Пътищата на Христос

При интензивно медитационно занимание при Евангелието на Йоан може да се предположи, че главното значение на медитационната ретроспекция на Евангелиста произхожда от изживяното в неговия живот.

При Откровението на Йоан е очевидно, че то се основава на видения. Тук не става въпрос за мисловни записки на външни житейски преживявания за в бъдещето. Формата на тези видения показва също - което предпоставя опит в търсенето на силата за разграничаване на собствените вътрешни образи и др.. -, че те произхождат от по-високо ниво, където външните очаквания могат да се формират в имагинерни образи; тук не може да се види никакво смесване с личното. Източникът е посочен също ясно, дори и при такива изживявания това да не представлява никаква гаранция: "Това е откровението от Исус Христос, което му бе дадено от Господ Бог, за да покаже на слугите си онова, което скоро трябва да се случи. Христос го изтълкува и го изпрати чрез ангела си на своя слуга Йоан...".

Най-често модерната евангелска теология не се интересува особено от това апокалиптично писание. Със своите външни методи то не би могло да разшифрова истински или поне само отделни части, тъй като не може да установи чрез собствените си изживявания "метода" на своето възникване и свързаната с това символика. В католическата църква съществуват различни представи за Апокалипсиса, но хората там едва ли ги четат; тя е твърде отдалечен от самодоволството на много хора и църкви в наше време. Точно противно на това свободните църкви и секти се позовават директно на Апокалипсиса*. От пророческото изложение те виждат според разбиранията си, тоест техният метод е също недостатъчен, често едно единствено външно време на катастрофи; и разбират съответно себе си като избраните или поне като директно избраните. *Апокалипсис произхожда от гръцки език и означава разкриване, откровение, а не катастрофа.

В главата за събитието по Петдесетница се обърна вече внимание на преходите от индивидуалните дела на Исус в неговото обкръжение към глобалните развития.

Ако след Евангелията Откровението на Йоан се разработи също така цялостно, както това бе предложено във "Въведението...", се показва нещо неочаквано, нещо което не може да се срещне в литературата по този начин:

Откровението показва една последователност, която е сходна с последователността в живота на Исус. Но съвсем ясно тук става въпрос за развитието на човечеството респ. на земята и космоса; дори и най-вътрешната, мистична преработка потвърждава само, че това не са само чисти изображения, които подкрепят развитието или "освещаването" на отделния човек, макар че поради споменатите паралели към Евангелията то може да помогне на отделния човек и по този начин. Истинската степен на апокалиптиката е по-скоро едно съзнание, което разширява първообразното събитие около Исус Христос преди две хиляди години до едно също така пресечено от първообразни стъпки развитие на човечеството и земята на фона на космоса. Тук също така е включен и универсалният аспект на Христос спрямо неговите дела като син човешки по времето около настъпването на новата ера. От тази гледна точка биха били възможни от своя страна и някои заключения за подробности около събитието преди 2000 години.

Но Откровението притежава една по-голяма неотразима комплексност в сравнение с описанието на Евангелията. Тоест то не е само някаква проекция на изживяното от Йоан в живота на Исус върху световните събития.

В своя същински "елемент" Откровението описва едно събитие в различни измерения респ. нива на битието. Само второстепенно в отделните стъпки може да се открие времева последователност. Само от това става ясно, че всички тълкувания на исторически събития могат да важат в най-добрия случаи отчасти като неща, напомнящи за видяното и отчасти те трябва да са изключително заблуждаващи.

От друга също допустима гледна точка Р. Щайнер гледа на видените бъдещи състояния на съзнанието на човечеството като отчасти казани предварително от някои духовници на настоящето. Р. Щайнер, може да се прочете в: "Апокалипсисът на Йоан" цикъл от речи 1908 г.

В духа на Ото Ханиш, основател на ориентираното към Заратхустра „Мацдацнан"- движение за форми на живота Обердюрфер откри съответствия с определени физиологични развития напр. на нервните пътища в човека. "Апокалипсисът" Немско движение Мацдацнан, ул. "Габлонцерщрасе" 7, 76185 Карлсруе (Германия).

Едно езотерично тълкуване на отделни глави се опита да направи и Артур Шулт: "Откровението на Йоан като откровение на космическия Христос" и "Сътворението на света и Апокалипсиса на Йоан". Разбира се, че това са само опити за сближаване, към които биха могли да се направят много забележки.°

И тук още една забележка към по-древни пророчества: Много малка ще е помощта от това тълкуването на Апокалипсиса на Йоан да се смеси с пророчествата на Стария Завет. Дори и на някои места да се използват сходни картини, твърденията на старите пророци би трябвало да се сравнят първо с историческите събития на предхристиянското време и съответните хронологически таблици. Едва тогава става ясно, че тези пророчества са говорили почти без изключение за предстоящи по онова време събития в предхристиянско време и по времето на Исус: напр. пленничеството във Вавилон и тогавашното завръщане на евреите, както и последващите войни в страната, на тогавашната победа на евреите и др.; дори и за идването на Месията респ. на Христос (за Месията сравни сайта за Стария Завет). Само на много малко места проблясва допълнително нещо, което сочи към нашето време респ. към описаното в Откровението на Йоан (напр. Исаия 24; 25; 27; 27; 66:15; Даниел 7:9-28).

