Пътищата на Христос

Независима информационна страница
с аспекти от много сфери на изследването
и опита.

 към интернетния сайт: други предложения и езици.

 

 Пътищата на Христос в човешкото съзнание и на земята.

Съдържание на всички части.

Към първа част: Глава(и) за стъпките на Евангелията.

Това е част 2: Стъпките на Откровението на Йоан.

За активиране на линковете по-долу (в този списък) страницата трябва първо да се зареди.
26. Откровението на Йоан
27. За отношението към пророчествата
28. Към смисъла на Апокалипсиса на Йоан: "Седемте църкви" (с допълнителна страница за днешните църкви)
29. Седемте печата
30. Седемте тръби
31. „Седемте мълнии" и двамата пророци
32. Жената и драконът
33. Седемглавият звяр от морето
34. Звярът с двата рога от земята
35. "Последните седем мъки и краят на "Вавилон"; Идването на Христос
36. (Истинското) „1000 – годишно царство на мира"
37. „Новото небе, новата Земя и "Новият Ерусалим"

38. Заключителна глава: Християнското
39. Табло християнско поведение - "В света, но не извън от него", "Третият път"

Към част 3: 11 глави на различни теми и въпроси за живота - натисни тук.

Към част 4: Глава за Стария Завет и други религии.

Указания за други версии и права
е-мейл.

 

 Откровението на Йоан.

При интензивно медитационно занимание при Евангелието на Йоан може да се предположи, че главното значение на медитационната ретроспекция на Евангелиста произхожда от изживяното в неговия живот.

При Откровението на Йоан е очевидно, че то се основава на видения. Тук не става въпрос за мисловни записки на външни житейски преживявания за в бъдещето. Формата на тези видения показва също - което предпоставя опит в търсенето на силата за разграничаване на собствените вътрешни образи и др.. -, че те произхождат от по-високо ниво, където външните очаквания могат да се формират в имагинерни образи; тук не може да се види никакво смесване с личното. Източникът е посочен също ясно, дори и при такива изживявания това да не представлява никаква гаранция: "Това е откровението от Исус Христос, което му бе дадено от Господ Бог, за да покаже на слугите си онова, което скоро трябва да се случи. Христос го изтълкува и го изпрати чрез ангела си на своя слуга Йоан...".

Най-често модерната евангелска теология не се интересува особено от това апокалиптично писание. Със своите външни методи то не би могло да разшифрова истински или поне само отделни части, тъй като не може да установи чрез собствените си изживявания "метода" на своето възникване и свързаната с това символика. В католическата църква съществуват различни представи за Апокалипсиса, но хората там едва ли ги четат; тя е твърде отдалечен от самодоволството на много хора и църкви в наше време. Точно противно на това свободните църкви и секти се позовават директно на Апокалипсиса*. От пророческото изложение те виждат според разбиранията си, тоест техният метод е също недостатъчен, често едно единствено външно време на катастрофи; и разбират съответно себе си като избраните или поне като директно избраните. *Апокалипсис произхожда от гръцки език и означава разкриване, откровение, а не катастрофа.

В главата за събитието по Петдесетница се обърна вече внимание на преходите от индивидуалните дела на Исус в неговото обкръжение към глобалните развития.

Ако след Евангелията Откровението на Йоан се разработи също така цялостно, както това бе предложено във "Въведението...", се показва нещо неочаквано, нещо което не може да се срещне в литературата по този начин:

Откровението показва една последователност, която е сходна с последователността в живота на Исус. Но съвсем ясно тук става въпрос за развитието на човечеството респ. на земята и космоса; дори и най-вътрешната, мистична преработка потвърждава само, че това не са само чисти изображения, които подкрепят развитието или "освещаването" на отделния човек, макар че поради споменатите паралели към Евангелията то може да помогне на отделния човек и по този начин. Истинската степен на апокалиптиката е по-скоро едно съзнание, което разширява първообразното събитие около Исус Христос преди две хиляди години до едно също така пресечено от първообразни стъпки развитие на човечеството и земята на фона на космоса. Тук също така е включен и универсалният аспект на Христос спрямо неговите дела като син човешки по времето около настъпването на новата ера. От тази гледна точка биха били възможни от своя страна и някои заключения за подробности около събитието преди 2000 години.

Но Откровението притежава една по-голяма неотразима комплексност в сравнение с описанието на Евангелията. Тоест то не е само някаква проекция на изживяното от Йоан в живота на Исус върху световните събития.

В своя същински "елемент" Откровението описва едно събитие в различни измерения респ. нива на битието. Само второстепенно в отделните стъпки може да се открие времева последователност. Само от това става ясно, че всички тълкувания на исторически събития могат да важат в най-добрия случаи отчасти като неща, напомнящи за видяното и отчасти те трябва да са изключително заблуждаващи.

От друга също допустима гледна точка Р. Щайнер гледа на видените бъдещи състояния на съзнанието на човечеството като отчасти казани предварително от някои духовници на настоящето. Р. Щайнер, може да се прочете в: "Апокалипсисът на Йоан" цикъл от речи 1908 г.

В духа на Ото Ханиш, основател на ориентираното към Заратхустра „Мацдацнан"- движение за форми на живота Обердюрфер откри съответствия с определени физиологични развития напр. на нервните пътища в човека. "Апокалипсисът" Немско движение Мацдацнан, ул. "Габлонцерщрасе" 7, 76185 Карлсруе (Германия).

Едно езотерично тълкуване на отделни глави се опита да направи и Артур Шулт: "Откровението на Йоан като откровение на космическия Христос" и "Сътворението на света и Апокалипсиса на Йоан". Разбира се, че това са само опити за сближаване, към които биха могли да се направят много забележки.°

И тук още една забележка към по-древни пророчества: Много малка ще е помощта от това тълкуването на Апокалипсиса на Йоан да се смеси с пророчествата на Стария Завет. Дори и на някои места да се използват сходни картини, твърденията на старите пророци би трябвало да се сравнят първо с историческите събития на предхристиянското време и съответните хронологически таблици. Едва тогава става ясно, че тези пророчества са говорили почти без изключение за предстоящи по онова време събития в предхристиянско време и по времето на Исус: напр. пленничеството във Вавилон и тогавашното завръщане на евреите, както и последващите войни в страната, на тогавашната победа на евреите и др.; дори и за идването на Месията респ. на Христос (за Месията сравни сайта за Стария Завет). Само на много малко места проблясва допълнително нещо, което сочи към нашето време респ. към описаното в Откровението на Йоан (напр. Исаия 24; 25; 27; 27; 66:15; Даниел 7:9-28).

Откровение 5:6се посочва в традиционната (християнска) теология като основно принципно видение: агнето като заклано, а стои изправено пред Божия престол. В едно от църковните мнения църквата се смята за мястото, където се проявява новото. Освен това теолозите са третирали Откровението на Йоан във връзка с едно „окончателно" (есхатологично) доверие в бъдещото Божие „царство", особено във връзка със съответните речи от проповедните години на Исус. Това което Бог е започнал с Исус и което обаче не е завършено, продължава да се развива до завършването му; сравни Филипяни 1 6. Това е довело до приемането на началото на едно „ново небе и нова земя" (Откровение 21) още с Разпятието и Възкресението на Исус - и оттук на едно непрекъснато развитие. Откровението на Йоан разказва обаче за един прелом, който дори и при едно символично тълкуване не позволява да се предположи неговото необятно значение. Всъщност мнимото противоречие между вече съществуващото и по-нататъшното реализиране ще може да се разреши действително само, когато се осмисли на медитативно ниво дори отчасти онова съзнание, което показва Исус, когато многократно казва по смисъл „Ще дойде времето и то е вече настъпило ..." (Откровение 4 и 5): Казва се, че нещо, което на духовно ниво е напълно реално, ще се прояви видимо на един по-късен етап. 

Назад към съдържанието на тази страница

 

За общуването с пророчествата.

На това място са уместни и някои общи мисли за отношението с пророчествата, не само на Апокалипсиса на Йоан, а и на други, в повечето случаи по-кратки "Апокалипсиси" от апокрифната литература на първите хилядолетия или на модерни апокалиптични видения на модерни ясновидци, които имат повечето "смесен" характер; освен това и на други индивидуални "предсказания" от най-различен вид. Първообразните стъпки на Откровението на Йоан като такива биха могли да се избегнат точно толкова, колкото и различните стадии на развитие на ембриона респ. на живото същество или определени стъпки в развитието на мистика и др. Как обаче ще протекат тези стъпки, дали и при най-малките поводи ще се научава нещо и ще се избягват така някои суровости във външния живот или дали трябва да се случат големи катастрофи, това зависи от самите хора. Който изследва външните събития в света, независимо от пророците, може да забележи същата закономерност, независимо от това дали се наблюдава съдбата на отделния човек или взаимни връзки в голям мащаб.

Не първообразните и поради това по-малко решаващи детайли във виденията за бъдещето са духовни програми, които въз основа на предишното са се развили в един определен момент до такава степен, че от тях биха могли да последват определени събития в бъдещето, които могат да се ограничават все повече според вид, пространство и време. Ако обаче чрез човешки опити се променят и първичните духовни програми в отделния човек или в човешките групи, тогава ще се променят и детайлите в бъдещето, дотолкова доколкото те надвишават нуждите на първообразите. Затова и с течение на времето ще се променят и виденията. Това важи особено за видения на хора, които не се намират на онова обширно, простиращо се надалеч ниво на Йоан, техните видения биха могли да остареят за съвсем кратко време. Но във всеки случай свободата на действие на човечеството е ограничена поради самата човешката мудност.

