъв Бог. Затова в общите етични мнения на различните религии се взема под внимание само една приета от всички религии "Последна действителност" отвъд материалния живот, без значение, какво означава това при отделните религии. Но това не е съвсем правилно. Буда не твърдял никога, че не е имало Бог, а че той се е ограничавал само според тогавашните обстоятелства повечето върху предаването на познанията за човешкия път. Буда отговорил на въпросите на индус-жреците за Брахма, Богът на сътворението на индусите: "Познавам Брахма, и светът на Брахма, и пътеката, която води в света на Брахма, и как Брахма е попаднал в този свят, и това знам." (Дигха Никая, 13. реч - Като се вземат предвид спиритуалните изживявания, не само въз онова на литературните познания на индусите.) Брахма на индусите не може просто така да се приравни с "Отеца" Исус Христос; това е повече олицетворение на частичните божествените качества, възникнали през най-различните култури. Във всеки случай той не е обозначение на негативните сили.
Евангелията респ. Откровениетохарактеризират "Отеца" напротив като Онзи, от когото произтича сътворението, и в чието съвършенство то свършва (Алфа и Омега), тоест този, който стои над тях и техните качества и преди него не е било достигнато окончателно. Въз основа на автентичните си изживявания такива християнски мистици като Якоб Бюме са обърнали изрично внимание на това, че този Бог стои не само над заемното сътворение, а и над отвъдните и небесни светове.**) Не може да има напредък, когато религиите често се сравняват в научната литература, без да бъдат включени онези, които имат дълбоки религиозни изживявания. Без тях не би могъл дори да се намери език, който да бъде разбран и от двете страни.

Будисткият път води до преминаването в "Нирвана", отвъд отвъдното - нещо, което за повечето будисти разбира се е толкова далеч, както и за повечето християни е далеч мистичното единство с Бог -. Но Буда е учил и възможността, че "освободеният от преражданията" Бодхисатва може да се върне отново доброволно, напр. за да помогне на останалата част от човечеството.
Христос се е възнесъл към Отеца (и гробът беше празен" Възкресение & Възнесение), за да се върне след това отново. С Христос днес може да се достигне до едно по-силно проникване от най-висшето божествено ниво до земното.

Тук би си струвало да споменем още и Рудолф Щайнер, според който Буда представил мъдрото учение за любовта, докато Христос е добил силата за тази любов. Тук Буда се смята до известна степен като предшественик. Този, който желае да осъзнае, как става всичко, може да продължи пътя си напред и да попита сам Христос или Буда!

Буда в "Калама Сутра": "Не се оставяйте да ви водят..., не по това, което сте чували, ....предания,... мнения,....авторитета на светите писания, ... само по причини на разума и логичните заключения,...измислени теории и предпочитани мнения,...впечатления от лични предимства, авторитета на майстор. Когато обаче вие сами осъзнаете ...". (Осъзнаването и истинското убеждение във вярата имат повече общи неща отколкото само едно интелектуално "смятане-за-истина" с вярата.)

*) Старите учения на Буда мога да се намерят особено в пълните преводи на К.Е.Нойман, "Речите на Буда: средна сбирка"; а също така и в по-дългата сбирка".
**) За хората с теософски езикови навици тук може да се спомене, че в теософски смисъл Нирвана респ. Атман се намира под "паранирванските" и "логойските" божии нива.