Откровение 5:6се посочва в традиционната (християнска) теология като основно принципно видение: агнето като заклано, а стои изправено пред Божия престол. В едно от църковните мнения църквата се смята за мястото, където се проявява новото. Освен това теолозите са третирали Откровението на Йоан във връзка с едно „окончателно" (есхатологично) доверие в бъдещото Божие „царство", особено във връзка със съответните речи от проповедните години на Исус. Това което Бог е започнал с Исус и което обаче не е завършено, продължава да се развива до завършването му; сравни Филипяни 1 6. Това е довело до приемането на началото на едно „ново небе и нова земя" (Откровение 21) още с Разпятието и Възкресението на Исус - и оттук на едно непрекъснато развитие. Откровението на Йоан разказва обаче за един прелом, който дори и при едно символично тълкуване не позволява да се предположи неговото необятно значение. Всъщност мнимото противоречие между вече съществуващото и по-нататъшното реализиране ще може да се разреши действително само, когато се осмисли на медитативно ниво дори отчасти онова съзнание, което показва Исус, когато многократно казва по смисъл „Ще дойде времето и то е вече настъпило ..." (Откровение 4 и 5): Казва се, че нещо, което на духовно ниво е напълно реално, ще се прояви видимо на един по-късен етап. 

На това място са уместни и някои общи мисли за отношението с пророчествата, не само на Апокалипсиса на Йоан, а и на други, в повечето случаи по-кратки "Апокалипсиси" от апокрифната литература на първите хилядолетия или на модерни апокалиптични видения на модерни ясновидци, които имат повечето "смесен" характер; освен това и на други индивидуални "предсказания" от най-различен вид. Първообразните стъпки на Откровението на Йоан като такива биха могли да се избегнат точно толкова, колкото и различните стадии на развитие на ембриона респ. на живото същество или определени стъпки в развитието на мистика и др. Как обаче ще протекат тези стъпки, дали и при най-малките поводи ще се научава нещо и ще се избягват така някои суровости във външния живот или дали трябва да се случат големи катастрофи, това зависи от самите хора. Който изследва външните събития в света, независимо от пророците, може да забележи същата закономерност, независимо от това дали се наблюдава съдбата на отделния човек или взаимни връзки в голям мащаб.

Не първообразните и поради това по-малко решаващи детайли във виденията за бъдещето са духовни програми, които въз основа на предишното са се развили в един определен момент до такава степен, че от тях биха могли да последват определени събития в бъдещето, които могат да се ограничават все повече според вид, пространство и време. Ако обаче чрез човешки опити се променят и първичните духовни програми в отделния човек или в човешките групи, тогава ще се променят и детайлите в бъдещето, дотолкова доколкото те надвишават нуждите на първообразите. Затова и с течение на времето ще се променят и виденията. Това важи особено за видения на хора, които не се намират на онова обширно, простиращо се надалеч ниво на Йоан, техните видения биха могли да остареят за съвсем кратко време. Но във всеки случай свободата на действие на човечеството е ограничена поради самата човешката мудност.

Ясновидците могат да възприемат или неясни импулси, тези са в такъв случай и най-правилните, или те виждат по-ясни възможности в символична форма, или съвсем точни физически случки, чийто подробности понякога, защото са определени само в незначителна степен, се направляват от подсъзнанието, като не се вземат под внимание обикновените проекции от събития в миналото към бъдещето, или често случващите се, мамещи възприятия или напълно погрешните тълкувания.

Други противоречия в такива "възприятия за бъдещето" отразяват очевидно здраво утвърдили се, отчасти противоречащи се бъдещи сценарии (*виж също указанието в края на главата за "Последните мъки"). На физическото ниво на човечеството те са "реално, все още неясно решени възможности", към които са допринесли различни човешки представи. Всеки човек участва съзнателно или несъзнателно в този непрекъснато развиващ се процес на вземане на решения за бъдещето.

От една страна земята е съзнателен, свободен организъм и как Господ ще поеме тази част от своята същност респ. своето сътворение, няма да му каже никой. От друга страна човек е свободен сам за себе си да се взема винаги все по-добри решения, подобно на това как на неговите клетки би могла да се присъди значителен диапазон на възможни варианти.; - те не се диктуват централно от човешкото съзнание, което обаче от своя страна може да ги подкрепи изцяло с положителни мисли.

Тоест чрез променящи се мисли и молитви, чрез любов и доверие към Господ, чрез спасяващи дела и благоволение може да се постигне и е било постигнато изключително много повече отколкото биха сметнали фаталистичните отношения.

Дори и посочените от ясновидци или вдъхновени произведения данни за времето често са се оказвали неточни (по отношение на земното време).