Ясновидците могат да възприемат или неясни импулси, тези са в такъв случай и най-правилните, или те виждат по-ясни възможности в символична форма, или съвсем точни физически случки, чийто подробности понякога, защото са определени само в незначителна степен, се направляват от подсъзнанието, като не се вземат под внимание обикновените проекции от събития в миналото към бъдещето, или често случващите се, мамещи възприятия или напълно погрешните тълкувания.

Други противоречия в такива "възприятия за бъдещето" отразяват очевидно здраво утвърдили се, отчасти противоречащи се бъдещи сценарии (*виж също указанието в края на главата за "Последните мъки"). На физическото ниво на човечеството те са "реално, все още неясно решени възможности", към които са допринесли различни човешки представи. Всеки човек участва съзнателно или несъзнателно в този непрекъснато развиващ се процес на вземане на решения за бъдещето.

От една страна земята е съзнателен, свободен организъм и как Господ ще поеме тази част от своята същност респ. своето сътворение, няма да му каже никой. От друга страна човек е свободен сам за себе си да се взема винаги все по-добри решения, подобно на това как на неговите клетки би могла да се присъди значителен диапазон на възможни варианти.; - те не се диктуват централно от човешкото съзнание, което обаче от своя страна може да ги подкрепи изцяло с положителни мисли.

Тоест чрез променящи се мисли и молитви, чрез любов и доверие към Господ, чрез спасяващи дела и благоволение може да се постигне и е било постигнато изключително много повече отколкото биха сметнали фаталистичните отношения.

Дори и посочените от ясновидци или вдъхновени произведения данни за времето често са се оказвали неточни (по отношение на земното време).

Възприятието на някои мистици, според които отвъд пространството и времето на най-високо ниво всичко това вече съществува, а земното ниво на възприятие на търсене на правилно решение и др., са и двете независимо една от друга правилни. Но да се изиграят едно срещу друг, преценявайки ги от философска гледна точка, не отговаря напълно на различния характер на тези нива и представя неправилен резултат от такъв вид мислене.

И тук още една забележка към по-древни пророчества: Много малка ще е помощта от това тълкуването на Апокалипсиса на Йоан да се смеси с пророчествата на Стария Завет. Дори и на някои места да се използват сходни картини, твърденията на старите пророци би трябвало да се сравнят първо с историческите събития на предхристиянското време и съответните хронологически таблици. Едва тогава става ясно, че тези пророчества са говорили почти без изключение за предстоящи по онова време събития в предхристиянско време и по времето на Исус: напр. пленничеството във Вавилон и тогавашното завръщане на евреите, както и последващите войни в страната, на тогавашната победа на евреите и др.; дори и за идването на Месията респ. на Христос (за Месията сравни сайта за Стария Завет). Само на много малко места проблясва допълнително нещо, което сочи към нашето време респ. към описаното в Откровението на Йоан (напр. Исаия 24; 25; 27; 27; 66:15; Даниел 7:9-28).

Лични откровения ...

Към "малкия апокалипсис" в Евангелието на Матей (само на нашия сайт на немски или английски език).

Назад към съдържанието на тази страница

 

Към съдържанието на Апокалипсиса на Йоан: Седемте църкви.

В 1 глава на Откровението Йоан описва първото видение за Христос след възкресението. "Обърнах се" или още по-ясно в 4 глава "Качи се тук...", "в същия миг Духът ме завладя" означават, че не Христос "слиза" към Йоан, а че Йоан за известно време съзнателно може да "се качи" на това ниво, от което му се говори. Това е важно, а не символично. "Аз съм Първият и Последният. Този, който живее", който беше "мъртъв", "...и държи ключовете на смъртта и ада", обединеният с Бог Христос му говори. Той назовава също общата, многократно променяща се тема, която като червена нишка е втъкната в Апокалипсиса: Проникването на различните останали респ станали "мрачни" нива на живота - не чрез някаква светлина, а чрез "истинската светлина", по смисъла на Йоановото Евангелие, чрез Христос. В началото всичко се поставя в контекста на повторното сега пророчество за връщането на Христос "в облаците".

Христос се показва образно в качеството си на слънчев център на "Седемте Общности в Азия". "Облечен в дълга до земята роба" това означава, че неговият Дух прониква навсякъде, дори и волята, която се проявява в краката -; "и златен пояс опасваше гърдите му" - любовта на сърцето е свързана и с мъдрост. "Главата му и косата му бяха бели като вълна..." -чрез тази връзка с обичта главата е отново бляскава - ; "а очите му пламтяха като огън" - неговите очи "осветяват" света -; "стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз" - неговите стъпки имат пречистващо действие навън -; "а гласът му - като тътенът на водопад" - и в неговия глас се чувства Духът. "В дясната си ръка държеше седем звезди" - той привлича всички сили, всички характери с дясната си ръка, която представлява бъдещето, те го следват -; "а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни" - той носи действителната сила да се прави разлика и да се диференцира.
Това видение се явява като аналогия на онова видение на Йоан Кръстителя в началото на Йоановото Евангелие, с гълъба на истинския Дух, седемте общности отговарят на призванието на учениците - напр. Йоан 1, Матей 4,18-22.

„Седемте общности" - седем църкви; Откровение 2-3 - са съществували действително. Те са олицетворявали различни културни проблеми, качества и възможности, които Христос приписва безпощадно на "ангелите" на тези общности. Явно, че "ангел" тук се отнася и до земните водачи на тези общности, писмата не са просто свръхестествени неща. Освен това се е смятало действително, че за тези църкви се е грижил по един ангел. Понятието ангел може допълнително и да обръща внимание на това, че християнските общности в седемте града са споменати на мястото на онези сили, които олицетворяват и които се проявяват и на друго място.

За това би трябвало да има частица истина в това, когато някои течения като розенкройцерите, теософите, антропософите без определено обосноваване смятат, че тези общности са представлявали определени култури. Те се описват последователно. Днешният прелом на западноевропейската култура към появяващата се на хоризонта по-мека култура се идентифицира или със смяната от 5 към 6 общност, или със смяната от 6 към 7 общност. Понякога се наблюдава и опитът да се направи връзка с представите за бъдещата "Епоха на Водолея", която според различни астрологически течения и течения на ню ейдж би трябвало да започне между 1961 г и 2000 г, или през 2242 г., респ. според Р. Щайнер ще започне да действа едва към 3500 г. Като отчасти се приемат и подепохи от 300-400 години. Дори и тези космически цикли да се обосновават на реални събития, тук се пропускат някои съществени неща.

Според характера си Апокалипсисът не е насочен към едно циклично събитие на "вечното повторение на дванадесетте зодиакални знака". Изображението на една спирала, където всичко се развива на все по-високо ниво, би било много по-добро обяснение. Напълно принципните "квантови скокове" на човешкото и световно развитие в Апокалипсиса не могат да се наблюдават само на базата на непрекъснатото кръгово движение, на прецесията на земната ос и на съпътстващите го духовни обстоятелства. Ако погледнем напр. историята на времето, тогава ще забележим, че развитията са все по-бързи. Тук може да се почувства намесата на нещо висшестоящо. За да можем да определим апокалиптичните промени като цикли, би трябвало да приемем един по-голям, допълнителен цикъл. Но също така това биха могли да бъдат и онези въздействия, за които говори самият Апокалипсис.

Ако се се вземат под внимание и смятаните за не особено сериозни изследвания за космическите промени в раннохристиянската епоха като календар, археологични находки, писмени записки, легенди от Х. К. Андерсен и др., небесната механика и оттук ритмите на епохите не се проявяват повече като константни. Явно, че те могат да бъдат обезсилени или променени от радикално преустройващи въздействия. Времевите цикли биха имали тогава по-ограничено значение отколкото при първите пет "общности" - в теософичната сфера и др. в тях се виждат културите на Индия, Персия, Египет & Халдея, Гърция & Рим и др. и досегашната западноевропейска култура.

Допълнение: "Тълкуването на Апокалипсиса" (от "Писанието на Архангел Рафаел" от Хелене Мьолер - 1884-1969, издателство Радона, ул. "Ам Бухщайн" 14/15, 61250 Узинген) съотнася "7 общности" към епохата от развитието на Църквата - но независимо от космическите цикли:
1.     33-   333 от н. е.: Борби за правдивото спазване на Исусовите указания... .
2.   333-   633 от н. е.: Проблеми и верността на ранните църкви... .
3.   633-   933 от н. е.: Прозрение чрез писанията... .
4.   933-   1233 от н. е.: Опасности поради "суетност, стремеж към пищност, алчност, чувственост" в църквата.
(Забележка: към този период се смятат и войнствените и инквизиторски участия на Църквата.)
5. 1233- 1533 от н.е.: "Нечистота и себичност на Църквата", последвани от масивен "Упадък на църквата".
(Католическата и евангелската църква се признават в последващото развитие на съответната книга като "двамата свидетели" според Йоановото Откровение 11 , респ. като принадлежащи един към друг партньори.)
6. 1533- 1833 от н. е.: Продаваемото християнство.
(Забележка: в този период възникна също и рационализма и по-старото механистично естествознание.)
7. 1833- 2000 от н. е.: Безразличието на много хора, засягащо Църквата и Бог.
(Споменатата книга се приближава към големия прелом на скорошното връщане на Христос, което се описва в останалата част на Йоановото Откровение. Това се тълкува от много хора като осветено от много страни космическо събитие. При това тук преобладава старият сценарий с големите войни на безбожните, но на които вече се противопоставя, че "молитвата на народите към Господ" може да промени това; и особено, че строго вярващите се "присъединяват" към Бог и неговите вдъхновения, и могат така да се издигнат до него.

По отношение на следващите стъпки в Откровението "общностите" представляват във всеки случай едно ниво, което все още би могло да се разбере само със силите на съзнанието на външния живот.

