Пътищата на Христос

Независима информационна страница
с аспекти от много сфери на изследването
и опита.

 към интернетния сайт: други предложения и езици.

 

Пътищата на Христос в човешкото съзнание и на земята.

Съдържание на всички части.

Към част 1: Глава(и) за стъпките на Евангелията - натисни тук.

Към част 2: Стъпките на Откровението на Йоан - натисни тук.

Това е част 3.: 11 глави по различни теми и житейски въпроси.

За активиране на линковете по-долу (в този списък) страницата трябва първо да е заредена.
9. Молитва за мира, живота и земята
2. Основи на етичните стойности
5. Кратка корекция на модерното "Истории за разкриването на всичко за Исус"
6. Естествените науки и вярата в Бога
7. Исус и въпроси за храната
8. Исус Христос и лечението - и в наши дни
9b.За християнското благославяне
9c.
Оплакването като възможна съставна част от християнската практика
9d.Християнски път за преосмисляне на събитията на живота.

10. Християнски аспекти за икономиката и социалните въпроси
11.Християнски аспекти за обществото и политиката
12.Философия и християнство - коментар на речта на Хабермас "Вяра и знание".
15.Християнски аспекти по екологически въпроси.
16.Нероден живот.
17.Други нови страници на английски и
немски език.

Към част 4: Глава за Стария Завет и други религии.

Указание за други версии и права.
Е-мейл.

 

Молитва за мира, живота и земята.

Тя е съставена така, че в първата част да се появи без много обяснения необходимата за една ефективна молитва нагласа. Тя може да се промени така, че да отговаря на собствените Ви чувства. Вместо третата част към Бог могат да бъдат предадени и други дела. Най-добре е да се молите бавно и с въображение:

 Боже, мое начало, моя помощ и моя надежда!
 Свързна с Исус Христос благодаря Ти за всичко, което ми даваш;
прости ми за това, което ме е отдалечило от Теб;
моля те, разреши ми в тази тишина да стана творец чрез Твоя Дух.

 Води ме, по твоя път нагоре, за да не вредя на другите по пътя им към Тебе;
води ме, за да помогна и на други в Твой смисъл;
пази ме по пътя ми*.

  Вдъхнови хората да оставят решението за живот и смърт в Твои ръце **;
Помогни на онези, които действат за Твоето сътворение;
Води Ти този свят, за да премине той към обещаното от Тебе ново време.***

  *) Тук могат да бъдат включени и други.
**) тук могат да се включат и подробности, или да се преосмислят в медитационно съзерцание, както 'да се приключи преминаването от насилие към насрещно насилие', да се отнеме основата на насилието чрез решаване на проблеми', 'да се вземат само такива мерки за сигурност, които остават на мирните граждани/гражданки техните човешки права', 'да се проведе мирен диалог между тези, които проявяват добра воля в религиите', ... . сравни Матей 5:9 и 26:52. Виж също Обяснения на църквата (английски език).

***) Измъчената природа вика за помощ. Време е да помолим Бог респ. Христос да ни защити от възбудените природни стихии. Но това не е заместител за необходимата промяна на човешкото държане към Сътворението
***)Лука 11:2; 21:31. Откровение 11:16; ... виж също и Отче наш, Матей 6, 7-15.
Светите писания на религиите наблягаха първоначално на борбата на човека със своите собствени сенки - както Библията, така и Корана, Зенд Авеста или Бхагавадгита, ... а не външно изразени войни. По-късно това многократно е било пренебрегнато или неправилно разбрано. Днес обаче са налице стремежи произтичащите от това етични сходства на религиите да се противопоставят на упадъка на моралните стойности на тази егоистична цивилизация. При това религиите запазват своите разлики.

Вижте също Марк 12:30 „ … ти трябва да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила", сравни 5. Царе 6, 4.5). Към молитвата принадлежи дълбоко изпитваната вяра в осъществяването по смисъла на БОГ и съответната благодарност. Йоан 16:23 "Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име" първоначално съдържаше също " … „оставете отговора да ви обгърне" (сравнете Найл Дъглас-Клотц: Prayers of the Cosmos. Meditations on the Aramaic Words of Jesus.). Молитва и един живот и действие в същия дух принадлежат заедно, и двете се подкрепят взаимно. (...) Бог може да отдава любовта, която му се дава, независимо в коя църква.

  Назад към съдържанието на тази страница

 

Основи на етичните стойности.

Исус Христос е държал на това критерият за етично, морално поведение да живее във всеки един човек вместо той да се налага и да действа само въз основа на някаква законна норма или обичай. Възприемането на тези морални ценности не може също така да стане чрез "втълпяване" от някого, а само, когато в нашия живот "любовта към Бог и към ближните около нас е толкова силна, колкото е тя и към самите нас. "Така и вие да се любите един другиго" (Йоан 13, 34) е силата, която дава възможност да се действа в унисон с истинската съвест. Любовта към Бог предполага нейните по-висши цели. Там където отделният човек, двойки, групи и др. вземат тази универсална любов под внимание, разликата ще бъде явна. Колкото повече това живее във всички нас, толкова по-незначителни ще станат външните, детайлирани правила.

И все пак смисълът, който се съдържа напр. в по-древните "10 заповеди" не е остаряла, а напротив той се е затвърдил. Той не се намира в основата, а в детайлите на културната промяна. Това доказва само по себе си и съобщението на Моисей, който първоначално е получил една по-висша форма на етика, но който е предал на очевидно все още незрялото за нея население една по-обикновена версия. Тези етични основи са едни и същи в християнството, юдейството и исляма, а всъщност в почти всички други религии се намира нещо сходно, както това показва "Декларацията на парламента на световните религии по отношение на световния морал" (виж нашия сайт с линковете). В основата на етиката става въпрос за това Да се отнасяме към хората около нас така, така както ние желаем да се отнасят към нас; тоест да не вредим на другите, а да им помагаме. Това е същественото за съдбата, тъй като "каквото посеете, това и ще пожънете"(Гал. 6,7; 2.Кор. 9,6). Това е в края на краищата и главният критерии за участието в онова ново време, за което се говори в молитвата "Отче наш" : "Да дойде твоето царство!" (Матей 6) и за които в спасителната молитва се казва "Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост".
В преносен смисъл от тази гледна точка се явяват аспекти, които са от жизнено значение за различните нива на човешкото съществуване. Етиката на спасителната молитва се окачествява и в наши дни от някои християнки кръгове погрешно като не директно приложима "етика на убежденията". Действително тя не се превръща автоматично в наръчник за действие напр. при всички трудни политически решения. Но в края на краищата би могла да бъде мярка за това. Там където човек сам преценява и т. нар. "етика на отговорността" води до вземането на противоположни решения, отколкото онази "етика на убежденията" очаква от всеки един човек в собствения му личен живот, не би могло и автоматично да се очаква, че Исус би взел също такова решение. 
Всеки отделен индивид е отговорен сам за себе си за това, което се случва и не може да оправдае тези събития с грешките и провиненията на другите хора. Не винаги едно такова едностранното определяне на вината е правилно, както това е обичайно при правните спорове. Отделните групи и др. носят също така съотговорност чрез натиска, който упражняват, респ. чрез положителната или отрицателна "образоваща среда", която представляват. Те всички също биха имали нужда от един етичен кодекс (както напр. някои от професионалните съсловия). Според това извън рамките на индивидуалната етика би представлявала интерес "структурната етика" на обществото респ. на части от него.  Законите с техните произволности не биха могли сами да заменят това.

Заповедите на Моисей (2. Моисей = Изход 20)

Етика в Корана

"Световен морал"

1.  Аз съм Иеова твоят Бог. ...Да нямаш други богове освен Мене. (Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо...)