Възприятието на някои мистици, според които отвъд пространството и времето на най-високо ниво всичко това вече съществува, а земното ниво на възприятие на търсене на правилно решение и др., са и двете независимо една от друга правилни. Но да се изиграят едно срещу друг, преценявайки ги от философска гледна точка, не отговаря напълно на различния характер на тези нива и представя неправилен резултат от такъв вид мислене.

И тук още една забележка към по-древни пророчества: Много малка ще е помощта от това тълкуването на Апокалипсиса на Йоан да се смеси с пророчествата на Стария Завет. Дори и на някои места да се използват сходни картини, твърденията на старите пророци би трябвало да се сравнят първо с историческите събития на предхристиянското време и съответните хронологически таблици. Едва тогава става ясно, че тези пророчества са говорили почти без изключение за предстоящи по онова време събития в предхристиянско време и по времето на Исус: напр. пленничеството във Вавилон и тогавашното завръщане на евреите, както и последващите войни в страната, на тогавашната победа на евреите и др.; дори и за идването на Месията респ. на Христос (за Месията сравни сайта за Стария Завет). Само на много малко места проблясва допълнително нещо, което сочи към нашето време респ. към описаното в Откровението на Йоан (напр. Исаия 24; 25; 27; 27; 66:15; Даниел 7:9-28).

Лични откровения ...

Към "малкия апокалипсис" в Евангелието на Матей (само на нашия сайт на немски или английски език).

В 1 глава на Откровението Йоан описва първото видение за Христос след възкресението. "Обърнах се" или още по-ясно в 4 глава "Качи се тук...", "в същия миг Духът ме завладя" означават, че не Христос "слиза" към Йоан, а че Йоан за известно време съзнателно може да "се качи" на това ниво, от което му се говори. Това е важно, а не символично. "Аз съм Първият и Последният. Този, който живее", който беше "мъртъв", "...и държи ключовете на смъртта и ада", обединеният с Бог Христос му говори. Той назовава също общата, многократно променяща се тема, която като червена нишка е втъкната в Апокалипсиса: Проникването на различните останали респ станали "мрачни" нива на живота - не чрез някаква светлина, а чрез "истинската светлина", по смисъла на Йоановото Евангелие, чрез Христос. В началото всичко се поставя в контекста на повторното сега пророчество за връщането на Христос "в облаците".

За това би трябвало да има частица истина в това, когато някои течения като розенкройцерите, теософите, антропософите без определено обосноваване смятат, че тези общности са представлявали определени култури. Те се описват последователно. Днешният прелом на западноевропейската култура към появяващата се на хоризонта по-мека култура се идентифицира или със смяната от 5 към 6 общност, или със смяната от 6 към 7 общност. Понякога се наблюдава и опитът да се направи връзка с представите за бъдещата "Епоха на Водолея", която според различни астрологически течения и течения на ню ейдж би трябвало да започне между 1961 г и 2000 г, или през 2242 г., респ. според Р. Щайнер ще започне да действа едва към 3500 г. Като отчасти се приемат и подепохи от 300-400 години. Дори и тези космически цикли да се обосновават на реални събития, тук се пропускат някои съществени неща.

Според характера си Апокалипсисът не е насочен към едно циклично събитие на "вечното повторение на дванадесетте зодиакални знака". Изображението на една спирала, където всичко се развива на все по-високо ниво, би било много по-добро обяснение. Напълно принципните "квантови скокове" на човешкото и световно развитие в Апокалипсиса не могат да се наблюдават само на базата на непрекъснатото кръгово движение, на прецесията на земната ос и на съпътстващите го духовни обстоятелства. Ако погледнем напр. историята на времето, тогава ще забележим, че развитията са все по-бързи. Тук може да се почувства намесата на нещо висшестоящо. За да можем да определим апокалиптичните промени като цикли, би трябвало да приемем един по-голям, допълнителен цикъл. Но също така това биха могли да бъдат и онези въздействия, за които говори самият Апокалипсис.

Ако се се вземат под внимание и смятаните за не особено сериозни изследвания за космическите промени в раннохристиянската епоха като календар, археологични находки, писмени записки, легенди от Х. К. Андерсен и др., небесната механика и оттук ритмите на епохите не се проявяват повече като константни. Явно, че те могат да бъдат обезсилени или променени от радикално преустройващи въздействия. Времевите цикли биха имали тогава по-ограничено значение отколкото при първите пет "общности" - в теософичната сфера и др. в тях се виждат културите на Индия, Персия, Египет & Халдея, Гърция & Рим и др. и досегашната западноевропейска култура.

По отношение на следващите стъпки в Откровението "общностите" представляват във всеки случай едно ниво, което все още би могло да се разбере само със силите на съзнанието на външния живот.

Табло

Тези ранни седем общности / църкви са съществували действително. В основния текст на Пътищата на Христос се обръща внимание и на общото значение за различни групи от хора / култури. Напълно е възможно да се изследва, дали в днешните църкви респ. течения в самите църкви и християнски движения могат да се открият сходни качества както в "седемте общности". За да не можа това да предизвика твърде бързо идентифициране и схематизиране, такива познания не се сочат тук; а по-долу се скицират отделно различните страни на днешните църкви, така че всеки от нас да може сам да разсъждава върху това. Ние искаме да наблегнем на това, че тук не се осъжда нито една църква - на това има право само Христос. По-скоро така може да проличи по-ясно скритият смисъл на "единството в многообразието" на християнството, като се почувства съответствието към основните универсални примери като "седемте звука" и др.