 

"7 общности" и днешните църкви -
(на немската и английската страница с  други откъси от Йоановото Откровение 1 - 3). 

a.) 7 ранни църкви в Мала Азия.

Табло

ранна църква

Христос говори като:

Признание

Предупреждение

Цел за тези, които се справят с нещо

в Ефес

"на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника"

Делата ти, усърдния ти труд, твоето постоянство, не търпиш злите хора, " В твоя полза обаче е това, че мразиш делата на николаитите. Аз също ги мразя"****, изпита онези, които твърдят, че са апостоли, прояви постоянство и понесе трудности заради името ми, без да се умориш.

ти изостави любовта, която имаше в началото; покай се и прави това, което вършеше в началото; в противен случай ще дойда при теб и ще отнема свещника ти от мястото му.

"... ще позволя да яде от дървото на живота, което е в Божията градина."

в Смирна

"Аз съм Първият и Последният, Бях мъртъв, но погледни сега съм жив"

Страдание, бедност - "макар, че в действителност ти си богат", клеветите на онези, които казват, че са юдеи, а не са. Те са синагогата на Сатана."

"Изобщо не се плаши от страданията, които те очакват!" Казвам ти, че дяволът ще хвърли някой от вас в затвора, за да ви изпита, и ще страдате десет ден."

"Но бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Който победи, няма да страда от втората смърт."

в Пергам

"който има меча, остър и от двете страни"

"но въпреки това оставаш верен на името ми и не се отрече от вярата си в мен дори по времето на Антипа, моя верен свидетел, убит в града ви, където живее Сатана"

Сред теб има някои последователи на учението на Валаам, който подучи Валак да вкара в грях народа на Израел, като яде храна, принесена в жертва на идоли, и върши сексуални грехове; "Има някои, които следват николаитското учение. Затова, покай се! В противен случай скоро ще дойда при теб и ще се боря срещу тези хора с излизащия от устата ми меч"

"На този, който победи, ще дам от скритата манна. Ще му дам и бял камък с написано на него ново име, което ще знае само този, който го получи."

в Тиатир

"Божия Син, чиито очи пламтят като огън, а стъпалата му блестят като излъскан бронз"

Зная делата ти, любовта и вярата ти. Зная как служиш и познавам постоянството ти. Зная, че сега делата ти са повече, отколкото в началото.

позволяваш на онази жена Йезавел да прави каквото си иска.Тя нарича себе си пророчица: да вършат сексуални грехове и да ядат храна, принесена в жертва на идоли. Заплаха: ще страдат много, Ще унищожа децата й с чума; На всеки от вас ще въздам според делата му. А на останалите: с друго бреме няма да ви товаря, "само се дръжте здраво за онова, което имате, докато дойда".

"На този, който победи, ... ще дам власт над езичниците (/народите), той ще властва над тях с железен жезъл и ще ги натроши на парчета като глинени съдове", "... На такъв човек ще дам също и Зорницата".

в Сарди

"този, който държи седемте Божии духа и седемте звезди"

"Зная делата ти". Но имаш няколко души, които не опетниха дрехите си.

"За теб говорят, че си жив, но в действителност си мъртъв. Събуди се и укрепи онези от теб, които все още са живи, тъй като има опасност да умрат", не сметнах делата ти за достатъчно добри. Така че помни какво си получил и чул. Изпълнявай го и се покай. В противен случай "защото ще дойда неочаквано, като крадец, без да знаеш кога ще те изненадам...".

"Който победи, ще бъде облечен като тях в бели дрехи, Няма да изтрия името му от книгата на живота, а ще го призная пред моя Баща и ангелите му."

във Филаделфия

"на Святия и Истинния - Този, който притежава ключа на Давид. Каквото той отвори, никой не може да затвори, и каквото той затвори, никой не може да отвори"

делата ти; Зная, че си слаб, но опази учението ми и не се отрече от името ми. "Ти изпълни заповедта ми търпеливо да понасяш и затова аз на свой ред ще те пазя в часа на изпитание, който ще дойде за целия свят, за да изпита живеещите на земята..."

"Ще накарам да дойдат и да паднат в краката ти онези, които принадлежат на синагогата на Сатана. Те казват, че са юдеи, но не са - те са лъжци... Ще разберат, че съм обикнал теб." .... "Дръж се здраво за онова, което имаш, така че никой да не може да ти отнеме венеца!"

"...ще го направя стълб в храма на моя Бог и той ще остане там завинаги. Върху него ще напиша името на моя Бог и името на града на моя Бог - новия Ерусалим, който ще слезе от небето от моя Бог - и новото си име ще напиша."

в Лаодикия

"Този, който се нарича - Амин, верния и истински свидетел, владетел над всички Божии създания"

("Зная делата ти"; но тик няма положително потвърждение)

"... И понеже си хладък ***** нито студен, нито горещ, ще те изплюя от устата си.". "...А не осъзнаваш, че си окаян, жалък, беден, сляп и гол." Съветвам те да си купиш от мен злато, пречистено в огън, за да станеш истински богат...", "и бели дрехи...", "мехлем да намажеш очите си...". "Изобличавам и възпитавам онези, които обичам, затова положи всяко усилие и се покай!"

" Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с мен. На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на неговия престол, когато победих."

**** по-обичайния превод "мрази"& "мразел" (Христос не мрази никого!); виж Писмото до Ефисяните на Павел 4-6; *****"хладък" не означава ясно диференцирана трета позиция, а липсата на точно определено поведение.
Това, че Христос се обръща към Църквите всеки път с друго качество, загатва, че и в положителното Църквите имат да учат различни неща.

 

б.) съществуващи днес църкви.

Тези ранни седем общности / църкви са съществували действително. В основния текст на Пътищата на Христос се обръща внимание и на общото значение за различни групи от хора / култури. Напълно е възможно да се изследва, дали в днешните църкви респ. течения в самите църкви и християнски движения могат да се открият сходни качества както в "седемте общности". За да не можа това да предизвика твърде бързо идентифициране и схематизиране, такива познания не се сочат тук; а по-долу се скицират отделно различните страни на днешните църкви, така че всеки от нас да може сам да разсъждава върху това. Ние искаме да наблегнем на това, че тук не се осъжда нито една църква - на това има право само Христос. По-скоро така може да проличи по-ясно скритият смисъл на "единството в многообразието" на християнството, като се почувства съответствието към основните универсални примери като "седемте звука" и др.

Табло

днешни църкви*/ течения

Предимства

какво трябва да имат предвид първо заинтересованите лица 

сирийска правословна църква & някои привърженици на древното келтско християнство; арменска църква; египетска коптска и етиопска църква;

гръцка, руска, сръбска правословни църкви; 

(& унищожените клонове на арианското християнство)

"Църквата на Тома" в Индия; Непалската църква;...

Често дълбока вяра, отчасти силен духовен стремеж при монасите и др., издръжливост, последователност.
Следа от самобитност. Отчасти Крипта под църквата като остатък от старата християнска езотерична традиция. Учението за мъдростта (Мария - София). ...

Хубав, но в повечето случаи строг традиционен ритуал - напр. 3 часа стоене (освен напр. в църквата на Тома) Малка адаптивност към многообразното търсене на модерните респ. млади хора, точно в ранното атеистично обкръжение - които се намират още в периферията на църквата и мислят в по-голяма степен светски.
При някои от тези църкви комунистическите системи или националните склонности доведоха до ограничаване на работата или подпомогнаха за враждебност към другите църкви или народи. ...

Свободни църкви, евангелски църкви, наречени също Петдесетни църкви, квакери

Други общности, които понякога със съмнителна обосновка се обозначават като "секти": адвентисти, новоапостолска църква, мормони и др.

Простота и безкомпромисност в съответствие със собственото разбиране за религия и морал. Тази проста връзка към Исус Христос дава особено на подходящите за това директен достъп до неговата мощ и сила: силни изживявания на вярата като необикновено чуване на молитвите от Бог, лечения чрез вяра и др.;
интензивно изследване на Библията без описание на трудно разбираемите места;
силна взаимна подкрепа между членовете на общността - не само обикновени християнски традиции в неделя или особено по Коледа ...

Освен многократното насърчаване във вярата без директни методи за подготовка на спиритуалното изживяване респ. изживяването на вярата. Тоест в повечето случаи малко тишина или обосноваващите се на това методи като християнска медитация (което липсва и на други църкви.)
Моралната строгост в междучовешките отношения се състои предимно от забрани и се придружава рядко от достатъчно указания, като напр. приятелства, които днес наистина могат да се сключват.
Отчасти ограничена воля да разберат многообразието на християнските изживявания освен в представения от тях спектър. Често са на мнение, че това което е достатъчно за тях, ще е достатъчно и за мисионирането на всички други.
Отчасти твърде силно чувство, че са избрани по отношение на собствената църква (особено новоапостолската и др.)
Понякога дори въпреки собственото си самопредставяне с политически убеждения. ...

Мнозинство в протестантската / евангелската църква

& прогресивни Открити църкви и др.

Напр. засиленото връщане на Лутер към Библията като източник на вярата.
Много социални служби. Отчасти откровеност да се вземе насериозно вярата и при собствените политически решения, склонност към саморазмишляване и предупреждаване - дори и извън "моралните теми".
Откровеност за християнското отношение между църквите. ...

Историко-критическото теологично следване отнема днес често вярата във всичко, а в проповедническия семинар се учи, как да се проповядва на църковната общност.
Пътища за спиритуално задълбочаване на вярата се търсят от много хора, но те се предлагат рядко.
Повърхностност и твърде много приспособимост към обществото са силно разпространени в църковните мероприятия. Понякога дори църквите са били съпричина на проблематичните развития на обществото, насочено само към постиженията на отделните индивиди (при калвинизма). ...