2.  Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог  (защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.)

И не взимай друг за Бог ... (Сура 17, 22)

(Разбирането на "световния морал" не засяга понятието за Бог на различните религии. Общо за всички бе напр. заради будистите, че те признават "Последната действителност" - тоест нещо отвъд материалната действителност.)

3.  Помни съботния ден, за да го освещаваш...

 

 

4.  Почитай баща си и майка си (, за да се продължават дните ти на земята, които ти дава Господ твоят Бог.)

... в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах ... (Сура 62,9*)

 

5.  Не убивай

…и към родителите добрина! …и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова…И отдай на роднината правото му… (Сура 17, 23-26*)

Задължение към една култура без насилие и дълбоко уважение към всичко живо...

6.  Не прелюбодействувай **

И не убивайте човек. Аллах е възбранил това, освен по право … (Сури 17, 33 и 5, 32*).

Задължение към една култура на равноправието и партньорството между мъжа и жената, (срещу деструктивното отношение към сексуалността...)

7.  Не кради.

9.  Не пожелавай къщата на ближния си.

10. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

И не пристъпвайте към прелюбодеянието! (Сура 17, 32)

Задължение към една култура на солидарността и равноправния стопански ред.

8.  Не свидетелствувай лъжливо против ближния си

А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете... А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му... (Сура 5, 38-41*)

Задължение към една култура на толерантността и живот с истината...

*) Тук се употребява най-използваното в ислямските страни египетско броене на строфите; при други броения на строфите самата строфа може да е напр. една строфа надолу.

**) Тук се прави връзка към изключително много различни детайли от различните религии. Това би могло да пробуди разбирането, че не всички детайли трябва да важат еднакво за всички. Дори в миналото за днешни цели не се е правило достатъчно голяма разлика между религиозните принципи и детайлираните мирски закони, което обаче не означава, че трябва да проявяваме стремеж вярата и законите да имат винаги големи смислови противоречия.

След потопа - тоест преди посочените по-горе 10 повели - според библейските предания още тогава е имало някои основни изисквания към цялото ново човечество за неговото запазване, тоест дори и след по-късните израелити:
- Да ценят живота респ. да не убиват ("защото по Божия образ направи Бог човека." Битие 9:6), а не за да яде месото на още живите животни. В равинското еврейство по-късно са били изведени 7 "заповеди на Ноах" за неевреи, като при това са били известни различни начини на четене:
- забрана да се убива;
- забрана да бъдат жестоки към животните;
- забрана да се ограбва;
- забрана за прелюбодейство респ. разврат;
- забрана за идолопоклонничество (тоест според тази представа неевреите не е трябвало да се молят на Бог както и евреите, но те не могат да се прекланят пред други конкуриращи божества);
- забрана за богохулство;
- заповед за правораздаване със съдилища.

Би било добре да отбележим в една табличка собствените си недостатъци и положителни качества и да проследяваме напълно съзнателно напредъка, който правим. Има различни възможности да се работи върху това:
1. Непосредствената работа върху собствените ни проблемни качества въз основа на случките от живота. Добри намерения и т. нат. Това остава важно и при Исус: "първо гредата от собственото око...". Работата върху себе си важи и в Корана като "Велик Джихад", "Голямата Свещена Война", това означава нещо, което е много по-важно от всички външни стълкновения.
2. Директното поправяне и 3. директно взаимно опрощение, ако това е още възможно. В противен случай предайте проблемите чрез молитва на Бога за по-нататъшно разрешение и вътрешно простете. И това също е важно при Исус - той също говори за изчистване на дълговете "до последното петаче"(Лука 12,59, виж също и 5)
4. Там, където няма друга възможност, могат да се извършват съответните добри дела в полза на другите на мястото на тези, които са причинили вреда на другите. Голяма част се изяснява и не пряко от Бог, напр. когато някой поеме да върши общественополезна работа. (Тук също се забелязва плавен преход от чистото изчистване на досегашното и превръщането му в свободни, полезни дела, след което идва относителното "каквото посееш, това ще пожънеш",сравни напр. Йоан 4,37) Тук важи съответно Матей 7,20-21: "...И тъй, от плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата", (които в деянията си са сходни с него).
5. "Молете се на Бог от мое име", тук за неговата прошка и милост в по-нататъшното живот. Това е съществената помощ, която една чисто хуманитарна етика не може да даде. Съдбата не трябва да протича само механично, а човек изживява себе си като воден от Господ, всичко се подготвя и развива така, както той има най-голяма полза за отделния човек и неговото обкръжение според неговата висша мъдрост.

Назад към съдържанието на тази страница

 

Допълнение: кратка корекция на модерното "Истории за разкриването на всичко за Исус".

В текста на интернетния сайт бе направена вече пряка или непряка корекция на някои от най-съществените едностранчивости на някои теологични течения - с помощта на нови познания и методи. Тук ние се обръщаме към един друг заблуждаващ фалшификат на модерните "сензационни писатели". С това не подпомагаме за допълнителната публичност на тези бестселъри, а се обръщаме към онези читатели, които познават тази литература и се чувстват объркани от нея.

1. Във връзка с ръкописите от Кумран тези автори се опитаха да представят, че повечето изображения за Исус от Новия Завет са неверни. Исус и неговите ученици са били в действителност просто обикновени, войнствено настроени бунтовници срещу римския режим. *

За по-голяма достоверност това тълкуване се скрива допълнително под формата на един вид съзаклятие: 75% от откритите през 1947-1956 година ръкописи на общността от Кумран са били държани в тайна, като особено учени на католическата църква са упражнявали контрола върху тях. Дори само това е абсолютно неправилно - което тук се констатира, макар че този сайт няма задължението да оправдава която и да е църква, а да не говорим за това, че той не възприема пазенето на тайна на християнските ръкописи. Самият екип от учени се състоеше от представители на католическата, протестантската, англиканската, еврейската църква, както и от атеисти. Поради многото различни мнения относно голяма част от повредените малки парченца траеше действително доста дълго време, докато беше публикувано всичко. Когато бе издадено английското оригинално издание на съответните "Тайни неща", 80 % от текстовете на Кумран бяха вече публикувани. През 1992 година, една година преди издаването на съответната сензационна книга, която продължаваше още да твърди, че 75% от текстовете не са били публикувани, бяха публикувани и останалите текстове, доколкото те можаха да бъдат дешифрирани.

Относно тълкуването на съдържанието авторите трябваше да създадат редица от смели теории, за да до горе споменатия резултат след като се събере едно с едно.. Веднъж тези ръкописи не били от времето преди Христа, а от времето на Христос.**) Тези ръкописи са обаче очевидно от различни времена и не са единни в своите твърдения. Общността на Кумран е съществувала дълго време. Тя не може да се приравни нито към есейците, нито към войнствените целоти, които по-късно са властвали недалеч от там в крепостта Масада. Кумран би могъл да се сравни с нещо като днешно спиритуално екологично селце. Те би трябвало да са имали контакти навсякъде, от есейците те са наследили някои традиции във видоизменена форма, учените на храма на Йерусалим са им доверили записки за съкровището на храма - което показва, че там те са били смятани като сигурно, не участващо непосредствено в стълкновенията с римляните място за съхранение - ; дори е възможно да са съществували и контакти към отделни целоти.

Освен това авторите твърдели, че есейците не са били аскетични по нрав хора, а войнствено настроени метежници. Всичко, което досега се е предало от есейците, сочи към пацифистична, вегетарианска, строго вярваща юдейска-езотерична насока, която поради своите правила за чистота, почти доближаващи се до тези на Заратхустра, е търсила изолацията от света, дори повече от днешните монаси. В упоменатата преценка на есейците като войнствено настроени те несправедливо се хвърлят в един казан с целотите, без това да е било обосновано.