Назадk към съдържанието на тази страница

В ученията от индуски произход се среща понятието "Аватаре" на различни степени. Под това се разбират хора, които не са на земята за своя собствен напредък, а доброволно, за да допринесат за напредъка на един народ или на човечеството; като капка от "божественото съвършенство". Разликата между последващи така "Аватари" и религии се изгубват често в такива тълкувания, докато еврейското и християнско схващане набляга на "Бога на Историята", на аспекта на по-нататъшното развитие и на особената свързана с това роля на "Месията" (Извлечение от главата "В началото бе словото..." от основния текст * ).
И все пак от гледна точка на индийското мислене това е допустимо доближаване до разбирането на задачите на Исус Христос. За това и индуските майстори на йога признават често по-голямата роля на Исус, отколкото онези между модерните християнски теолози, които виждат Исус само като обикновен човек респ. социален реформатор. Но също така има и индуси, които са гледали на Исус като на обикновен човек респ. неговите учители. При всичко това трябва да се вземе предвид, че спиритуалните дълбочини на Християнството са отчасти изчезнали и едва сега отново трябва да станат разбираеми така, че изобщо да е възможен смислен диалог с другите религии. (Върху това работи този интернетен сайт с нейните подробни текстове * ).

В съответствие с думите "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен отец"(Матей 5, 48) най-интересното за нас при всяка религия е въпросът, накъде водят практичните спиритуални пътеки. В случай на хиндуизма това са разнообразните пътища на йога. Чрез владение на външната и вътрешната природа на човека те се опитват да върнат душата към нейното божествено съвършенство' .
В тази връзка има и европейски начини за обучение (...), които могат да включват под други имена елементи като познатите в йога центрове на съзнанието и нервите - хакри. Такива опити не са автоматично "нехристиянски", както това бе предполагано от страна на църквата, а тези центрове в човека бяха познати и на християнските теософи на Средновековието.(Йохан Георг Гихтел), и между другото могат да се разпознаят като реалните налични енергийни структури във всеки човек, така както и познаването на особено в Китай известните точки за акупунктура не са автоматично "таоистки" - тъй като те отдавна могат вече да бъдат доказани с измервателни уреди и от известно време и по хистологичен начин в тъканта на човека. (Извлечение от "Св. плам" от основния текст) Сравни също и Албрехт Френц "Християнска йога - християнско доказателство на индийския начин на медитация", където се предполага, че християнството и практичните методи на йога са съвместими едни с други.
Решаващо за християните обаче е духовното поведение, тоест ако упражненията се смятат като подготовка на собственото същество за въздействието на Бог или ако по по грешка се смята, че съвършенството в Бог може да бъде изтръгнато насила чрез определени техники (физически и дихателни упражнения, пеене на мантра, концентрация, медитация и контемплация...) ?.
Друга подобна разлика за християните: когато напр. при йога се повяват понятия като "Христосова сила", става ясно, че лечителната сила на Христос е една част от неговата същност, която е оказала своето влияние върху цялото човечество - но дали тя се изживява само като изолирана космическа сила? Ако някой не се настрои директно към Христос, откъде тогава той/тя ще знае тогава, че изживяното от нея/него действително има нещо общо с Христос? (отчасти от "Въпросът за чудотворните дела" в основния текст)*
Във всеки случай има и самобитни християнски начини на мястото на такива отчасти приспособени към християнството методи от други източници; но и те тепърва трябва да станат полезни за днешните времена. Напр. прастарата практика на православните монаси от връх Атос ("kyrie-eleison", "Помилуй Бог") би била в земната терминология дихателно упражнение и мантра. (Сравни "Тишината в пустинята" от основния текст)*. Освен това съществува напр. и специфичната християнска медитация с Евангелието, която е в основата на основния текст и е описана в допълнителната страница Християнска медитация *.