Ляв католицизъм, феминистка теология, теология на освобождението в 3 свят

Много близки до живота на хората, сили, християнски мотивирани стремежи за социалност и човешки права и др. В това отношение и бдителност в самата църква.
Стремежи да се намери и правилната спиритуална и човешка роля за жените
От известно време минимална откритост към митични пътища на изживяването. ...

При някои повърхностна вяра. Отчасти ограничение върху мащаби от дълбоко психологичен или социален вид, (които важат за всички, дори и за хуманистите.)
В рамките на феминистката теология понякога вдъхновена от всички култури вяра, които не винаги са напълно проверени, доколко те изобщо са съвместими с християнството. ...

Католическа църковна традиция

& по-строги католически стремежи напр. пророчествата на Мария и мистика

Запазване на онова, каквото тази църква е получила като вяра и ритуал. В рамките на култа към Мария между другото традиции и елементи, които липсват в някои други църкви.
Много каритативна работа и социална бдителност по целия свят.
Отчасти спирачка на всеобщия етичен упадък на обществото.
Все пак някои опити за предаване на методи (упражнения, прости медиационни видове) за малка част от църковните членове.
При мистиците - които често се явяват в тази църква - отчасти разбиране на тайните във връзка с разпъването на кръст на Исус. (Дори и напр. известният теолог Ранер разбра, че църквата на бъдещето трябва да поддържа мистиката). ...

Заложено бе много и на догми и на външното умение за налагане на църквите водачи дори и в самата църква, вместо вживяване и разбиращо учение спрямо днешните самостоятелни хора. От морална гледна точка в повечето случаи повели и забрани. Малко старание за езика, който църквите трябва да намерят в днешно време, за да могат да предадат живо същността на вярата на различни хора. Моралната спираща функция не стига до реалната промяна и обновяване.
Започнатото преосмисляне по отношение на по-ранната инквизиторска и войнствена практика и най-тясното сътрудничество с определени световни властници е трудно.
Учение, което има валидност само в собствената църква.
Дори и мистиците са били често само търпени, вместо да се разбере тяхната пътеводна функция.

Християнска общност и христологията на Рудолф Щайнер; и християнски розенкройцери;

Отделни общности като движението Ново откровение**'**;

други насоки и въз основа на ученията на проф. Дж. Хуртак.

Такива подходи към Христос са сродни с пренебрегнатите, отчасти унищожени чрез преследване много опити на християнство на познанието*** напр. въз основа на Йоановото евангелие - не е идентично с "гностицизма" -. (Тяхната липса доведе до много достойни за корекция/подобрение/поправка явления на днешните църкви.)
Различни пътища за откриването на пътя към Бог.
В случая на Хуртак работа с библейското "име на Господа"

Напр. в антропосфията често само "работа в смисъла на Христос", вместо да го включват също и в молитвите си. (Инспирираната от Р. Щайнер християнска общност не се числи директно към антропософията).
(Не при всички модерни групи на розенкройцерите християнската връзка става ясна на пръв поглед.)
Групите "Ново откровение" като тези, които се позовават на писанията на мистика Якоб Лорбер се отнасят заедно с Библията и главно към форми на "пророчеството". Този, който желае да си направи определено мнение относно смисъла и проблемите, би трябвали да си набави за целта съответните мащаби за правене на разлика.****

Някои от организационна гледна точка едва доловими/разбираеми/понятни кръгове в периферията на християнството напр. в близост до групите на Ню ейдж

Отчасти опити за една нова епоха отвъд границите на несъвършенството на днешното материалистично общество, сходно с предизвестията на Откровението. Поглед върху собствените качества и опити вместо да обвинява други. Опити за диалог между много различни насоки. ...

Не винаги ясна разлика между Христос и мнимите Христуси, както "Христовото съзнание" на някои насоки.
Тъй като има обширни сходности между религиите само по етнически въпроси, но които почти не присъстват във вярата, разликите се обясняват отчасти с трикове.
Това, че на Земята са необходими етични решения между конструктивните и деструктивните сили, понякога не се разбира, тъй като Господ стои над всичко. За това и отчасти толерантност спрямо проблематични решения, и недостатък на онова етично носене на трудности, което е характерно за организираното християнство. Като движение малка обществена ангажираност. ...

* Би било възможно да се изследва и сходността на съответните църкви със съответните първоначални апостоли. Различните хора имат в различните църкви това, което им помага напред.
** Ако се интересувате за някоя група, а тя: а) Ви оставя Вашите лични контакти към семейството и приятелите; б) не Ви води към неетични дейности; в) не се старае да Ви отнеме това, което Ви принадлежи освен църковната вноска респ. църковния данък и доброволните суми); г) отнася се към Библията или Новия Завет респ. към Исус Христос по неговия смисъл;) д) признава, че не е единствената правдива християнска група; - тогава използваният в повечето случаи израз секта е неточен, независимо какви са техните теологични интерпретации и как се оценяват техните допълнителни традиции, които могат да се срещнат при почти всички църкви - освен при свободните евангелски църкви.
*** напр. самият йоан, Клемес от Александрия, Оригенес, die Paulikianer, Йоахи де Фиоре, Майстер Екхард. Таулер. Сузо. Николаус фон Куза (Кузанус), Якоб Бьоме, Ангелиус Силесиус, Парацелсуз, Новали и др. Възможно е такива кръгове да са имали също своите ограничения, както и всички църкви, но те са съставна част на цялото християнство. Богомилите и катарите са били отчасти сходни, но търсещи самотата от света.
****Виж също и главата "За общуване с пророчествата" - а също и по принцип "пророческите думи" и други - в основния текст на Пътищата на Христос. Не всички групи на новото откровение гледат на себе си като конкуренция на църквите, поради които те не се подканват нито да напуснат, нито да преминат към църквата (напр. Лорбер). Други групи от своя страна са особено критични към църквата, тъй като и днес приемат големите църкви като свои преследвачи. 

 

в) Опити за решение на конфликтите между църквите в ойкомена.

Пълноценните възможности на християнството са видими едва, когато се наблюдава християнското многообразие на църквите. Този, който смята за валидни само най-малкия общ показател на известните учения на съответните големи църкви като християнски, лишава хората и църквите точно от идеите, от които те биха се нуждали, за да продължат напред в нужното обновяване на повърхностното християнство по смисъла на предишната църква. Нужно е християните да се учат помежду си. Като при това всеки запазва своята идентичност. Силното съзнание от сплотеността в рамките на това многообразие от църкви не означава, че целта е едно единно християнство. Христос изобщо не е споменал това в писмата си към седемте църкви в Азия, той е знаел, че е има различни хора. Дори и направеното на друго място предсказание за времето, когато ще има само един овчар и едно стадо, не означава, че това стадо не би имало повече някакво вътрешно многообразие. Най-висшият "овчар" е все пак Христос. Той е и единственият, който би могъл да осъществи по правилен начин прякото обединение на църквите. Кой биха слушали иначе те? Но във всеки случай могат да се направят първите стъпки към това. (Повечето хора в църквите не са много заинтересувани да запазят "пречките".)

0. Важна основа за едно определено съвместно съдружие на църквите е общото разбиране за кръщенето като свято причастие.

При 2 Ватикански църковен събор през 1962 г. можеше да се види едно известно отваряне за ойкумена: католическата църква призна, че извън католическата църква също има елементи като Божието слово, благоволение, надежда, любов, и даровете на Светия Дух - видими и невидими елементи и че там също е възможно "лечение" и спасение. Но Католическата църква продължи да се окачествява като единствената пълноценна църква.

1. Непрекъснатата "апостолска последователност"(приемственост) чрез полагане на ръце от първите апостоли и свързаното с това ръкополагане на епископи и свещеници католическата църква отказва на протестантите. Затова те не са пълноценни сестрински църкви. Но някои евангелски църкви са възникнали чрез частично конвертиране с помощта на съответните князе, като дори и ръкоположени католически свещеници са преминали към тях. Те от своя страна са участвали при поставянето на други свещеници в съответни богослужебни дейности. Полагането на ръце с различни цели (лечение, благославяне ...) е обосновано съвсем библейски. Ако това се тълкува по смисъла на католическата църква - което не е посочено изрично в Библията - че това може да представлява една непрекъсната верига и до ден днешен, тогава би съществувала възможността, евангелските църкви да въведат отново полагането на ръце - което не би им струвало нищо; и ако при това биха намерили някого в собствените си редици или извън тях, който е част от тази "непрекъсната верига" - което в зависимост от това би разклатило самоувереността на евангелските църкви.
Но би било също така възможно да се признае взаимно, че връзката към онзи Свети Дух на Христос, който иначе се предава чрез полагане на ръце, може да се получи и пряко чрез молитвата. (Това би могъл/могла да направи всеки/всяка вярващ/а. Затова има и хора, които притежават особени способности за християнско лечение посредством полагането на ръка, без никога да са били ръкополагани, и дори са по-способни от самите ръкоположени духовни лица.) Следвайки от това този Свети Дух би могъл да се предаде чрез полагане на ръка от свещеник по класическия начин. Този вариант би бил вероятно чужд на самочувствието на католическата църква. (Но евангелската църква също не го е практикувала, така че никой не е бил ощетен. Ако се помисли сериозно католическата църква би могла да го разпознае като възможност и би могла да каже само ограничено, че не би било възможно да се контролира с нормални средства, дали Светият Дух действа по същия начин. Така тя би разполагала по всяко едно време с хора, които биха могли да и кажат, колко валиден или невалиден изглежда резултатът (напр. хора като Патер Пио и др.). Към това се прибавя също и, че и за досегашното католическо ръкополагане се прилага някакво вероятно ограничение. Какво се случва с така ръкоположения, който е нарушил протичането на Светия Дух с драстичното си провинение. Способен ли е той в такъв случай да предава Светия Дух? Това също са въпроси, на които без изследвания респ. без хора като Патер Пио не може да се даде надежден отговор.