Йоан Кръстител, Исус и Яков (полу)братът на Исус, са били имали същите войнствените мотиви "на есейците". И тази - зависеща от горепосочените предположения - преценка, представена като факт, не може да се докаже въз основа на ръкописите от Кумран. Исус, Яков и Йоан практически не могат да бъдат идентифицирани там по никакъв начин. Напр. те са идентифицирали "учителят на справедливостта", очевидно някоя от водещите личности на тази общност, с Яков, което е теория, която не може да бъде доказана. И това, че този "учител на справедливостта" е бил радикален целот, не е доказано и е неправдоподобно, но е възможно самата общност да го е признала като по-висш, духовен авторитет спрямо намиращите се в процес на упадък жреци. И за това, което се е било предадено за Яков, не пасва към тази войнствена картина. Яков, не ученикът Яков, а точно този брат на Исус, който след разпъването на кръст е ръководил прастарата християнската общност в Йерусалим - е имал по всяка вероятност изключително толерантен и уравновесен характер. Той е трябвал да седне между Петър и Павел, респ да посредничи между спорещите ученици и да поддържа целостта на общността.

За да може и по-нататък да се твърди, че Павел е бил римски агент, който е фалшифицирал всичко, трябва да се обърнем към друга изкуствена конструкция, която не може да се докаже с нищо, а именно че римляните са устроили само за заблуда неговото задържане. (В нашия текст "Пътищата на Христос..." се говори по-подробно за Павел, между другото и за това, че - независимо от това, какво е отношението ни към неговия традиционен характер, напр. към държанието му към жените - във всеки случай неговите визионерски изживявания и познания могат да се смятат като автентични, ако някой си направи труда, да се занимава изобщо подробно и практично с мистичните видове изживяване, нещо което тези сензационни автори явно не са направили.)

Ръкописите от Кумран са просто само някои от многото ръкописи от онова време, които парченце по парченце за някои от тогавашните обичаи. Някои от другите ръкописи от онова време са известни още отдавна като апокрифи, а някои от тях бяха открити дори в по-ново време (например находките при Нак Хамади, които ни дават доста сведения за вярата на ранните християни Египет.) Сигурно е, че хората в Кумран са вярвали в Бога, и че в някои и други нагласи и обичаи са били сходни с ученията на Исус - с тези, които се намират в Библията, а не с уж агресивните учения на Исус, представени от тези сензационни автори. Напълно е възможно Йоан Кръстител първоначално да е произхождал от тези строго вярващи връзки на есейците респ. кумранците, или във всеки случай да е бил почетен гост при тях. Също така е напълно възможно Христос да е срещнал тези хора. (на нашия интернетен сайт "Пътищата на Христос" също така се обосновава, че той се е срещнал с много кръгове, и че не автоматично е произхождал от съответната школа, чийто привърженици той е срещал.)

2. Други автори се присъединиха към споменатите спекулации за Исус, с много подробности за еврейската история, но без споменатите противоречия да могат да бъдат решени. Като в една част от тази литература възкресението на Исус се смалява до исторически осезаем външен ритуал на възкресение на по-късните египтяни и евентуално на есейците и позоваващите се на това традиции, от читателите се скрива точно това обновяващо, което Исус допринася в тази връзка. При това за там представените връзки между историческите групировки като есейците или тамплиерите едва ли би представлявало загуба, ако те се бяха отказали от тази антидогма срещу Възкресението. Само мистичната част на това, което Исус е извършил, е надминавало още в ранните християнски времена разбирането на някои ранни християнски и гностични общности и поради това е излишно с тяхното схващане да се докаже, че това, което те са разбрали, е било просто всичко. Други са разбрали други части на истината, което се показва както от ранните християни, които са вярвали във всеобхватното значение на Възкресението; така и онези, които са използвали оспорвания памфлет на Евангелието на Филип. Пасващият чудесно като изкупителна жертва Павел не е бил в никакъв случай единственият източник на онези традиции, които са вярвали в спиритуалното и материално Възкресение. Хората, които са уважавали до известна степен широко приемащото се ниво на преданията в църковната история, биха могли да се приближат повече до истината, отколкото онези, които са се отричали лекомислено от всичко, което не е пасвало в разбиранията им.
Там, където такива дейности са преминавали в непрекъснато хулене, това може да има и духовни последици, които надминават чистото човешко дело.

3. Спекулирано е също относно мнимите "гробове с останките на Исус", голяма част от тях в Израел и на други места. В района на Близкия Изток, където е имало участие на разбойници, ограбващи гробовете - напр. от един такъв гроб е "изчезнал" намерен там съд с кости -; и там, където хиляди такива съдове се съхраняват в музеите и откъдето са отнети някакви си кости, дадени след това за ново погребение и т. нат. е почти невъзможно да се намерят надеждни познания за лицата. Това не се доказва и от издълбаните чести имена. Дори и пресметнатата вероятност не може да изключи никакви прилики между имената в различните семейства.
Едно пълно историческо изследване не би изхождало от предпоставката, че Възкресението не би могло да съществува в предадения смисъл. Това би отговаряло повече на възможното днешно ниво на познанието, че пророчеството, отнасящо се до Исус, не трябва да се разбира само като източник на субективните надежди на Исус преди 2000 години; а да се вземе предвид факта, че то може да сочи към нещо напълно реално, което отчасти очаква да бъде проучено, докато се случи.

* 4. Има също така редица други подобни спекулации за Исус, които водят съответно до различни резултати. Освен това някои искаха да приравнят даже Исус с Мойсей, или с египетски фараон, или пък с Юлий Цезар, или с войнствен византийски император.
Допълнителна информация към това (на английски език): http://dukereligion.blogspot.com/2008/01/talpiot-tomb-controversy-revisited.html

** Прави също така впечатление, че в такива книги не се споменава факта, че в Кумран са намерени предимно стари текстове от Евангелието от 1 век, чийто сравнение с днешните текстове сочи, че са били предадени действително според оригинала.

Назад към съдържанието на тази страница

 

Естествените науки и вярата в Бога.

За правото на естествено-научните приноси.

Това, че има хора, които и по въпроси, отнасящи се до вярата се нуждаят от външно наблюдение, броене, измерване, теглене, признава Исус в случая на Тома, който може да наречем "природоизпитателя" сред учениците и по този начин като идол за много хора точно в наши дни. Когато му е била дадена достатъчно възможност да провери, дали действително пред него стоял Исус Христос, същият му казал: "не бъди невярващ, а вярващ". Тоест току-що направеното изживяване Тома трябва да приложи чрез честно и дълбоко размишление така, че да изчезне корена на неговото съмнение, да му "стане ясно": - това, че Исус след това трябва изобщо да споменава за това, означава също, че Тома не е бил скептик, който е бил "пребит" и "принуден да се обърне към вярата" поради заобикалящата го реалност, вероятно и поради страх от наказание, а че Тома и след това е запазил своите способности, да стигне или да не стигне от само себе си до нови убеждения. Въпреки това той е трябвало да предполага, че освен външното наблюдение има и други възможности да се убеди сам в нещо. Исус е знаел, какво е било подходящо за Тома. Той не е искал да принуди никого - което би придобило характера на съд, а и не може да бъде намерена някаква умисъл да се провокира отказа на някой, който не е бил готов да вземе решение.

Една наука, която прикрива емпиричността = показание на базата на опита винаги, когато нещо не пасва към утвърдения образ, не е достойна да се нарича наука. Истинските гении като Айнщайн не са упражнявали подобен вид делегиране на знанията, а напротив в своите изследвания са наблягали най-много там, където е имало нещо неизяснено. И това търсене може да представлява един от много пътища към Бог - докато самите мотиви са честни и науката не се корумпира от икономически или други проблематични интереси.