Табло

Пълноценните възможности на християнството са видими едва, когато се наблюдава християнското многообразие на църквите. Този, който смята за валидни само най-малкия общ показател на известните учения на съответните големи църкви като християнски, лишава хората и църквите точно от идеите, от които те биха се нуждали, за да продължат напред в нужното обновяване на повърхностното християнство по смисъла на предишната църква. Нужно е християните да се учат помежду си. Като при това всеки запазва своята идентичност. Силното съзнание от сплотеността в рамките на това многообразие от църкви не означава, че целта е едно единно християнство. Христос изобщо не е споменал това в писмата си към седемте църкви в Азия, той е знаел, че е има различни хора. Дори и направеното на друго място предсказание за времето, когато ще има само един овчар и едно стадо, не означава, че това стадо не би имало повече някакво вътрешно многообразие. Най-висшият "овчар" е все пак Христос. Той е и единственият, който би могъл да осъществи по правилен начин прякото обединение на църквите. Кой биха слушали иначе те? Но във всеки случай могат да се направят първите стъпки към това. (Повечето хора в църквите не са много заинтересувани да запазят "пречките".)

0. Важна основа за едно определено съвместно съдружие на църквите е общото разбиране за кръщенето като свято причастие.

При 2 Ватикански църковен събор през 1962 г. можеше да се види едно известно отваряне за ойкумена: католическата църква призна, че извън католическата църква също има елементи като Божието слово, благоволение, надежда, любов, и даровете на Светия Дух - видими и невидими елементи и че там също е възможно "лечение" и спасение. Но Католическата църква продължи да се окачествява като единствената пълноценна църква.

2. Въпросът за ролята на Петровата служба, тоест тази на папата за другите църкви се олицетворява в католическата църква във връзка с нейната концепция за видимо, пълно единство на църквите под негово ръководство. Исус е възложил на Петър да "пасе" своите "агнета" и "овце" (Йоан 21). С това Исус не е причислил към Петър другите ученици и техните ученици, а масово всички християни: напр. старите "7 църкви в Азия" (виж по-горе) са били под грижата на Йоан, а не на Петър; много общности са били под грижата на Петър и др. Значи въпросът е, какво би могло да означава онова "пасене" от наследник на Петър в наш времена. Представители на правословните църкви сигнализираха преди няколко години, че биха били съгласни с "почетния примат" на папата без директни функции за упражняване на власт върху другите църкви, така както в ранната църква римският епископ е бил признат като първи сред равните. Дори и някои протестантски теолози мислиха за това. Ватикан не беше съгласен тогава с това. Но по-късно самият папа се изказа по въпроса, другите църкви да помислят по отношение на единството на църквите, какво роля би трябвало да изпълнява папството по тяхно мнение. Размишленията не биха били в ничия вреда. Ако църквите бяха обединени, те биха имали със сигурност и общо ръководство.

5. От една страна е разбираемо, че Църковното право (CIC), чийто предишни форми бяха повод за всякакви злоупотреби, все пак е деликатна тема. От библейска гледна точка не задължителната роля на традиционното църковно право в католическата църква не би трябвало да бъде въпрос, който да блокира опитите на църквата за по-голямо единство, както смяташе EKD. Това засяга първо една единствена църква. Всяка една църква може да има свой собствен устав и така независимо църковно право, до известна степен тя даже трябва да има, дотолкова доколкото тя съществува като каквато и да е самостоятелна независима единица. Промяната на тези вътрешни църковни норми е също работа на отделните църкви, дотолкова доколкото никой не изисква те да бъдат приети от всички, без да бъдат проверени тоест само на доверие. И дори някой да се е стремял към подобна дискусия, то и на католическата църква би станало ясно, че за това ще бъде необходимо свикването на нов съвместен църковен събор, който да създаде или да инициира ново общо църковно право - така както през 1963 г. на своя 2 Ватикански събор тя сама съгласува новата народна теология за Бога. Това означава, че не е уместно тази тема да се смята като тема, която може да пречи на единството.°

6. Друга спорна точка, въпросът за оправданието на човека пред Бог чрез делата си или чрез избавително дело на Исус Христос, може да се смята вече като достатъчно изяснен въз основа на между другото съществуващото общо становище между евангелската и католическата църква.

*) виж също Бележката към главата „Кръщенето на Исус в река Йордан“, в част 1.

При това църкви като католическата биха могли да се инспирират от свързаните с това послания на Христос на правословната християнка Васула Риден, "Правдивият живот в Бог" том 1. Католическата църква оценява подобни писания като "Лични откровения ...". Понякога съдържанието надминава такива вдъхновения, които биха били от значение само за личния живот на съответното лице. (Литературните източници ще бъдат посочени от този интернетен сайт само като допълнителни указания, а нашите познания са независими от това.)