Преизживяването на разпъването на кръст, респ. "Полунощ на душата", на "мистичната смърт", на преминаването през една безпомощност от всичко, към което човек би могъл да се придържа, което всички известни християнски мистици (напр. Майстор Екерхарт) са почувствали под една или друга форма, има определено сродство с върховното изживяване на йога, на нирвикалпа самадхи респ. изживяването на пустотата на "нирвана". Християнската мистика донесе обаче изживяването, че в респ. зад тази празнота има отново "нещо", а именно Христос респ. Бог. Това, че е възможно преминаването на тази нирвана по индийския начин в нещо, което се намира зад това, ни показа Ауробиндо. По християнския начин може да има обаче нещо от тази намиращо за зад всичко богатство още от първата крачка по религиозния път, тъй като проникналото през земята същество Христос представлява свързващия елемент.
Това придава впечатлението на трудна цялостна промяна, когато някой като Ауробиндо се конфронтира със сили, които се приближават до развитието на Христос, но са без някаква основа. Но това в никакъв случай не е нещо невъзможно, нека да си спомним само за случая на момчето-индус, което е нямало понятие от християнството, но поради своето интензивно вътрешно питане към Бог изведнъж е изживяло Христос, нещо което той по-късно преработило в книга (Издател Фризо Мелцер " Садху Сундар Сингх"). Дори и при хиндуистките упражнения тантра внезапно при хора, които повече са предполагали, че ще видят индийски божества, се е появявала визия за Христос. "Духът прелита там, където той иска".
За теология, утвърдена върху християнството като религиозна общност трудно използваема, но толкова по-интересна за други културни кръгове би била идеята на Рудолф Щайнер да види в Христос слънчево същество, което в предхристиянските времена е било добре познато на висшите мъдреци от различните култури. Извлечение от глава "Разпъването на кръст..." от основния текст * ) Във връзка с Индия Р. Щайнер обръща внимание на "Вишва Карман", "световен архитект", чието въздействие древните индийски риши (мъдреци) са могли да докоснат директно зад достъпните до тях нива. 
Във връзка с многообразието от индуски богове би могло да се помисли, че според по-новите изследвания боговете на много древни култури - доколкото тук не се касае само до божества на отделни племена или хора - са изобразявали аспекти на едното божество, които по-късно са били боготворени като самостоятелни божества. Теоретичните наименования като политеизъм сами по себе си не означават нищо. Евреите са имали - в староеврейския оригинален текст - много различни имена за Бог и неговите качества. Но те не са пристъпили към този път да ги боготворят като различни богове. Напр. привържениците на Заратхустра (перси) са настоявали на своята монотеистка вяра за единия бог. В хиндуизма като монотеистка може да се нарече напр школата на Вишнуитите.

В този контекст е интересно, че съществуват нови стремежи, които като Христос в неговото възкръсване не споделят повече общото предположение на разбиращата се от само себе си, задължителна смъртност на тялото.I (...) Напр. индийският философ и йоги Ауробиндо и неговата спиритуална спътничка, "майката" Мира Алфаса са търсили в тази насока. (...)  (отчасти извлечения от "Възкресението" от основния текст) *.

Съществена част от онези християнски пътища на социалното дело и състраданието би важало в Индия като "Карма йога" (йога на съдбата" респ. "Бакти йога" (йога на любовта), докато ориентираният към изживяването път се сравнява с "Инана йога".
И Христос говори за преработване "до стотинка" т.е. докрай, но той не казва, че това трябва да стане както и преди "око за око, зъб за зъб" (Старият завет). Новата задача на човечеството стои на преден план - което е полезно за него и за обкръжаващата го среда, се възприема от неговите възможности и се използва. Не се говори повече за преодоляване на миналото като самоцел или като мотив за развитието. Днес може да се наблюдава помощ "отгоре" при взаимодействието на различните възможности на хората. (Извлечение от глава :Разпъването на кръст" на основния текст; съществува и допълнителна страница за кармата и реинкарнацията.) *