Но видимата природонаучна работа - като наблюдение, съставяне на хипотези и в края на краищата на теории и тяхното верифициране - е в повечето случаи недостатъчна по въпроси свързани с хуманитарните науки и религията. Не винаги имаме на разположение някое същество, което ни представя висшата действителност без никакво съмнение и вероятно така, че тя да може да се репродуцира (както при учениците на Исус), или отваря нашите възприятия за това (споменато и при Йоан 1, 51). И все пак има много признаци, които сочат, че напр. в човешкото същество и отвъд него съществуват слоеве, които не се дължат на познатия ни физически спектър от сили и вещества, а проявяват там само своите въздействия. Животворни сили, душевни пориви и чувства, мислене, съзнание... (някои примери за това могат да се срещнат на различни места в основния текст на Пътищата на Христос). В много случаи древните "преднаучни" традиции на различните култури се разкриват като една по-древна форма на опит и научност. И в наши дни е възможно съставянето на специални методи за възприятие и анализ, както това показват например природонаучните наблюдения на Гьоте или базиращата върху това работа за теория на познанието на Рудолф Щайнер, Дори и по-новите научни изследвания на квантовата теория, както и онези учени, които работят върху една нова биология, една нова гео- и астрофизика и др. и в края на краищата върху една нова научна "парадигма" респ. изображение на света, се движат в тази насока; но в повечето случаи без да търсят подходящата методика за новото съдържание както Щайнер.
Така се получава първо, че досегашните научни познания а) показват само една минимална част от действителността;
б) че основите на природознанието стават все по относителни. Материята се проявява като сгъстена енергия или дори като сгъстен разум; формите на енергията могат от своя страна да достигнат скорости по-големи от светлинните скорости до безкрайни (Тахионен...); те могат при това "да се подмладят", времето става още по-относително, отколкото в теорията на относителността; те могат да изчезнат от нашето пространство и да се върнат отново от отвъдното / трансцендентност - така че, и самото пространство да стане още по-малко абсолютно, отколкото изглежда през така нареченото "изкривяване" на пространството. Остава само неуловимата "информация" на кибернетиката, която няма материя и енергия и поради това става невъзможна да се опише с обикновени традиционни средства. Тук би могло да се говори за "съзнание".
в). Но разривът на древната картина за света не би било "божие доказателство", а в най-добрия случай подготвяне. За някои това е достатъчно, тъй като са били само блокирани от остарялата материалистична картина на света и сега могат да отправят директно към Бог. Но я виж, всичко това продължава: каква е сега тази "информация" или другите така наречени неуловими процеси във Вселената? Какво/кой създава непрекъснато нова материя и енергия и я разсейва отново? Какво/кой е това/този, който, както и в живота, определя границите между живота и смъртта и позволява те да бъдат преминати или определя будното състояние и съня? Какво/кой е това/този, който се проявява непрекъснато във Вселената, независим от времето и пространството? Дали човекът, който може да изживее като "отвън" в съзнанието си енергията, времето и пространството, е действително покълващо "отражение" на Онзи, който може да върши това глобално (сравни Битие1,26)? *
г) Към това се прибавя и фактът, че хаосът или случайността в по-голяма или по-малка степен отпадат като отговори. Тъй като този свят и тези живи същества, и този свят на частичките, и процесите в живота показват една повече от случайна висша степен на ред в хаоса, на целеустременост и смисъл в рамките на цялото подобно на едно цялостно произведение на изкуството, в който няма липсващи междинни звена , които биха били необходими за случайната еволюция и др. Още при тази стъпка на познанието става ясно, че е по-трудно да не се вярва отколкото да се вярва - в една главна, основна първородна интелигентност, която поставя началото и целта на една "програма на сътворението" и която оформя и определя този път с непрекъснато променящи се закономерности. Само така е възможно нещо, което чрез разума може да доведе до същия резултат, както и митичното съзнание на древните народи около 800 г. пр. н. е., които са видели творението на Бог с "дясното си, митично полукълбо на мозъка". ("Боговете" на другите народи са характеризирали първоначално определени качества на единия Бог, едва след като тази мъдрост избледняла, те са били видени като самостоятелни "Богове"   и са били припознати с по-силно развити човешки същества, които също са съществували.) По подобен начин невярващите в Бог учени като Макс Тюркауф, Георг Тодоров и мн. др. са стигнали до вярата си в Бог.
д.) Вярата в смисъл на дълбоко възникнало убеждение е нещо повече отколкото интелектуалното Да-приемем-за-истинско на нещо.
е.) Към това се числят и онези хора, които като мистици и др., но и като нормално вярващи могат да свидетелстват по-преки, променящи се изживявания с Бог и Христос и които благодарение на този контакт са могли да имат изключително реални преживявания с креативния божествен Дух в самите себе си. Тези пътища могат рано или късно по един напълно самостоятелен начин да доведат до ново преосмисляне и до познания за природата на преживяното. На това залага и основния текст на "Пътищата на Христос".

В католическата църква съществува енцикликата „Fides et Ratio" (вяра и разсъдък/разум) от 1998, и папа Бенедикт XVI засегна тази тема в Регенсбургската си реч през 2006 г. Вярата без разум и разумът без вяра нямат съответно никаква стойност, тъй като те се разминават изцяло с човека. Срещу това Михаел Шпрингер аргументира в списанието "Спектър на науката" от м. януари 2007 г., че не всяка липса на знание трябва да сочи автоматично към рационално необяснимото респ. към Бог - всъщност това напр. малко ни интересува, става въпрос за конкретни изводи, виж по-горе. Но той признава, че вярата, че науката може да обясни един ден големите пропуски и празноти, е просто само вяра. Положението е това, че днес би трябвало да се положат сравнително големи усилия да се открие изобщо възможност за отделния учен той да не трябва да вярва в Бог (което не трябва да се смята непременно като атеистично, а може да бъде агностично, тоест да няма вяра, но без да се е наложило окончателното мнение, че няма Бог.) Дори и друго ново мнение, признаващо вярата в Бог само като трибут за етично осигуряване на материалната култура, не е достатъчно за посочените по/горе гледни точки.

Назад към съдържанието на тази страница

 

Информация за : Исус Христос и въпроси за храненето.

Предисторията: В 1 книга Моисеева (Битие), 29, се казва: И Бог рече: "Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна." Това би отговаряло на познанията, че човек има преди всичко двигателните и храносмилателните органи на плодоядно (а не на всеядно същество, както се смяташе, след като за повечето животни бяха определени достатъчно разнообразни категории като хищни животни, всеядни и тревопасни) И напротив след (напр. археологично доказания в Предна Азия) потоп Битие 9, 3 към Ноя: :Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна;... Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете." До сега всичко това се отнася до времето преди възникването на днешните народи, тоест засягаше, доколкото това е било предадено правилно, не само по-късните евреи.
След изселването от Египет това е било потвърдено в5 книга Моисеева (Второзаконие) 14,3-21и към това бяха прибавени и други подробности. Вероятно според обстоятелствата от времето на потопа е ставало въпрос по принцип да се разреши всичко и да се отбягват само всички неподходящи за изхранването материи. В някои от случаите е възможно да се открият модерни познания на диетологията. Във всеки случай има точно случаи, при които се обръща внимание на особеното значение на растителната храна, без това да бъде задължително за всички, виж Даниел 1,8.