Защо ми е необходима църква или общност?

От една страна е възможно да се открие една напълно индивидуална, вътрешна връзка към Исус Христос и към Господ.° Това е ядрото. Дори и към необходимите външни инспирации някой може да се води от Бог, ако обръща внимание на тези по-специфични знаци.

Има и едно друго ниво на тази връзка, която се развива в общността с другите: "Защото ако двама или трима са се събрали в мое име, аз съм там с тях" (Матей 18,19-20). Това е първо точно това, което буквално се смята. Не толкова лесно да се изживее, но по принцип възможно би било това от разстояние, когато хората се уговорят помежду си в определено време. Един мистик би могъл да изпита подобна тясна връзка и без предварителна уговорка. За повечето това би било обаче твърде високо изискване. В повечето случаи човек не е роден за отшелник.

Въпреки първичния, насочен към развитието на това психическо ниво като цяло характер на тези откъси в началото се казва също "Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това" тоест след седемте общности. Съответно Р. Щайнер и Артур Шулт се опитаха да намекнат за други седем "култури на печата" на земята, които са свързани с онова пречистване на съответното ниво на съзнанието. Написаната от вдъхновенията на Христос в Мексико "Книга за истинския живот" поставя в 7 печата цялата история от времето на "Каин и Абел" до бъдещото време на завършването.  

Във всеки случай този текст не дава възможност за ясно идентифициране с физическата земя на настоящето. Ако размислим в стила на някои свободни църкви, то слаби отзвуци на първите четири печата бихме видели през първите две световни войни, последващото равновесие между Изток и Запад, както и глад и епидемии, религиозни преследвания и катастрофи от най-странен произход биха се включили към всичко това. Метеори, земетресения, смяна на полюсите; но виж и главата "Последните седем мъки".

Напр. онази сцена в Йоановото евангелие 2 – сватбата в Кана и прогонването на търговците и измамниците от храма чрез – виж нашата глава по-долу - напомнят на тези откъси по общностно-образуващия респ. борчески характер.

Ако Исус е предсказвал в глава 5 на Йоановото евангелие раздялата на духовете, които са направили добро и лошо, то описанието между 6 и 7 печат преминава към духовното "запечатване на избраните от дванадесет племена", и "триумфа на избраните на небето".  

И видението на ангелите със седемте тръби се случва на "небето" - Откровение 8, 2 - 11, 19.  Издигащите се"към небето молитви" и изпратеният към земята „огън от олтара", така както и самите тръби като използвани в главата инструменти отразяват повече едно духовно ниво, както това би станало в сънищата с подобни символи. Тук то е изходната точка на промените, които отчасти могат да стигнат до земното, където се движат всякакви сенки.

При седмата тръба също има гласове, според които в този стадии вече има "царства на света на нашия Отец и неговия Христос", поне на духовно ниво се решиха доста неща, които на земята не са напълно преработени. Силата на "тръбите" може да се сравни с тази на "Преображението" (Матей 17, и нашата съответна глава) и ученията около тях, както и спасителната проповед (Матей 5-7) и др. °°°

След седемте тръби "говореха седемте мълнии", чийто съдържание Йоан трябва да "запечата", а не да запише. След това "се мери храмът в небето". Двама пророци се убиват и съживяват. Откровение 10 - Откровение 11, 14. Тук се установява сходство със съживяването на Лазар в Евангелието - погледнете нашата глава и Йоан 11.  

Във всички фази на събитието участват спиритуалните сили и различните противопоставящи се сили. В текста веднъж едната страна се описва по-подробно, веднъж другата. Знакът на небето, "жена, облечена със слънцето, с луната под краката, и на главата й - корона от дванадесет звезди" - Откровение 12 - показва несъмнено "София", майката на небето респ. на световете, по-малко аспекта на Земята-майка; - виж в глава "Първото събитие по Петдесетница" в този труд. Нейната отчасти предполагаема връзка към Мария бе вече спомената. Мария е живеела и на възраст символично в една пещера, в която преди е била обожавана и богинята-майка Кибеле, за да роди детето си. Нейното "дете" в Откровението - дете на небесно същество се смята първоначално също за небесно същество - което по-късно трябва да пасе народите с "железен жезъл" тоест с постоянно предупреждение за тяхното правдиво, индивидуално ядро, се отнася до определен начин на въздействие на космическия Христос, може също да се преведе и като "желязна тояга" и не е само царски символ, а и символ на "Посвещаващия" и може също да се свърже с "небесните тълпи". Повече към това в глава "Последните 7 мъки (Божиите чаши)".

Отчасти тук може да се разпознае връзка към характера на миенето на краката и прехождащото го миропомазване чрез Мария в Бетания - виж нашата глава "Христос и миенето на краката" и Йоановото евангелие 12,13. В него се съдържа дори възстановяването на мотива за възраждането на все по-високо ниво на развитие.