2. Въпросът за ролята на Петровата служба, тоест тази на папата за другите църкви се олицетворява в католическата църква във връзка с нейната концепция за видимо, пълно единство на църквите под негово ръководство. Исус е възложил на Петър да "пасе" своите "агнета" и "овце" (Йоан 21). С това Исус не е причислил към Петър другите ученици и техните ученици, а масово всички християни: напр. старите "7 църкви в Азия" (виж по-горе) са били под грижата на Йоан, а не на Петър; много общности са били под грижата на Петър и др. Значи въпросът е, какво би могло да означава онова "пасене" от наследник на Петър в наш времена. Представители на правословните църкви сигнализираха преди няколко години, че биха били съгласни с "почетния примат" на папата без директни функции за упражняване на власт върху другите църкви, така както в ранната църква римският епископ е бил признат като първи сред равните. Дори и някои протестантски теолози мислиха за това. Ватикан не беше съгласен тогава с това. Но по-късно самият папа се изказа по въпроса, другите църкви да помислят по отношение на единството на църквите, какво роля би трябвало да изпълнява папството по тяхно мнение. Размишленията не биха били в ничия вреда. Ако църквите бяха обединени, те биха имали със сигурност и общо ръководство.

3. Протестантските църкви търсят например допускане на ординацията на жените като свещеници в католическата църква. Но даже и правословните църкви, а също и части от англиканските и протестантските църква в някои страни се затрудняват доста с този въпрос. От друга страна и в самата католическа църква има "църковно искане за меморандум - Ние сме църква", което повдига между другото и това искане. Колкото и да е важен този въпрос, не може да се разбере, защо специално пътят към единство на църквите трябва да премине през решаването на този въпрос. Това е всъщност искане, които отделните църкви трябва да решат самостоятелно, както това отговаря на съответното съзнание. Ватикан не трябва само да отрича правото на евангелските църкви да продължат с ординацията на жените, макар и да се наблюдава развитие в самото сближаване. Разбира се, че различната практика може да бъде и положително предизвикателство да се работи върху това в отделните църкви.
От библейска гледна точка (от Павел) се цели само отчасти различна традиционна функция между мъжете и жените в общността. Това, че жените трябва да имат по-малко права, не е било ставало на тема по онова време, когато учениците са знаели и сами са изживели, колко важна е била ролята напр. на Мария респ. на жените по време на събитието по Петдесетница. "Жената трябва да мълчи в общността" е имало сигурно друго значение, отколкото това е било интерпретирано по-късно и няма нищо общо със споменатите въпроси днес. Тъй като не е абсолютно сигурно, дали всеки разбира това, остава само аргументът за неуместността на този въпрос като основен момент на стремежите за единство на църквата на сегашното ниво. Този, който смята, че той/тя може да внесе ординацията на жените в църквата, вплитайки този въпрос в дискусията за единство, би останал разочарован. По-добре е две отделни теми да се разглеждат като две теми. Когато наближи обединението на църквите, ще стане ясно, докъде е стигнала всяка от тях.

4. Култът към Марияв католическата респ. в правословната църква не се среща в тази си форма в протестантската църква; но това явно не се смята като централна спорна точка по пътя към голямото единство. 2. Ватикански църковен събор призна също, че при литургията могат да се появят разлики в съответствие с духовния вид на вярващите, дори и такива, които могат да бъдат обогатяващи и за двете страни. От 50-те / 60-те години са ни известни отделни опити от евангелската църква да се въведе в подходяща форма отново култът към Мария.

5. От една страна е разбираемо, че Църковното право (CIC), чийто предишни форми бяха повод за всякакви злоупотреби, все пак е деликатна тема. От библейска гледна точка не задължителната роля на традиционното църковно право в католическата църква не би трябвало да бъде въпрос, който да блокира опитите на църквата за по-голямо единство, както смяташе EKD. Това засяга първо една единствена църква. Всяка една църква може да има свой собствен устав и така независимо църковно право, до известна степен тя даже трябва да има, дотолкова доколкото тя съществува като каквато и да е самостоятелна независима единица. Промяната на тези вътрешни църковни норми е също работа на отделните църкви, дотолкова доколкото никой не изисква те да бъдат приети от всички, без да бъдат проверени тоест само на доверие. И дори някой да се е стремял към подобна дискусия, то и на католическата църква би станало ясно, че за това ще бъде необходимо свикването на нов съвместен църковен събор, който да създаде или да инициира ново общо църковно право - така както през 1963 г. на своя 2 Ватикански събор тя сама съгласува новата народна теология за Бога. Това означава, че не е уместно тази тема да се смята като тема, която може да пречи на единството.°

6. Друга спорна точка, въпросът за оправданието на човека пред Бог чрез делата си или чрез избавително дело на Исус Христос, може да се смята вече като достатъчно изяснен въз основа на между другото съществуващото общо становище между евангелската и католическата църква.

Така би било напълно възможно в смисъла на ойкомена църквите да се движат една към друга, вместо да измъчват Христос с техните разграничавания.*) Това приближаване би трябвало действително да стане "с фино чувство и внимание една към друга, с търпение и едновременно с това с благоговеене пред истината", както го нарече папа Йоан Павел II.. Това, което независимо от всичко може да се изживее днес, е онази "обща църква" в духа на Исус Христос, която се състои от всички, които следват Исус Христос по свой начин и се стараят "да последват волята на Отеца" - независимо от това, към кои църкви принадлежат, а дори и ако някои от тях не се числят към нито една църква или не са член на някоя религиозна общност и не тръбят непрекъснато понятието християнство. На това залага и интернетният сайт "Пътищата на Христос" по отношение на темата за църквите. Старанието за видимо единство остават да съществуват като задача въпреки тези опити, тоест те не са някаква противоположност. Това обаче трябва да се желае наистина вътрешно; външната изява не би имала никаква полза.

*) виж също Бележката към главата „Кръщенето на Исус в река Йордан“, в част 1.

При това църкви като католическата биха могли да се инспирират от свързаните с това послания на Христос на правословната християнка Васула Риден, "Правдивият живот в Бог" том 1. Католическата църква оценява подобни писания като "Лични откровения ...". Понякога съдържанието надминава такива вдъхновения, които биха били от значение само за личния живот на съответното лице. (Литературните източници ще бъдат посочени от този интернетен сайт само като допълнителни указания, а нашите познания са независими от това.)

 

Защо ми е необходима църква или общност?

От една страна е възможно да се открие една напълно индивидуална, вътрешна връзка към Исус Христос и към Господ.° Това е ядрото. Дори и към необходимите външни инспирации някой може да се води от Бог, ако обръща внимание на тези по-специфични знаци.

Има и едно друго ниво на тази връзка, която се развива в общността с другите: "Защото ако двама или трима са се събрали в мое име, аз съм там с тях" (Матей 18,19-20). Това е първо точно това, което буквално се смята. Не толкова лесно да се изживее, но по принцип възможно би било това от разстояние, когато хората се уговорят помежду си в определено време. Един мистик би могъл да изпита подобна тясна връзка и без предварителна уговорка. За повечето това би било обаче твърде високо изискване. В повечето случаи човек не е роден за отшелник.

Тази форма на обща молитва може да се превърне напр. в редовна домашна сбирка. Освен това тя може да се извърши и в самата църковна общност или в някоя друга индивидуално подходяща религиозна общност. Дори и една или друга църква да желае да наложи своите традиции на вярващите, това не променя смисъла на нещата.

Назад към съдържанието на тази страница

 

 Седемте печата.

Следващото видение описва първо боготворенето на Господ от "24 старейшини", "седемте духа пред трона Господен" и "четирите същества" - с което се дава израз на различните първични качества и сътворението. След това се описва, как само "Агнеца" - с атрибутите на Христос - може да разгъне списъка и да счупи седемте печата - Откровение 4 - 8, 1. Това видение става на "небето" - в този смисъл в божествената сфера. Смисъла на печатите се описва първо на ниво, чийто сили са обозначени чрез символи - четирите коня с различните цветове респ. ездачи. От промените на това ниво, сравнимо с едно образно ниво на съня, се предполагат само косвено въздействия върху събитията на земята. 

Въпреки първичния, насочен към развитието на това психическо ниво като цяло характер на тези откъси в началото се казва също "Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това" тоест след седемте общности. Съответно Р. Щайнер и Артур Шулт се опитаха да намекнат за други седем "култури на печата" на земята, които са свързани с онова пречистване на съответното ниво на съзнанието. Написаната от вдъхновенията на Христос в Мексико "Книга за истинския живот" поставя в 7 печата цялата история от времето на "Каин и Абел" до бъдещото време на завършването.  

Във всеки случай този текст не дава възможност за ясно идентифициране с физическата земя на настоящето. Ако размислим в стила на някои свободни църкви, то слаби отзвуци на първите четири печата бихме видели през първите две световни войни, последващото равновесие между Изток и Запад, както и глад и епидемии, религиозни преследвания и катастрофи от най-странен произход биха се включили към всичко това. Метеори, земетресения, смяна на полюсите; но виж и главата "Последните седем мъки".

Напр. онази сцена в Йоановото евангелие 2 – сватбата в Кана и прогонването на търговците и измамниците от храма чрез – виж нашата глава по-долу - напомнят на тези откъси по общностно-образуващия респ. борчески характер.