В много от случаите изглежда е имало връзка към обширните, в наше време почти неразбираеми предписания за жертвоприношението на животни и насладата от консумацията на жертвеното месо. Още пророк Осия (6,6)предаде: "Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения". Подхващайки това Исус рече: "Ако знаехте какво означават думите: "Милост искам, а не жертва"(Матея 9,13 и 12,7). Обръщайки се към Лука 22,11, Исус пита, къде може да яде пасхалната вечеря - която при последващата вечеря изобщо не се появява - има раннохристиянски "апокрифни" ръкописи (които през 400 г. не са били приети в библейския канон), като "Евионитско евангелие". Там може да се прочете това: "Нима желая да ям с вас на Пасхалния празник месо?". Арамейският език е използвал за такива изречения по-малко думи и така е давал възможност за различен начин на интерпретация при четенето, когато е липсвала интонацията. Това е довело до различни преводи, които могат да се използват чудесно за взаимни упреци. (Практически изчезналите - по-късно до голяма степен ислямизираните - еврейско-християнски общности са били истинска и важна част от ранното християнство, дори и в някои възгледи, както в по-горния пример, те да се различават от останалите развиващи се църкви.)

Деянията на Апостолите 15, 19 разказват за изказването на старейшината Яков в праобщността, че не трябва да обременяваме "езичниците (спечелени от Павел), които се обръщат към Бога. Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв."А при по-раншния църковен историк Евсевий, в апокрифните (виж горе) деяния на апостолите и др. става ясно, че самите Исус, Йоан, Петър, Яков и др. са живеели без месо.
Матея 15,11-20 / Марко 7, 17-21 показва всъщност, че Исус отдавал повече стойност , на това "кое излиза о устата", отколкото "на това, което влиза в устата", но това се отнасяло обаче до въпросите на фарисеите за миенето на ръцете преди хранене. Това е същата последователност на морални ценности, както това е показано в изречението за гредата в собственото око и треската в окото на ближния. Тоест тук става въпрос за това да започнем да търсим първо при самите нас отколкото да се страхуваме от някакви външни въздействия. В замяна на това не е задължително да ядем месо.
Според Лука 10,8 Исус препоръчал на своите ученици при техните странствания да ядат всичко, което им предлагат домакините. Това не означава автоматично, че това е напълно безразлично. Например в арабските територии и днес може да се стигне до неконтролируеми реакции, ако някой откаже да приеме ястие или напитка, поднесени с добро намерение и ако не успее да отвърне изключително умело. Освен това тогавашните ученици са имали способността да не може да им се вреди дори и от най-вредните материи (Марко 16,18). Затова няма смисъл такива слова от Библията да се четат без контекст и да се обобщават неограничено.

В още по-голяма степен, отколкото библейските гледни точки за храната религиозното постене се основава в прочистването на тялото, при което се повишава откровеността за по-дълбоки душевни и духовни изживявания. Това е било утвърдено особено в католическата църква - на празнични дни, във връзка с Разпети петък, и по-време на постенето между "Заговезни" и Велик ден. Но и извън тази църква, след като дълго време не е било вземано на сериозно, значението на постите се повиши отново. Освен храната доброволно се практикува по-друг начин способността за лишения. Освен това се взема и предвид това, че много хора по света гладуват. До каква степен може да стигне това, показва наблюдаваното още от средновековните мистици до съвременната епоха лишаване от храна - "inedia", което надминава значително постенето от няколко седмици. Това се дължи както на християнски, така и на други причини - наречено днес от някои "светлинна храна" - и сочи, че духът владее материята по-силно, отколкото науката е предполагала досега това. Това предпоставя факта, че съответното лице се "води" в това от Бог респ. се придружава компетентно, за да се избегнат всички опасности. (Това не трябва да се разбира като препоръка за изминаване на този път.)

Тялото е инструмент и такъв инструмент има нужда от отговорно отношение към него.
Между другото животните са от библейска гледна точка също живи същества, създания, създадени от Бог, тоест не "вещи", с които може да се борави произволно, така както това се прави отчасти и днес (все пак ограничено благодарение на Закона за защита на животните).

Решението, кой начин на хранене е правилният за него/нея, в края на краищата трябва да определи всеки сам.

Този, който търси информация за вегетарианските форми на хранене, ще намери напр. тук: http://www.ivu.org (Интернетният сайт * не носи отговорност за сайтовете на трети лица и не подкрепя автоматично променящото се там съдържание.)

Назад към съдържанието на тази страница

 

 Исус Христос и лечението - и в наши дни.

Исус и неговите ученици и други придружители са били смятани на времето си като движение за лечение на тялото и душата. Тъй като в наши дни това не е нещо, което се разбира от само себе си, е нужно да се работи върху това.

Волята за оздравяване

На неподготвения човек Исус е поставял първо следния важен въпрос: "Искаш ли да оздравееш?" (Йоан 5,6). Исус говори към душата.  Болният описва външните пречки по пътя на търсене на лечението. Но самият въпрос го кара да осъзнае, дали/че той действително иска да оздравее. Това е първата предпоставка на едно правилно разбрано лечение. Докато подсъзнанието блокира по каквито и да било причини пътя за лечение и търсенето на помощ, то и приемането на тази помощ би се оказала трудна. Тогава би било евентуално възможно, независимо по какъв начин, да се вземат спешни медицински мерки или да се въздейства върху симптома. Но лечението е нещо повече от това и функционира само, когато болният успее сам да осъзнае, тоест когато той успее да осъществи връзка със собствените си самолечителни сили.
На това залагат не само представителите на онези лечителни и помощни професии и лични консултанти, които са готови да работят с пациента, а и сериозните "лечители" и хората, които подкрепят лечението чрез вярата респ. чрез застъпничеството.

Силата на вярата.

Матей 9,22 : Исус бива докоснат от болната само за дрехите си и тя оздравяла веднага. Исус: "Вярата ти те излекува". Които има опити с вярата, ще разбере под тази сила на вярата нещо абсолютно реално в своето отношение към Бог, което подпомогна и прави възможен процеса на лечение. Действително и така нареченият плацебо-ефект в медицината доказва също силата на човешкото убеждение (там, където напр. се приема захар като се смята, че става въпрос за лекарство). Но тук не се случват такива радикални преломи на болестните процеси, както това става при излекуването със силата на вярата.
Исус е първообразът на физически, духовно и душевно здравия човек в широк смисъл.

Извлечения от главата "Въпросът за чудотворните дела" на нашия основен текст*): Исус Христос сочи не само, както някои лечители от настоящето към "космическата енергия", която те чувстват да протича през тях, а той обръща внимание на вярата, вярата във възможността за лечение чрез него, в края на краищата чрез Бог посредством външно изразената личност Исус.
Дори и днес могат да се срещнат излекувания, които стават, както и първоначално при учениците, посредством молитва; и вземайки под внимание свързаната с Исус най-съкровена духовна същност на човека, която иска лечението и съвършеността на човека, който според Исус може даже да извърши и "по-големи дела" отколкото него (Йоан. 14,12-13).
Самото спиритуално лечение и свързаният с него душевно-духовен напредък остават във всеки случай непринудено благоволение, каквото и да предприема човек за неговото подготвяне.
Излекуванията често са били "знак", дела в малък мащаб, които са стоели в основата на нещо по-голямо, по-принципно. При лечението на слепия на сабат Исус отговорил, че не става въпрос за това да се видят грехове като причина на болестта, а "става въпрос за това), че делата на Бог трябва да се проявят на него". Сравни Йоан 5, 6-9; Йоан 6; Йоан 9, 3 и др.
В наши дни не е невъобразимо чрез многото преживявания и научни познания, че Исус действително е бил в състояние да повлияе на природните сили. Да се погледне директно този феномен, може да бъде изключително важно за днешния облик на човека, за едно цялостно, респ. християнско лечение и др.