"Змеят" с неговите отрицателни ангели е обратната страна. Те са надвити от "Михаил и неговите ангели" в космоса и са хвърлени от тях на земята. Небето и земята предпазват сега жената от тях.°°°°

И другите две негативни сили се явяват в това видение; първо насочената повече към желания и лекомислие - Откровение 13, 1-10; сравни нашата глава "Изкушенията" и Йоан 13, 1-10 и Матей 4, 5-11. По-късно в Откровението седемте глави се тълкуват като "седемте планини, върху които се намира блудницата Вавилон" и планините от своя страна като "седем царя". Десетте рога се тълкуват в Откровението като "десет царя", които имат едно мнение и дават своята мощ на това животно.

Обосноваващите се на това примамващи сили на това "животно" могат да се преобразят чрез силата, която е описана в нашата глава "Бичуването" - Йоан. 19,1.  

Тук ние имаме онази негативна сила, която е насочена към материалистична принуда - Откровение 13, 11-18; сравни нашата глава "Изкушенията" и Матей 4, 1-4.

Връзката с поставянето на знак на хората на челото и ръката, както и числото 666 в тези глави, като предпоставка за възможността за купуване и продаване, се срещат особено ясно отразени и в световната история. Развитието на възможностите за връзка с компютъра, чековете, електронните маркировки с трите двойни черти като ограничение = 666 в този код, създадените вече в Канада респ. изпробваните в Мала Азия при голям тест уреди с код за данни на лицата на челото и ръката, обозначението „La bête" = звярът, животното за старата изчислителна централа на ЕС в Брюксел, международен банков код 666 и др. показват тенденцията, как несъзнателно или дори съзнателно, а евентуално и весело замислени могат да възникнат напр. някои обозначения. Библейското "животно от земята" е идентично с "идола на мамона".

Друга, не съвсем отдавнашна тенденция е също да захващаме все по-драматично ставащите проблеми на околната среда първо с неефективна техническа козметика, а след това толкова повече чрез заблуждаваща, технократична екодиктатура, вместо съзнателно да подпомогнем инициираните от населението масивни импулси за промяна. Възможни манипулационни механизми се обясняват чрез ясното познание на техния характер на тяхното решаване. Този процес има връзка със силата, която бе спомената относно Поставянето на короната от тръни - нашата глава и Йоан 2 - 3.

И в главата за змея и двете животни евентуалните прилики на явленията в настоящето не представляват цялото съдържание. Всичко това става, както беше споменато, не само на физическата земя. В следващото ново видение на 144000 (Откр.14) отново се появяват различни същества респ. ангели, които "жънат" на земята две различни групи от хора. Съюзените с животното ще бъдат хвърлени в "полетата на Божия гняв", тоест оставени на въздействията на природните закони. Но би трябвало да се обърне внимание на това, че Откровението не познава "вечното проклятие", а че в края на краищата всичко може да намери пътя към Господ, и в по-висок смисъл всичко е изпълнено от него. Сравни Откровението 22 и съответната глава за "Новата земя".°°

Онези хора, които носят белега на звяра и се покланят пред неговия идол, се появяват в следващото видение, на ниво, което се описва като "стъклено море, примесено с огън". От "храма на небето" излизат отново седем ангела, с "последните седем язви", които се изливат от "Божиите чаши" върху земята, върху "морето", във "водните извори", в слънцето, върху "престола на звяра", в "Ефрат" и във "въздуха" (Откровение 15,5 - Откровение 21).

От една страна тук виждаме делото на едно още по-високо ниво на съзнанието, от друга страна това ниво може да породи дълбоко и екзистенциално раздвижване на всички елементи на земята и на видимата част на обкръжаващия ни космос: рани, отрови, мъки, огън, тъмнина, негативни "духове" и световна катастрофа с конвенционални размествания, хлътвания или наводнения, метеоритни дъждове, включително и разделянето на три части респ. разрушаването на материалистичната цивилизация на "Вавилон" - Откровение 17 - 18,24Възможност респ. "времеви прозорец" за едно събитие в тази насока се показа вече при шестия печат.

И тук е възможно да поставим за това по-големи периоди от време. Но прощалните речи на Исус (напр. Марко 13) и много други пророчества, които са възникнали във връзка с Апокалипсиса на Йоан, сочат еднозначно към един централен прелом някъде около 2000 г., който ще промени всичко. (Виж горе: За общуването с пророчествата). Научни, но с все още не напълно разкрити находки сочат в същата насока. Масивното намаляване на земното магнитно поле и междувременно необикновено голямата честота от земетресения и вулканични дейности, "изсветляването" на слънцето независимо от класическите цикли на слънчевата активност, както и максималното ниво на слънчевите активности 2000/2001 показват на будните хора, че тук се случва нещо необикновено.

В случай, че магнитните полюси се променят внезапно силно или ако магнитното поле дори се разруши практически, и би възникнало отново в обратна посока, както това често се е случвало в земната история, то това би довело до геологична революция. Тя би била началото не само за една нова ситуация за човечеството, а и на нова земна епоха. Ако магнитният "пояс на Ван Ален" около земята загуби напр. вероятната си предпазна функция спрямо частички и "космически" прах, то пророкуване метеоритни дъждове могат лесно да станат действителност.