Ако Исус е предсказвал в глава 5 на Йоановото евангелие раздялата на духовете, които са направили добро и лошо, то описанието между 6 и 7 печат преминава към духовното "запечатване на избраните от дванадесет племена", и "триумфа на избраните на небето".  

Назад към съдържанието на тази страница

 

Седемте тръби.

И видението на ангелите със седемте тръби се случва на "небето" - Откровение 8, 2 - 11, 19.  Издигащите се"към небето молитви" и изпратеният към земята „огън от олтара", така както и самите тръби като използвани в главата инструменти отразяват повече едно духовно ниво, както това би станало в сънищата с подобни символи. Тук то е изходната точка на промените, които отчасти могат да стигнат до земното, където се движат всякакви сенки.

Въпреки този първичен духовен нефизически характер тук е направен опит те да бъдат подредени по време след печатите напр. като земни "култури на тръбите". Трудно е да се намерят отзвуци и в историята на съвремието. Не би било изключено измирането на горите и отровите да се видят във връзка с качеството на 1./2. тръба. При 3. тръба прави различно впечатление, че онази факла, която пада върху 1/3 на водните маси, се казва вермут = Чернобил. 4 тръба би могла да изтъква обща констелация от съзвездия, така както напр. това се беше случило през средата на м. август 1987 г. в един космически триъгълник на всички планети. Части от привържениците на ню ейдж медитираха по онова време без да се позовават на апокалипсиса, но посочвайки апокалиптичното число от 144000 хора - по индиански "воините на дъгата" - за така нареченото начало респ. спирка по пътя към една Нова епоха. Петата тръба - дим от кладенеца на бездната, железни скакалци, пет месеца мъка...- биха могли да оставят впечатлението, че войната в Персийския залив (1991)е поне външен израз на силата на тази тръба и нейното продължение в шестата тръба. Седмата тръба води в "Божия храм", също съпроводена от мълнии и гласове и гръмове и др., което може да има вътрешно, мистично значение.

При седмата тръба също има гласове, според които в този стадии вече има "царства на света на нашия Отец и неговия Христос", поне на духовно ниво се решиха доста неща, които на земята не са напълно преработени. Силата на "тръбите" може да се сравни с тази на "Преображението" (Матей 17, и нашата съответна глава) и ученията около тях, както и спасителната проповед (Матей 5-7) и др. °°°

Назад към съдържанието на тази страница

 

"Седемте мълнии" и двамата пророци.

След седемте тръби "говореха седемте мълнии", чийто съдържание Йоан трябва да "запечата", а не да запише. След това "се мери храмът в небето". Двама пророци се убиват и съживяват. Откровение 10 - Откровение 11, 14. Тук се установява сходство със съживяването на Лазар в Евангелието - погледнете нашата глава и Йоан 11.  

Назад към съдържанието на тази страница

 

Жената и драконът.

Във всички фази на събитието участват спиритуалните сили и различните противопоставящи се сили. В текста веднъж едната страна се описва по-подробно, веднъж другата. Знакът на небето, "жена, облечена със слънцето, с луната под краката, и на главата й - корона от дванадесет звезди" - Откровение 12 - показва несъмнено "София", майката на небето респ. на световете, по-малко аспекта на Земята-майка; - виж в глава "Първото събитие по Петдесетница" в този труд. Нейната отчасти предполагаема връзка към Мария бе вече спомената. Мария е живеела и на възраст символично в една пещера, в която преди е била обожавана и богинята-майка Кибеле, за да роди детето си. Нейното "дете" в Откровението - дете на небесно същество се смята първоначално също за небесно същество - което по-късно трябва да пасе народите с "железен жезъл" тоест с постоянно предупреждение за тяхното правдиво, индивидуално ядро, се отнася до определен начин на въздействие на космическия Христос, може също да се преведе и като "желязна тояга" и не е само царски символ, а и символ на "Посвещаващия" и може също да се свърже с "небесните тълпи". Повече към това в глава "Последните 7 мъки (Божиите чаши)".

Отчасти тук може да се разпознае връзка към характера на миенето на краката и прехождащото го миропомазване чрез Мария в Бетания - виж нашата глава "Христос и миенето на краката" и Йоановото евангелие 12,13. В него се съдържа дори възстановяването на мотива за възраждането на все по-високо ниво на развитие.

"Змеят" с неговите отрицателни ангели е обратната страна. Те са надвити от "Михаил и неговите ангели" в космоса и са хвърлени от тях на земята. Небето и земята предпазват сега жената от тях.°°°°

Назад към съдържанието на тази страница

 

Седемглавият звяр от морето.

И другите две негативни сили се явяват в това видение; първо насочената повече към желания и лекомислие - Откровение 13, 1-10; сравни нашата глава "Изкушенията" и Йоан 13, 1-10 и Матей 4, 5-11. По-късно в Откровението седемте глави се тълкуват като "седемте планини, върху които се намира блудницата Вавилон" и планините от своя страна като "седем царя". Десетте рога се тълкуват в Откровението като "десет царя", които имат едно мнение и дават своята мощ на това животно.

Между другото и заради "седемте планини", които могат да напомнят също и на града със седемте хълма Рим, също има християнски свободни църкви, които виждат папството в "блудницата Вавилон". Но това е преувеличено и не е доказано ясно от другата символика въпреки историческата проблематика на католическата църква. В Откровение 18:11-23 ясно се изтъква връзката с глобалната световна търговия. (Виж глава "Последните седем мъки и краят на Вавилон...".) "Изображението" на животното според следните глави на Откровение 14 би могло да има нещо общо с фалшивите изображения (представи) на Исус. То би могло да има и връзка с пристрастявания и култови зависимости към мултимедийни устройства.

Обосноваващите се на това примамващи сили на това "животно" могат да се преобразят чрез силата, която е описана в нашата глава "Бичуването" - Йоан. 19,1.  

Назад към съдържанието на тази страница

 

Звярът с двата рога от земята.

Тук ние имаме онази негативна сила, която е насочена към материалистична принуда - Откровение 13, 11-18; сравни нашата глава "Изкушенията" и Матей 4, 1-4.

Връзката с поставянето на знак на хората на челото и ръката, както и числото 666 в тези глави, като предпоставка за възможността за купуване и продаване, се срещат особено ясно отразени и в световната история. Развитието на възможностите за връзка с компютъра, чековете, електронните маркировки с трите двойни черти като ограничение = 666 в този код, създадените вече в Канада респ. изпробваните в Мала Азия при голям тест уреди с код за данни на лицата на челото и ръката, обозначението „La bête" = звярът, животното за старата изчислителна централа на ЕС в Брюксел, международен банков код 666 и др. показват тенденцията, как несъзнателно или дори съзнателно, а евентуално и весело замислени могат да възникнат напр. някои обозначения. Библейското "животно от земята" е идентично с "идола на мамона".

Друга, не съвсем отдавнашна тенденция е също да захващаме все по-драматично ставащите проблеми на околната среда първо с неефективна техническа козметика, а след това толкова повече чрез заблуждаваща, технократична екодиктатура, вместо съзнателно да подпомогнем инициираните от населението масивни импулси за промяна. Възможни манипулационни механизми се обясняват чрез ясното познание на техния характер на тяхното решаване. Този процес има връзка със силата, която бе спомената относно Поставянето на короната от тръни - нашата глава и Йоан 2 - 3.

И в главата за змея и двете животни евентуалните прилики на явленията в настоящето не представляват цялото съдържание. Всичко това става, както беше споменато, не само на физическата земя. В следващото ново видение на 144000 (Откр.14) отново се появяват различни същества респ. ангели, които "жънат" на земята две различни групи от хора. Съюзените с животното ще бъдат хвърлени в "полетата на Божия гняв", тоест оставени на въздействията на природните закони. Но би трябвало да се обърне внимание на това, че Откровението не познава "вечното проклятие", а че в края на краищата всичко може да намери пътя към Господ, и в по-висок смисъл всичко е изпълнено от него. Сравни Откровението 22 и съответната глава за "Новата земя".°°

Назад към съдържанието на тази страница

 

"Последните седем мъки" и краят на "Вавилон"; Връщането на Христос.

Онези хора, които носят белега на звяра и се покланят пред неговия идол, се появяват в следващото видение, на ниво, което се описва като "стъклено море, примесено с огън". От "храма на небето" излизат отново седем ангела, с "последните седем язви", които се изливат от "Божиите чаши" върху земята, върху "морето", във "водните извори", в слънцето, върху "престола на звяра", в "Ефрат" и във "въздуха" (Откровение 15,5 - Откровение 21).

От една страна тук виждаме делото на едно още по-високо ниво на съзнанието, от друга страна това ниво може да породи дълбоко и екзистенциално раздвижване на всички елементи на земята и на видимата част на обкръжаващия ни космос: рани, отрови, мъки, огън, тъмнина, негативни "духове" и световна катастрофа с конвенционални размествания, хлътвания или наводнения, метеоритни дъждове, включително и разделянето на три части респ. разрушаването на материалистичната цивилизация на "Вавилон" - Откровение 17 - 18,24Възможност респ. "времеви прозорец" за едно събитие в тази насока се показа вече при шестия печат.

И тук е възможно да поставим за това по-големи периоди от време. Но прощалните речи на Исус (напр. Марко 13) и много други пророчества, които са възникнали във връзка с Апокалипсиса на Йоан, сочат еднозначно към един централен прелом някъде около 2000 г., който ще промени всичко. (Виж горе: За общуването с пророчествата). Научни, но с все още не напълно разкрити находки сочат в същата насока. Масивното намаляване на земното магнитно поле и междувременно необикновено голямата честота от земетресения и вулканични дейности, "изсветляването" на слънцето независимо от класическите цикли на слънчевата активност, както и максималното ниво на слънчевите активности 2000/2001 показват на будните хора, че тук се случва нещо необикновено.