Полагането на ръце

Не винаги, но често Исус и неговите ученици са полагали ръцете си за лечение. Отчасти тази практика съществува и днес. Лицето, което полага ръце върху главата или рамената на болния, изговаря при това молитва, където е възможно това се съпровожда и от общността. Тя подкрепя вживяването и съзнанието да бъде канал за помощта на Бог. Това може да бъде разбрано символично. Но въз основа на познанията от модерните опити за лечение на духа - дори и тук се намират съзнателни християни - ние знаем, че това е реалност. В ранното християнство се е говорило за "пневма", на която е бил даден дъха на живота или Светия Дух*). Тази практика е била използвана както при молби за излекуване, така и за благославяне, отчасти свързана и с други усилия. Виж напр.. Матей19,13; Марко 8,23; Марко10,16 (Благославяне на деца); Лука 4,40-41 (Лечение & Прогонване на духове); Лука 24,50 (Благославяне на учениците); Деянията на Апостолите 6,6 и 19,12, както и 28,8.
Молбата за излекуване не зависи обаче непременно от полагането на ръце. Това става също и от разстояние - но се смята за по-трудно.

Душевно обосновани страдания.

Оздравяването на психиката, жизнените сили респ. тялото са тясно свързани едни с други. Дори една добра "религиозна утеха" или беседа за живота може да има влияние върху психосоматични заболявания - когато разумните съвети се последват и приложат вместо да се продължат направените в живота грешки.

Извлечение от главата "Светият плам и... емоции" на "основния текст"*): Исус е живял непрекъснато в едно "положително потрепване пред Бог" и съчувствие с хората... При нормалните хора почти всички емоции са първо смесени с проблематични подсъзнателни механизми за дразнене и реагиране – които от биографична гледна точка са различни и се проявяват по различно силен начин, но в основната си структура си приличат много. Дори... да се улавят непрекъснато такива механизми от собствените реакции, да се погледне върху тях, вместо те да се потиснат, и така в края на краищата да се преодолеят респ. да се предадат на Бог, е дълъг процес на обучение.
Затова не е особено ефективно да искаме да преосмисляме по обикновения начин като цяло различните проблеми. По-ефективно би било да се търсят първо отделни начини на подобни изживявания като при това съвсем съзнателно се прави разлика, дали става въпрос "за гредата в собственото око" или "за тресчицата в окото на брат си"(Матей 7, 1-5) и кой е отговорен за това. Някои християнски школи биха наблегнали повече на първото, тъй като е по-трудно и трябва първо да се учи да се гледа на собствените проблематични дела и защото те могат сами да бъдат коригирани. В психологичната практика на преден план би стояла повече другата перспектива като жертва. Най-накрая ще се забележи, че въпреки всичко и двете страни са били включени.

Възможна практика за това е: 1. Например да се погледне с вътрешно око съответното изпитвано като отрицателно чувство, така както то конкретно е настъпило (напр. страх, омраза и яд, безразличие и надменност, преувеличено съмнение, ...). 2. вместо да се разсъждава върху това, да се изчака за момент спокойно, за да ни стане по-възможност напълно ясно, за какво става въпрос. След това 3. Тези така изпитани, дори физически почувствани проблеми да се предадат на Бог с молитвата **). 4. да изчакаме спокойно докато настъпи един вид облекчение.
Това може да се почувства при изпълняването на някои медитационни ***) упражнения като избликващ нагоре поток и при определени обстоятелства като вливащ се отгоре поток от нови, обновяващи сили. От друга страна е възможно "да издишаме" отрицателните емоции и др. с дъха си, с отношението си да ги дадем на Бог; и при вдишване да дадем възможност да нахлуе положителното от Божието милосърдие(вариация на непрекъснатата молитва на християнските монаси на връх Атос, която се споменава в главата "Тишината в пустинята" в нашия основен текст.)

Ментални проблеми.

Извлечение от главата "Преображението" от основния текст*:Има и "положително мислене" и позитивни "афирмации" (ръководни принципи). Би могло дори, ако се практикува не с егоистична и не с мегаломанска цел и без техническа манипулация, мисленето да се приведе в състояние, което би било по-сходно с това, което може да се получи от Бог; би могло да се отвори за това. На литературата на тези насоки липсва обаче до голяма степен такава грижливост, така че това често може да свърши в самоизмама.

"Съдбоносни проблеми".

Напр. от модерните усилия за лечение на духа се доказва, че има и случаи, при които се създава впечатлението, че лечението (все) още не е възможно респ. "не е позволено". Това е нещо като едно ниво на "програмите". Напр. е възможно, болният да "иска" или да трябва да научи нещо от самата болест. И това също може да се реши посредством Бог. Виж за целта горното заглавие "Воля за оздравяване".

Правни въпроси.

Самото лечение посредством молитви включително и полагането на ръце напр. е защитено чрез конституционното право за свобода на упражняване на религията. Но ако някой оферира това извън рамките на домашната употреба в личен кръг или като услуга, трябва предварително да се информира добре за правното положение. В случай, че от това биха се извършили дейности, които биха могли да се изтълкуват от другите като диагноза или директна терапия - дори и това да става безплатно или на базата на дарения - съответното лице трябва да представи в Германия или издържан изпит като лечител, използващ методите на алтернативната медицина или са има апробация като лекар (напр. лечител на духа - чиято практика се отклонява в повечето случаи от класическото първично християнско лечение, но също така проявява и общи черти - могат да се почувстват често болести с ръце и др.) Дори и да е желателно, законите да отговарят на специалния характер на тези дейности по небюрократичен начин, "Общият съюз за духовно лечение" ****) препоръчва да се положи изпит за лечител, използващ методите на алтернативната медицина. На теория е разрешена и по-опростена форма на това, когато се упражнява само консултация с психолог или духовно лечение. Дали тази опростена форма може да се извършва навсякъде, е друг въпрос. (...)
В Англия напр. "Спиритуалните лечители" са приети вече всеобщо и имат разрешение за упражняване на дейността си дори и в болниците.

Независимо от правните въпроси търсещият лечение може да си помогне и сам, полагайки собствени усилия като здравословна храна респ. диета или лечебна физкултура и допълнително към това да обръща внимание на достатъчно продължителен сън, доколкото това е възможно; и да се моли.

*) Основният текст се занимава с тези и други точки от широка перспектива, - а именно във връзка с възможностите на човешкото развитие изобщо; тоест за "лечение" извън тесния смисъл.
**) Общо за най-доброто вътрешно състояние по време на молитва сравни нашата страница "Молитва за мира..."
***) Виж страницата "Християнска медитация".
****) World Federation of Healing - по целия свят много различни групи. http://www.wfh.org.uk
между отделните обединения не ни е познато досега нито едно, което да има само християнски лечители. Това бе разбираемо, докато бяха затрупани самите християнски традиции. Но днес това става постепенно куриозност. Но една обикновена, библейска практика на интензивната молба за лечение се намира от време на време в евангелистките свободни църкви като баптисти или Петдесетна църква, също така и в някои католически поклоннически места като Лурдеш се случват изключителни лечения посредством молитва и вяра.
(Нашият сайт не е отговорен за сайтовете на трети лица и не подпомага автоматично всяко променящо се съдържание в тях.)

Назад към съдържанието на тази страница

 

Към християнското благославяне.

Като вярващ християнин може да благославяте всичко и всички, доколкото имате чувството, че се намирате в съзвучие с вярата и когато сте се настроили за това за Бог. Не съществува само обичайното благословия чрез свещеника респ. пастора от 4 Моисей (Числа) 6:23 - 7:1 .