Японският шинто култ е напр. също така първоначално един от световните сходни природни религии, които са по-древни от известните световни религии като будизма и християнството.
Началото на природните религии се намира във времето, когато хората са имали до голяма степен на съзнание, което се различава силно от доминиращото в наше време интелектуално съзнание. Жан Гебсер, писател на книгата "Произход и съвременност" (немски език) би нарекъл тази степен на съзнанието "митологично съзнание". Изследователят на съзнаниетоДжулиан Джейнс, автор на "Произходът на съзнанието" (немски, английски) би нарекъл това съзнание, при което двете полукълба на мозъка са комуникирали още по-директно помежду си отколкото днес.*) Дясното полукълбо е позволявало явленията от всякакъв вид напр. в природата да се възприемат изцяло като "същества", а лявото полукълбо е било в състояние да преработи това така, че човекът да чува техните "гласове". Всички европейски предания за елементарните същества, за приказни същества и др. произхождат от тук, което означава, че те не са били измислени. Във връзка с нарастващото разпространение на писмото и четенето в замяна само на разпространението на устните предания този вид възприятие изчезва до голяма степен като обществено релевантен проблем в европейската предноазиатска античност до около 500 пр. н. е. Тъй като в митично време много често са били боготворени същества, прадеди или богове, свързани с определено място или племе, смесването на културите допълнително е допринесло за това, че по-древната форма на съзнание да не може да функционира повече или поне не безпогрешно. Грешките от своя страна правеха ползата от такива възприятия все по-съмнителна и ускоряваха поради това този процес.
Не би било коректно тези степени да се оценят по такъв начин, че новото съзнание на разума да би било по-ценното и че продуктите на по-древното съзнание в наши дни да нямат повече абсолютно никаква стойност. То способства за придобиването на нови способности, но затова пък се изгубиха други, които интелектът сам по себе си не може да замени. Във всеки случай е възможно съзнателно да се развият отново древните, забравени способности на образния обзор и синтеза като се запазят постиженията на аналитичното мислене; напр. чрез медитацията. Така може да възникне едно интегрирано съзнание, което отново по нов начин да обхваща и двете полукълба на мозъка. Чисто интелектуалното съзнание е стигнало днес до голяма степен пределите на своята работоспособност. Очевидно е невъзможно само с него напр. да се видят и да се разрешат навреме екологичните проблеми в тяхната действителна комплексност. Дьорнер говореше за едно "мултифакторно съзнание", което е необходимо за регистриране на екологичните процеси, което обаче неговите студенти почти не са притежавали при съответното изследване. Човечеството днес може напълно да се стимулира чрез древни предания от ранноинтелектуалните възприятия - без да може да приеме просто предишната форма на това съзнание. Точно това е причината, поради която приказките и днес имат стойност за децата. Те допринасят за това дясната половина на мозъка да не атрофира веднага.

За разлика от това, което ние намираме при другите политеистични религии - в чието начало е било едно единствено божество с "качества", които са били боготворени едва по-късно като отделни богове - при редица природни религии не може да се установи такова единно начало.
Докато митовете за сътворението на някои други народи започват със сътворението на небето и земята (отвъдния свят), древният японски мит за сътворението предполага земята и небето. В това изображение Боговете се пораждат спонтанно и живеят едновременно в 3 свята, докато на земята живеят хората, в отвъдния свят - много мъртви и демони. И изпълнените с почит предци са били смятани към пантеона на боговете. (...)

Боготворенето се извършва по различен начин, посредством утвърдени молитви (благодарност и молби) и посредством жертване на продукти или символи.
(...)

*) На англ. език "Bicameral mind". Самият Джейнс създаде обаче впечатлението, като че ли всички тези древни естествени функции на мозъка сами по себе си биха представлявали обяснението на изживяванията с божествени или природни сили; по наши данни това е абсолютно погрешно. Неговите данни не казват нищо относно това, какви "са" тези същества. В мозъка не могат да се намерят нито "богове", нито Бог. Става въпрос за ниво на реалността от особен вид, и мозъкът е в състояние да я интерпретира по един или друг начин. Точно описания древен вид на възприятието не е просто така в състояние да произвежда изкуствено такива "същества" като фантастични изображение, нещо което модерното съзнание би могло да направи. По подобен начин спиритуалните сънища или медитационни изживявания изразяват отчасти нещо съвсем друго само като процеси на преработване на психическите преживявания през деня.
**) В Европа напр. времето на възникване на Омировите епоси се е числяло още към митичното време, докато последващото време на старогръцката философия се е числяло вече към съзнанието на разума.

 Назад към съдържанието на тази страница.

към интернетния сайт.