В случай, че магнитните полюси се променят внезапно силно или ако магнитното поле дори се разруши практически, и би възникнало отново в обратна посока, както това често се е случвало в земната история, то това би довело до геологична революция. Тя би била началото не само за една нова ситуация за човечеството, а и на нова земна епоха. Ако магнитният "пояс на Ван Ален" около земята загуби напр. вероятната си предпазна функция спрямо частички и "космически" прах, то пророкуване метеоритни дъждове могат лесно да станат действителност.

Собствени познания сочат между другото към това, че пълното разрушение, за което се опасяват някои автори не е или не е повече нужно, нито под формата на трета атомна световна война, нито като цялостна екологична катастрофа, нито по смисъла на смяната на полюсите на оста на въртене или смяната им на фона на космоса. Много се промени в основите на такива видения.

Тъй-като от една страна действат апокалиптичните процеси в божествена насока, но от друга страна в ход са манипулации на много природни процеси поради все още останали егоистични части от човечеството и техните "елити", едновременно с някои положителни човешки въздействия, ограничените промени на земята с достигащи до астрономическа степен "нови измервания" биха могли да станат неминуеми; едновременно с промените в човечеството и тяхното съзнание.°

Често са били предсказвани "антихристиянски" диктаторски стремежи на онези, които искаха да запазят властта си, така както и намаляването респ. краят на тези стари времена чрез прелом с настъпването на тъмнина, която би траяла до три дена. Не може тези промени да се отхвърлят просто като безсмислица.

В тази връзка се предсказва от видението на Мария на Гарабандал "голямо предупреждение", което показва безпощадно на всички хора в същността им, какво трябва да (оставят) да преодолеят - сравни Йоан 16:8; Откровението 14:6-20 -, ако искате да сварите преминаването към светлината  (сравни Йоан 16:13). Това било свързано с видимо явление на небето. В рамките на една година след това би трябвало да се случи "Голямо (лекуващо) чудо, и да остави знак в Гарабандал. Само ако след това човечеството не разбере и не се промени, ще настъпи по-късно многократно предизвестения "Съд" ("7 последни мъки" = "Божиите чаши гнева") чрез "огън от небето" (виж освен това Матей 24:28 (Франц Шпекбахер, "Гарабандал" стр. 120... Често срещащите се в литература коментари за откровенията на Мария от строго католическа гледна точка не би трябвало да заблуждават, че пророческите съобщения се отнасят до цялото човечество.)
Възможна подготовка би могла да бъде, - едновременно с изчистването на собствения живот - да се молим
за по-силното въздействие на Светия Дух.

В по-нови "предавания" и др. се говори за "зона нула", според която онези, които са достигнали необходимата зрялост ще се потопят на земята в едно космическо спиритуално силово поле - често не съвсем точно наречено "фотонен пръстен" - и ще могат да водят живот със способностите на "светлинните тела" от по-висши измерения във физическото (виж глава "Възкресението" и "Царството на мира").

Оповестяват се също помощни дейности като временно "откъсване от действителността" чрез Христос или чрез подготвени от ангелите хора, или временни евакуирания и друга помощ от положителните извънземни. Откъде някой очаква помощ, трябва всеки да знае сам за себе си въз основа на религията или мирогледа си. Тъй като и в космоса има светлина и сянка, е добре с оглед на вероятната сложност на събитието да се молим за водачеството на Христос и да приложим собствените си способност за диференциране - тъй като тя е специфичен земен път в посока на единството във връзка с това, което идва отгоре като нови сили.

В този етап съществено става въпрос за последните шансове на решението в душата на всеки отделен човек, дали ще продължат да вземат участие в развитието до "мирното царство", каквото се предвижда от Бога за Земята. В края на това събитие се извършва в края на краищата връщането на Христос (Откр. на Йоан 19, сравни Откр. на Йоан 12, Матей 24:30; Деяния 1:6-8): Христос не се връща просто като земен човек, а като ядро на едно обширно събитие на приближаването на Божиите "небеса" (и "отвъд") и земята; както и на духа (и душата) и тялото. И въпреки това се описва връщането на Христос като реално същество, тоест не само причинената от него промяна в човечеството, както предполагат някои модерни групировки. Пряко или косвено това събитие има значение за всички хора, не само за християните. Връщането на Исус като свидетел сред своите пред Божия съд се признава и в Корана. Освен това от пророчествата на другите религии може да се направи извод, че техните пророци ще играят отново роля и ще помогнат на своите привърженици.

Дори и за тази стъпка в Откровението не подхожда мисленето за наказание. Тя е повече част от една логична концепция, която е насочена към друга еволюционна степен на живота на земята. Да я изживеем, независимо къде, като общ преход към нещо по-висше като при всеки ще открие правилното място респ. ниво за своето развитие, това е самото предизвикателство. Който поеме в себе си с добра воля съответно необходимите обновяващи сили и успее да ги приложи, може да изживее по-скоро положителното, но също така да е в състояние да съчувства със страданията на света. Който обаче не иска да пусне новото в себе си, го изживява като нещо падащо отвън. Това е същинският характер на "съда" респ. на "сетния ден" в смисъла на апокалипсиса. Човек има голяма свобода на своите решения, но както това става и в живота, в един определен момент той трябва да е взел решение, в противен случай едно никакво решение е също решение - на "хладките" не се гледа много добре в Откровението (виж в "7 църкви" с допълнение). Разделянето на мненията принадлежи също по пътя към единството към основата/ядрото на събитието на Апокалипсиса.

"Седемте мъки" - седмата свършва с глас от небето "Свърши се" - отговарят на разпъването на кръст и казаното при това "Сбъдна се", виж Йоан 19 и нашата глава към това.

Мистични/ чрез вживяване може в наши дни да се изживее, как земята страда и вика за помощ, да, как се подготвя за "трудно раждане". Разпъването на кръст респ. "гробът" като преход за възкресение засяга тук цялата земя и я надминава във въздействието си. И тук може да се предположи, както беше споменато при стъпките в Евангелията, че преходът от разпъването през състояние отвъд живота и смъртта към възкресението действа днес като единство, така че погледнато от тази гледна точка стъпките на "последните мъки" могат да протекат и без такива катастрофи, предвиждащи "края на света".

Тъй като Откровението обръща внимание не на някакъв механично протичащ филм, а на едно многослойно развитие (виж уводната глава на "Откровението на Йоан") е напълно възможно действителното външно събитие да е действително по-развито, отколкото то се струва на човека, втренчен в една или друга подробност, която (още) не би се случила. В други области има и някои други мъки и бедствия, които в тази си форма дори и не са замислени в Откровението.

Допълнение: И новите книги на Владимир Мегре за бялата сибирска жена Анастасия (издателство Вега, Neufelderstr.1, D-67468 Frankeneck) съдържа вътрешното познание, че старите програми на световната катастрофа могат да се променят, и целта е да се оптимизира Всичко с помощта на хората и в съзвучие с Бог. Но това също не означава, че всичко би могло да продължава както досега.°
Подобни статии могат да се сметнат като импулс, вместо да създават предразсъдъци. Познанията на "Пътищата на Христос" са независими от това.

Въпрос:
Желая ли Исус Христос да се покаже по-ясно, така както е било предсказано, променяйки човешкия живот и света?

* Сценарии само на немски или на английски език)

Назад към съдържанието на тази страница

 

(Истинското) „1000 – годишно царство на мира".

На прехода през времето на "седемте мъки" следва космическото видение на идващия отново от небето Христос - "наречен Верният и Истинният" - със своята "свита" от облечено в бяло слуги. Тук се нямат предвид днешните човешки псевдо-Христоси. Сваля се "лъжепророкът" (с лъжливи/ едностранни представи за Исус, или относно това, какво е християнско...) . Настъпилото "1000-годишно царство" - Откровение 20, 1-6 не е империя. Изгонват се точно обществената "Голяма машина", външните негативни сили и техните манифестации.

Тук ще намерим и духовния съд. Тук трябва да се коригира погрешно разпространения превод:
Откровение 20:4"И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Исусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години."
В действителност тук се казва буквално "живяха" вместо "оживяха" (сравни напр. забележките към Библията на Елберфелд). В случай на "душите...“ това може да означава връщане към живота, но за тези "които не се бяха поклонили... на звяра" това означава продължаване на живота на земята. Тоест не би означавало, че те първо трябва да умрат всички.

Този стадии е сходен с възкресението на Христос (Йоан) 20-21; и съответната наша глава). Дори и в самия текст се каза "първото възкресение".

Негативните сили обаче не са премахнати завинаги, дори и върху несъвършенствата на отделните хора трябва да се работи по-нататък, което сега е по-лесно.

След "1000 години" остатъците на негативните сили се проявяват наведнъж, за да се разпръснат тогава (Откровение 20, 7-10). Виж също и следващата глава.

Назад към съдържанието на тази страница

 

„Новото небе, Новата земя и " Новият Йерусалим".

Update: След  „1000-годишното царство" идва последният "страшен съд" и над мъртвите: "Разтвориха се книги" - небесни записки за всичко, което се е случило в живота, - и "друга книга ... книгата на живота", най-важното, анализирането на живота респ. на нивото на развитие са основата.
Едва след унищожителния огън върху настъпилата отново войска и хвърлянето на "Сатаната в бездната" по Откровение 19:19; Откровението 20, 3 сега в Откровение 20:11-15 - наближава Новото небе и Новата земя - Откровение 21-22 . Кои времена са имани тук в предвид, остава неизяснено.

Мотото на Христос е „Виж! Правя всичко ново" – без изключение - Откровение 21, 5 -И това "Ново сътворение" има прилика с онова, което беше показано вече отделно и като цяло по смисъла на безсмъртните стойности. Затова и днешното дело остава важно и за онези, които днес очакват настъпването на почти апокалиптични събития.