ВИЕ също може да раздавате благословия - като лаик. За това не Ви е необходима формула и Вие не трябва да говорите на висок глас; нужно е само правилното отношение в този смисъл. "Господ да те благослови и да те опази" Вашата благословия няма да бъде разбрано погрешно от Господ. Този обичай е станал рядкост, но той може и да помогне.

Има много места от Библията на тема благословия. Някои типични от тях към различните аспекти на благословията: Захарий 8:13; Делата на Апостолите 3:26; Ефесяни 1:3; 1 Петър 3:9-12; Евреи 6:7. И някои други места от Библията: Матей 5,44 респ. Лука 6:28; Римляни 12:14; 1. Моисей (Битие) 9:1; 5. Моисей (Второзаконие) 11:26; Псалми 115:13; Цитати 11:25.

*) Разбира се от само себе си: там, където се благославят напр. оръжията, ангелите могат да видят проблеми с такъв вид "благословия" ...

Назад към съдържанието на тази страница

 

Оплакването като възможна съставна част от християнската практика

Някои християнски кръгове, точно силно вярващите, събуждат едностранното впечатление, че е най-добре християните да се примирят със съдбата си и да не критикуват толкова ангажирано развитията в света: но все пак те могат да се молят, за да настъпи подобрение или да се опитат да направят нещо подобно за това. А това, че те могат да се "оплакват горчиво" пред Бога - виж Оплаквателните песни в Стария Завет - освен в литературна форма ('Дон Камило и Пепоне') се среща все още много рядко, във всеки случай официално то се учи много рядко в църквите. Възможно е то да се среща по-често в личната молитва. С това положение се сравнява още и еврейската практика на Стената на плача в Йерусалим - без да искаме да препоръчаме нещо подобно и за християните - но с това окончателно се изяснява, че тук става въпрос за възможна съставна част от самата вяра, която има голямо значение.

Дори и когато специфичните християнски ценности и предизвестия - сравни например в спасителната проповед Матей 5:5 "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" се съпоставят с все още доминантната посока на развитие в света, е възможно да се появи мисълта, че вероятно тук би могло да се намеси това, че християните не могат да боравят с такива предизвестия. Предизвестията не са произволни, неангажиращи възможности за милост, които съществуват и които могат да се появят или не. Това са обещания. Кога те ще бъдат изпълнени, може да зависи и от зрелостта на човека, респ. от това те да бъдат "измолени". "... небесното царство търпи яростни атаки...". Матей 11:12.

Не става ясно, от кого или за какво би трябвало да се оплакваме. От другите хора? Или от - отхвърлени от някои теолози - дяволски сили, които могат да окажат влияние върху изкушeнието на човека? Всичко може да носи някаква част от отговорността. И тук често се появява предчувствието "това бе допуснато" (с някои от човешките мисли "защото...", напр. "защото хората трябва да се научат да правят разлика"). Но дали това "ръководене респ. управление", което може или не може да "допуска" нещо и което дооформя правилата на Господ, е директно само най-висшето? Би било много повърхностно да се мисли така, ако някой иска да хвърли отговорността само на Бог за злото в света или за всеки вид "допускане респ. разрешение". През първите векове някои от и днес все още силно почитани в различни църкви църковници говореха и пишеха за завещаните йерархии на ангелите, които се намират между Бога и човека и т.нат. Други като гностиците говорят тук за нещо повече, за т. нар. "архонти" с проблематични свойства. Другите култури засягат също по свой начин подобни изживявания и опити: напр. тибетската Книга на мъртвите е пълна с препоръки, как трябва да се отнасяме към такива същества след смъртта. Точно това, което засягат принципните неща, надминаващи дребнавите взаимни упреци на хората, могат да получат един ден потвърждение, че тук съществено се намесва не съвсем безпогрешно "водене", намиращо се под най-висшето, дори и под самия Христос - което обаче сравнено с хората или дори сравнено с преките отрицателни сили се намира изключително "високо". Тази идея е също принос към античния въпрос на философите за "теодицее" респ. за отношението на Бог към злото в света (на неговото "оправдание").

Заключение: Разбира се, че е възможно да се оплачете на Бог, тъй като той е този, пред който може да направите това; но няма смисъл да се оплаквате за него. Това оплакване може да съдържа също и предаването на Божиите мисли с присъщите за това развълнувани човешки чувства, дори и когато тези чувства съдържат мъка напр. раздразненост за определена несправедливост (Матей 5:6). И тъй като тогава тяхното решение се предоставя на Бог, това оплакване представлява по принцип един вид специална интензивна молитва. Любовта респ. силното уважение към Бог респ. Христос остават въпреки това съставна част; това предпазва и от опасността да изпаднете само в чиста негативност, която не би Ви довело повече до Бог, а на съвсем друго място.

Друг начин е да оставите тези чувства да се успокоят малко, така че да е възможна класическата, чиста молитва, в която всичко се поднася на Бог под формата на благодарност и молби. При всички положения това е адекватното отношение към Бог да се молите по този начин Но е разрешено да се оплаквате в горния смисъл, ако смятате това за необходимо и ако то е истинско (автентично).

Назад към съдържанието на тази страница

 

Християнски път за преосмисляне на събитията на живота.

- Този, който търси - с Христос като мащаб и помощ - напредък от своето собствено несъвършенство към многообещаващите способности и качества (сравни страницата "...Етика": не да вредим, а да помогнем...), трябва да осъзнае първо
своите собствени недостатъци на характера, направените грешки и провинения, вместо да прехвърля на другите всички свои настроения, проблеми и щети (сравни Матей 7:1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?...)
Всичко това ще бъде, щом е възможно и с възможно най-голямо вътрешно спокойствие (сравни нашата глава от Главния текст "Тишината в пустинята") и толкова съзнателно както и при 'продукта', който трябва да се изготви, отбелязано вътре в нас или записано на хартия като ние ще продължаваме да търсим възможности за подобрение и да наблюдаваме успеха. Това означава, необходимо е и нашето старание. при това става въпрос за свързаните с това молитви, и според вярата ще дойде и помощта; но при сериозна и цялостна практика всичко това ще бъде придружено и с корекция в нагласите и начина на мислене, с повече бдителност към отрицателните чувства и в края на краищата с промени в начина на отношение.Всичко това става толкова по-лесно, колкото повече се наблюдават по такъв начин фините части на случващото се всеки ден около нас и след това се предават поотделно в молитвата ни към Бога. (Сравни глава "Свещеният плам и аспекти на емоциите".)
Точно тези дълбоко усвоени навици от живота могат да се променят много трудно, тъй като са се установили в инстинктивния слой на нашата личност. За това често по този път е нужен значителен опит в разпознаването на под- и несъзнателни произходи (и все пак в отделни случаи е възможно това да стане непосредствено, както и при пушача, който от минута на минута престава за винаги да пуши благодарение на силната воля и решение. Сравни глава "Преображение Господне").
Това "задълбочено виждане и съзнателно преосъзнаване с помощта на молитвата" само за себе си би било също един спиритуален път, който може да ни отведе много далеч и да ни придружава през целия живот, но който също и при съответното интензивно практикуване може да ни донесе съществени резултати дори и след съвсем кратко време. "По-дълбоките слоеве" на всички проблеми, които предстоят да бъдат решени, могат да чакат още тяхното преосъзнаване, макар че са се подобрили сравнително много.
- Ще се появят и импулси на съзнанието ... (сравни Матей 5,5 и 5,9 ...).