Тъй-като от една страна действат апокалиптичните процеси в божествена насока, но от друга страна в ход са манипулации на много природни процеси поради все още останали егоистични части от човечеството и техните "елити", едновременно с някои положителни човешки въздействия, ограничените промени на земята с достигащи до астрономическа степен "нови измервания" биха могли да станат неминуеми; едновременно с промените в човечеството и тяхното съзнание.°

Често са били предсказвани "антихристиянски" диктаторски стремежи на онези, които искаха да запазят властта си, така както и намаляването респ. краят на тези стари времена чрез прелом с настъпването на тъмнина, която би траяла до три дена. Не може тези промени да се отхвърлят просто като безсмислица.

В по-нови "предавания" и др. се говори за "зона нула", според която онези, които са достигнали необходимата зрялост ще се потопят на земята в едно космическо спиритуално силово поле - често не съвсем точно наречено "фотонен пръстен" - и ще могат да водят живот със способностите на "светлинните тела" от по-висши измерения във физическото (виж глава "Възкресението" и "Царството на мира").

Оповестяват се също помощни дейности като временно "откъсване от действителността" чрез Христос или чрез подготвени от ангелите хора, или временни евакуирания и друга помощ от положителните извънземни. Откъде някой очаква помощ, трябва всеки да знае сам за себе си въз основа на религията или мирогледа си. Тъй като и в космоса има светлина и сянка, е добре с оглед на вероятната сложност на събитието да се молим за водачеството на Христос и да приложим собствените си способност за диференциране - тъй като тя е специфичен земен път в посока на единството във връзка с това, което идва отгоре като нови сили.

Дори и за тази стъпка в Откровението не подхожда мисленето за наказание. Тя е повече част от една логична концепция, която е насочена към друга еволюционна степен на живота на земята. Да я изживеем, независимо къде, като общ преход към нещо по-висше като при всеки ще открие правилното място респ. ниво за своето развитие, това е самото предизвикателство. Който поеме в себе си с добра воля съответно необходимите обновяващи сили и успее да ги приложи, може да изживее по-скоро положителното, но също така да е в състояние да съчувства със страданията на света. Който обаче не иска да пусне новото в себе си, го изживява като нещо падащо отвън. Това е същинският характер на "съда" респ. на "сетния ден" в смисъла на апокалипсиса. Човек има голяма свобода на своите решения, но както това става и в живота, в един определен момент той трябва да е взел решение, в противен случай едно никакво решение е също решение - на "хладките" не се гледа много добре в Откровението (виж в "7 църкви" с допълнение). Разделянето на мненията принадлежи също по пътя към единството към основата/ядрото на събитието на Апокалипсиса.

"Седемте мъки" - седмата свършва с глас от небето "Свърши се" - отговарят на разпъването на кръст и казаното при това "Сбъдна се", виж Йоан 19 и нашата глава към това.

Мистични/ чрез вживяване може в наши дни да се изживее, как земята страда и вика за помощ, да, как се подготвя за "трудно раждане". Разпъването на кръст респ. "гробът" като преход за възкресение засяга тук цялата земя и я надминава във въздействието си. И тук може да се предположи, както беше споменато при стъпките в Евангелията, че преходът от разпъването през състояние отвъд живота и смъртта към възкресението действа днес като единство, така че погледнато от тази гледна точка стъпките на "последните мъки" могат да протекат и без такива катастрофи, предвиждащи "края на света".

Тъй като Откровението обръща внимание не на някакъв механично протичащ филм, а на едно многослойно развитие (виж уводната глава на "Откровението на Йоан") е напълно възможно действителното външно събитие да е действително по-развито, отколкото то се струва на човека, втренчен в една или друга подробност, която (още) не би се случила. В други области има и някои други мъки и бедствия, които в тази си форма дори и не са замислени в Откровението.

Допълнение: И новите книги на Владимир Мегре за бялата сибирска жена Анастасия (издателство Вега, Neufelderstr.1, D-67468 Frankeneck) съдържа вътрешното познание, че старите програми на световната катастрофа могат да се променят, и целта е да се оптимизира Всичко с помощта на хората и в съзвучие с Бог. Но това също не означава, че всичко би могло да продължава както досега.°
Подобни статии могат да се сметнат като импулс, вместо да създават предразсъдъци. Познанията на "Пътищата на Христос" са независими от това.

Този стадии е сходен с възкресението на Христос (Йоан) 20-21; и съответната наша глава). Дори и в самия текст се каза "първото възкресение".

Негативните сили обаче не са премахнати завинаги, дори и върху несъвършенствата на отделните хора трябва да се работи по-нататък, което сега е по-лесно.

След "1000 години" остатъците на негативните сили се проявяват наведнъж, за да се разпръснат тогава (Откровение 20, 7-10). Виж също и следващата глава.

Мотото на Христос е „Виж! Правя всичко ново" – без изключение - Откровение 21, 5 -И това "Ново сътворение" има прилика с онова, което беше показано вече отделно и като цяло по смисъла на безсмъртните стойности. Затова и днешното дело остава важно и за онези, които днес очакват настъпването на почти апокалиптични събития.