В Новото небе - в текста наречено пред земята и пред Новия Йерусалим - е намекнато нещо като космическо възнесение. (Сравни възнесението на Евангелията, Лука 24, Марко 16, и нашата глава за това). Ако досега главната част на описанието се намираше на земята, сега значението за събитието за видимото и невидимото "небе" излиза на преден фон. Тук не се имат предвид вечните небеса Господни отвъд пространството и времето - те остават непроменени - а създадените светове. Възможно е да стане ясно, че малката планета Земя е не само "развиваща се страна" в космически аспект, а в решение на нейната проблематика тя би имала насочена към бъдещето изключително специфична задача. Проблематиката въз основа на голяма човешка свобода и големи усложнения в материалното не би могло да се намери така в никакъв случай във всички евентуално "населени" светове по смисъла на Лорбер и на други изказвания; така също и негативните сили, които според виденията на Йоан "са хвърлени на земята", и сега в "бездната". Така както и Исус е имал някакво въздействие върху човечеството, по същия начин съответното преминаване на цялото човечество респ земя би имало с Христос ново, разширено въздействие.

Така обновената "Нова Земя" и свързаното с това събитие на слизането на "Новия Небесен Йерусалим" на земята може да се сравни със събитието по Петдесетница (Делата на Апостолите), но и това обаче в космически мащаб. Това не е географският Йерусалим. Земята се намира на различни нива в обмен със заобикалящия я космос.

"И вече няма да има никакво проклятие - други преводи: никаква смърт/ никаква тъмнина и др. - , ...и престолът на Бога и на Агнето ще бъдат в него" (Йоан 22:3). Като извод това означава, тук са избавени също и негативните респ. носещи смърт сили, няма го вече разцеплението на света. Светът се явява изобщо тук като съзнателно цяло, състояние, което се предчувства 'в близост до Бога' във видения и др., но не може да се опише. Слабо отражение на това състояние би било, когато от някоя си точка във вътрешния живот биха могли да се обновят всички останали точки, изживяване, което може да се появи по пътя; "Всичко във всичко". В Бос се намира вече по-висшата степен на Всичко.

Божественият пример на сътворението - А-то - и новото сътворение със съзнателно свързаното с всичко в Бог същество - Я-то - се припокриват, и въпреки това А и Я остават да съществуват. Тоест "краят" е повече от началото, макар че началото съдържа вече всичко. Като преминаваща през всичко тенденция на конгруентността в малки частични сфери напр. на човека дори и тази посока на събитието може да се разпознае.

Таблица (английски език): "Archetypes" (models, symbols) from the earliest history -elucidated by the bible- to Jesus, and to the future.

Тук ще обърнем внимание на това, че напр. в изложението на Р. Щайнер събитието на "Новата Земя" се отнася до една от трите последващи в огромни периоди от време "земни въплъщения". Без да вземаме тук някакво становище , ще споменем за характера на "Новата Земя", че това, както е описано, произтича и от един друг процес като - в сравнение с - от олицетворяващ ритъм, както той напр. се изчислява в индуската космология и за планети и др. и за целия космос. Вземе ли се веднъж насериозно, той преминава през известни или предполагаеми досега видове на развитие и загиване, във все по-високи "октави" респ. "спирали".

Дори и спрямо възможните днес изживявания избледнява на пълно мнението на някои теолози, които смятат Апокалипсиса само като предупреждаваща притча без никакъв реален характер.

Притчите на Исус в Евангелията са взети от живота на хората, за да онагледят отделни аспекти. По-късно, още по време на живота си на Земята подчерта Исус на своите ученици, че няма да им говори с тях в алегории, а напълно откровено. Откровението не произлиза от човешкия живот; навсякъде, където в текста са направени обяснения, става въпрос за директни "съответствия" тоест на съответното ниво на съзнанието видяното там "действително го има" както и в днешното духовно изследване напр. на Р. Щайнер. Апокалипсисът предупреждава; напр. и това да се премине от тео-логия към "тео-практика"; да се види, какво става около нас и да "оставим Бог да се появи в съответното настояще". Бог извършва делата си и чрез хората - което обаче няма нищо общо с произволните човешки деяния: човекът не трябва да играе на Бог или апокалипс. Човешкото развитие може все повече да се приравни с Божия план в голям мащаб (програмата за Сътворение).

Назад към съдържанието на тази страница

 

Заключителна глава: Християнското.

Истинското християнското е да търсим самия Исус Христос и с това разбира се вътре в нас връзката с настоящия Христос - :Търсете, така ще намерите"-. Да разговаряме в мислите си сериозно с него и този мислен разговор в импулси, може да се покаже като най-директният път, за да го разберем. Тази статия може да насърчи всички заинтересовани.

Друг път, но съвместим с посочения "най-директен" път, е да се изпробват внимателно онези специфични качества и да се приемат едно по едно в собствения живот, които донесе Исус Христос. За това могат да помогнат и избраните и подчертаните с дебел шрифт пасажи в тази статия.

Общото на тези различни признаци. които биха могли да се разширяват, е, че Христос очевидно стои на противоположната двойка (дихотомии). Той не смесва просто съответните две страни, а препоръчаните от него възгледи са винаги "Трети път", който е в състояние да вземе под внимание от всички страни от друго ниво полезното, не отклонилото се, като преобразява всичко затвърдило се. Виж за целта таблото в края.

От разгледаните по отделно признаци биха се получили и други изводи относно днешните обществени дискусии на по-старите и по-новите опити. Много от тези групи изразяват поне в една точка и в едно отношение нещо необходимо, което други групи напр. не вземат под внимание тъй като се оплитат в остарелите противоречия между ляво и дясно. Споровете между старото и новото не биха изчезнали - поне в скоро време; но на мястото на старите позиции с мними противоречия би настъпил диалог; и отделните противоречия биха отишли на правилното си място; напр. някой може да служи на Бог или да боготвори парите. Така подходящите хора, които могат да изградят взаимно нови проекти, - без те да свършват отново в едностранчивост - биха намерили по-лесно пътя един към друг. Нищо подходящо не би се групирало отново.

И другите обсъждания на тази статия могат да придобият практически характер извън изследването в съответствие с индивидуалната интензивност и развитие; дори и някои общовалидни аспекти да са разпръснати и да не могат да се намерят във всяка глава.

Този вид изследване надминава навика на много теологични и други насоки, да "използват" Исус непрекъснато за своите добронамерени, но напълно едностранчиви начини на виждане; те наблягат на онези места, които прилягат в тяхната собствена картина и не обясняват другите, дават друга интерпретация или ги пренебрегват. Дори авторите на Евангелията през първите векове разбраха отчасти, че многостранността на Исус може да се представи по-добре, когато привлекат повече източници за това. Те не са били толкова глупави да не забележат различията на възгледите в тях. Противно на това някои модерни теолози са смятали като съвсем голямо откритие, че са могли да разкрият различни източници с различни начини на виждане от унаследените евангелия, напр. т. нар. "документ К." едновременно с това свързан с припрения въпрос и неговото решение, кой от създателите е имал по-скоро "право". Става ясно, че почти всички имат "право" всеки от своята гледна точка, като се премахнат техните едностранчивости. Това може да даде на "ойкомена" нови импулси.

Хора, които се опират на друг религиозен респ. мирогледен фон, но не представят насреща нито някой затвърден църковен, нито повърхностен християнски начин на действие или могат да открият в него нещо смислено, могат също да се поучат от това, както и авторът на тази глава успя да научи и оцени различните насоки. Някои представители на другите религии признават и днес все повече трудно обяснимите от материална гледна точка страни на Исус, отколкото голяма част от християнските историко-критически теолози. Това би било повод за размисъл от тяхна страна.

Освен това Христос така или иначе не може да се вземе под наем от религиозните общности на "християнството". Неговият начин на действие може да даде на хората силата за единство в многообразието: Любов, и най-дълбоко желание за разбиране, хармонизираща сила. Тя обаче не уравновесява всички различия, а съдържа едно до друго нещо съвместимо, изпълнено с любов и проявява действително несъвместимото. От тази допринасяща за конвергентността/приближаването на различните течения сила на Христос са се лишили многократно християните от целия свят. И в интерес на спасението на Земята е време за принципно новоосъзнаване на Християните към техните същински задачи - при условие, че те действително гледат на себе си като на християни.°

Назад към съдържанието на тази страница

 Виж Таблото към заключителната глава на основния текст:   Християнско поведение- "В света, но не извън от него", "Третият път" (виж напр. Йоан 17)

Към следващата част: Глава относно различни теми  /  към част 1 отнасяща се до стъпките в Евангелията  /  

Назад към съдържанието на тази страница

Е-мейл: ways-of-christ.com Пишете ни по възможност на немски или английски език. Ако това не е възможно, пишете кратки изречения и посочете езика, на който са написани те.

към интернетния сайт.

 

Указание на други езици и права.

Другите сайтове могат да се видят на http://www.Christuswege.net  (на немски език) и http://www.ways-of-christ.net (английски език). Други езици могат да се намерят на Homepage. Немският и английският текст се актуализира непрекъснато и съдържа също и страницата "Промени", както и други допълнителни страници. Разрешено е напечатването на текста и неговото копиране, без промяна на съдържанието. Преводите на другите езици не винаги са проверени.

Използваните кратки цитати и забележки - преработени на базата на различните преводи - са допълнения към съответните глави на основния текст
Такива характерни места обаче не представляват пълен заместител за съпровождащото изследване или медитация на цели глави от Евангелията или части на Откровението. За целта се препоръчва Библия или Новия Завет.