В Новото небе - в текста наречено пред земята и пред Новия Йерусалим - е намекнато нещо като космическо възнесение. (Сравни възнесението на Евангелията, Лука 24, Марко 16, и нашата глава за това). Ако досега главната част на описанието се намираше на земята, сега значението за събитието за видимото и невидимото "небе" излиза на преден фон. Тук не се имат предвид вечните небеса Господни отвъд пространството и времето - те остават непроменени - а създадените светове. Възможно е да стане ясно, че малката планета Земя е не само "развиваща се страна" в космически аспект, а в решение на нейната проблематика тя би имала насочена към бъдещето изключително специфична задача. Проблематиката въз основа на голяма човешка свобода и големи усложнения в материалното не би могло да се намери така в никакъв случай във всички евентуално "населени" светове по смисъла на Лорбер и на други изказвания; така също и негативните сили, които според виденията на Йоан "са хвърлени на земята", и сега в "бездната". Така както и Исус е имал някакво въздействие върху човечеството, по същия начин съответното преминаване на цялото човечество респ земя би имало с Христос ново, разширено въздействие.

Така обновената "Нова Земя" и свързаното с това събитие на слизането на "Новия Небесен Йерусалим" на земята може да се сравни със събитието по Петдесетница (Делата на Апостолите), но и това обаче в космически мащаб. Това не е географският Йерусалим. Земята се намира на различни нива в обмен със заобикалящия я космос.

Тук ще обърнем внимание на това, че напр. в изложението на Р. Щайнер събитието на "Новата Земя" се отнася до една от трите последващи в огромни периоди от време "земни въплъщения". Без да вземаме тук някакво становище , ще споменем за характера на "Новата Земя", че това, както е описано, произтича и от един друг процес като - в сравнение с - от олицетворяващ ритъм, както той напр. се изчислява в индуската космология и за планети и др. и за целия космос. Вземе ли се веднъж насериозно, той преминава през известни или предполагаеми досега видове на развитие и загиване, във все по-високи "октави" респ. "спирали".

Дори и спрямо възможните днес изживявания избледнява на пълно мнението на някои теолози, които смятат Апокалипсиса само като предупреждаваща притча без никакъв реален характер.

Притчите на Исус в Евангелията са взети от живота на хората, за да онагледят отделни аспекти. По-късно, още по време на живота си на Земята подчерта Исус на своите ученици, че няма да им говори с тях в алегории, а напълно откровено. Откровението не произлиза от човешкия живот; навсякъде, където в текста са направени обяснения, става въпрос за директни "съответствия" тоест на съответното ниво на съзнанието видяното там "действително го има" както и в днешното духовно изследване напр. на Р. Щайнер. Апокалипсисът предупреждава; напр. и това да се премине от тео-логия към "тео-практика"; да се види, какво става около нас и да "оставим Бог да се появи в съответното настояще". Бог извършва делата си и чрез хората - което обаче няма нищо общо с произволните човешки деяния: човекът не трябва да играе на Бог или апокалипс. Човешкото развитие може все повече да се приравни с Божия план в голям мащаб (програмата за Сътворение).

И другите обсъждания на тази статия могат да придобият практически характер извън изследването в съответствие с индивидуалната интензивност и развитие; дори и някои общовалидни аспекти да са разпръснати и да не могат да се намерят във всяка глава.

Този вид изследване надминава навика на много теологични и други насоки, да "използват" Исус непрекъснато за своите добронамерени, но напълно едностранчиви начини на виждане; те наблягат на онези места, които прилягат в тяхната собствена картина и не обясняват другите, дават друга интерпретация или ги пренебрегват. Дори авторите на Евангелията през първите векове разбраха отчасти, че многостранността на Исус може да се представи по-добре, когато привлекат повече източници за това. Те не са били толкова глупави да не забележат различията на възгледите в тях. Противно на това някои модерни теолози са смятали като съвсем голямо откритие, че са могли да разкрият различни източници с различни начини на виждане от унаследените евангелия, напр. т. нар. "документ К." едновременно с това свързан с припрения въпрос и неговото решение, кой от създателите е имал по-скоро "право". Става ясно, че почти всички имат "право" всеки от своята гледна точка, като се премахнат техните едностранчивости. Това може да даде на "ойкомена" нови импулси.

Хора, които се опират на друг религиозен респ. мирогледен фон, но не представят насреща нито някой затвърден църковен, нито повърхностен християнски начин на действие или могат да открият в него нещо смислено, могат също да се поучат от това, както и авторът на тази глава успя да научи и оцени различните насоки. Някои представители на другите религии признават и днес все повече трудно обяснимите от материална гледна точка страни на Исус, отколкото голяма част от християнските историко-критически теолози. Това би било повод за размисъл от тяхна страна.

Е-мейл: ways-of-christ.com Пишете ни по възможност на немски или английски език. Ако това не е възможно, пишете кратки изречения и посочете езика, на който са написани те.