(Това практикуване може да се използва на първо място за подобряване на начините на отношение, които от психологична гледна точка преди това са се движили в рамките на "нормалното". Ако става въпрос за подобрение на състояния, които се смятат до известна степен като болестни, би било още по-необходимо да бъдете придружавани по този път активно от съответно опитно, при отделни обстоятелства и с психологическо образование помощно лице, тъй като самостоятелността при боравенето със собствените проблеми е още много ограничена, отколкото тя е при всички останали хора, които трябва да погледнат своите собствени слабости. Ако все пак някой е толкова ограничен в тези си способности, че дори и подкрепата не би била от полза, в такъв случай все пак е възможно, такова помощно лице да се моли за този човек, допълнително към неговата собствена терапия. Предпоставката е да се търси помощ, тъй като и от самият Исус е задал важният въпрос "искаш ли да оздравееш?" сравни нашата страница "...Лечение".)

Назад към съдържанието на тази страница

 

Християнски аспекти за икономиката и социалните въпроси.

Нека първо да ви обърнем внимание на това, че според най-новите изследвания на икономиката *) човек не е онова чисто егоистично същество, което предпоставяше досегашната либерална теория на икономиката. Само едно малцинство е действало изцяло въз основа на собствените си интереси. За повечето хора другите стойности като доброволното взаимно сътрудничество са играли поне толкова голяма и често решаваща роля. Този "взаимен алтруизъм" не води, както и егоизма не води автоматично до най-доброто за цялото общество, но може да действа и в смисъл на образуване на клика. Тук могат да помогнат тогава само здрави, последователни етични решения.

На това могат да заложат психологичните и религиозно-етични аспекти. Човекът има заложби както като индивидуално, така и като социално същество. Както здравото - не прекалено високо - самочувствие, така и солидарното отношение към околните могат да бъдат тренирани при съответната откровеност. Там където се смята, че съществува само егоистичната страна, означава, че алтруистичната страна не се е развила достатъчно силно или между другото е атрофирала поради суровата "школа" на западното общество. Социалистическите общества наблягаха едностранно на солидарността и оставяха многократно да умира бавно нуждаещата се от свобода индивидуалистична страна на човека - и не отговаряха на това, което човекът носи като заложба в себе си. Там, където хората не намират уравновесени условия, те показват отношението си рано или късно чрез упражняване на критика и др. Или те научават навреме нещо допълнително, или рано или късно всичко тръгва в обратната посока. Това важи също и за преобладаващата днес икономическа форма, която е характеризирана чрез действащите глобално големи предприятия. Исус ни напомня да изясним първо съответните проблеми в собствения ни дом (Матей 7).

Наистина стойностите на спасителната проповед (Матей 5-7) ** и др. не могат да се преведат непосредствено като наръчник за действие на обществото. И все пак разделението на съзнанието не би било по смисъла на Исус, напр. да се действа в личния живот според заповедта за обич към ближния, а в професионалните или обществени функции да се прилагат точно противоположните принципи. Сериозната етика *** трябва да може да се докаже на всички и в края на краищата да важи изобщо за целия свят. Напр. стойността на състраданието и това, че Исус на практика се е обръщал винаги към бедните, е безсъмнено от обществена гледна точка важно и съществено и извън известните църковни социални служби. - дори и за човешкото отношение в предприятията. Също и Матей 22,21 има много практично значение, като при него освен състраданието се потвърждава и предадения "десятък" на Исус, тоест едновременно с римския данък изискуемо 10% дарение за религиозни респ. благотворителни цели. Желанието за оказване на помощ по смисъла на Исус се основава обаче на доброволни решения; не е възможно непосредствено от това да бъдат извлечени принудителни концепции за преразпределяне. Заповедите 9 и 10 продължават да бъдат валидни "Не трябва да желаеш ... това, което има ближния ти." Дори и когато се полагат всякакви усилия да се подобри положението на много хора, различните съдби остават в Божиите ръце.
Притчата в Матей 25,14-30 / Лука 19приема познати материални съдържания. Връзката (при Лука напр. етичното отношение на бирника, при Матей напр. предходната притча за силата на вярата на девиците) показва, че с това трябва да се онагледява в по-широк смисъл, отколкото увеличаването на материалните блага респ. финанси. Това става по-ясно напр. при Лука 12 / 33 там, където духовните стойности се поставят над земните. И въпреки това отговорното отношение към доверените блага се отнася изцяло и до материалното. Дори там, където напр се дава съвет да се подкрепят бедните и ощетените, се отдава стойност на материалната или финансова подкрепа вместо материалното да се смята по принцип като че ли няма никаква стойност. Тогава напр. зависи от това, дали парите или имота са просто самоцел или се влагат в нещо, което има смисъл - Матей 6, 24: не можете да служите и на Бога и на Парите.
Напр. да лъжем и да мамим, да извършваме мобинг и да създаваме проекти, чиито безвредност за (непрестъпните) хора около нас и другите създания не е достатъчно доказана, не отговаря на смисъла на отговорното съдружие помежду ни, така както Исус го е демонстрирал на всяка крачка. Исус не ни учи да поставяме винаги на първо място така наречените "принуди" от социални, икономически и други обстоятелства.

От исляма е известна забраната за данъците. Но евреите и християните биха могли да намерят в Библията подобни съвети (в Стария Завет те са забрани):
Иезекиил 18:8 и 9: " Под лихва не дава и лихва не взима (друг превод: не взема придобитък), въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек; постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, - то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.."  
Виж също Ездра 7:24 (Забрана за данък, мито или пътна повинност за определени професии); 
Притчи 28:8 понякога се е тълкувало по доста удобен начин, отношението със спечелените от лихвата пари е в края на краищата безразлично, тъй като чрез богатите парите така или иначе ще стигнат пак при бедните. Навсякъде там, където днес парите се използват срещу интересите на бедните респ. на общото благо, там не са изпълнени предпоставките на стиха. За да се изпълнят моралните стойности в този стих, зависи първо от това, за какво се използват парите.
В Новия Завет виж относно лихвата и Матей 23:23 и Матей 17:24.
За тази разработка най-интересното е, за какво в този случай си струва да размишляваме, след като се напуска границите, в които е възникнал Старият Завет. За това тук не се говори по-подробно за Второзаконие 23,20.

Библията съветва да не се правят ненужни дългове (Притчи 22:7), и да се планира далновидно (Притчи 21:5), както и да се обогатява непрекъснато мъдростта и разсъдъка (напр. Притчи 4:5-8). Съветва се да се правят спестявания, дори и споменатата "Десетачка" трябва да се спестява всяка година, за да може да се прави пътуване по време на религиозното постене и да се приготвят дарове за това (5. книга на Мойсей 14:22-27). Павел подканва християните да отделят всяка седмица по нещо, за да го дадат при нужда на изпаднали в беда християни (1. Коринтяни 16:1,2) и препоръчва умерено държание при употреба на земните стоки (1. Тимотей 6:8). Исус изхожда от факта, че трябва да се пресметни, дали има достатъчно пари, преди да се започне напр. новия строителен обект ( Лука 14:28) Трайното икономисване би било днес също спешно необходимо като терапия и грижа: личното, икономичното и общественото задължаване е причината за световната финансова нестабилност. Интернетният сайт "Пътищата на Христос" не преследва политически цели, поради това тук се представят само общи възгледи.

*) Така Ернст Фер, директор на Института за емпирично изследване на икономиката към университета в Цюрих, според проведеното интервю "Спектър на науката" м. март 2002 г., "Реципрочен алтруизъм...".
**) В по-силно духовно отношение тези стойности се обясняват в глава за спасителната проповед в нашия основен текст част 1 .
***) Виж също и нашата глава "Основи на етиката"

 Назад към съдържанието на тази страница

 

Общи християнски аспекти за обществото и политиката *).

Мат. 22, 21; Марко 12,13-17; Лука 20,20-26: "Давайте цезаровото на цезаря, а Божието - на Бога!" е реалистично отношение, отнасящо се до плащането на данъка по време на римското господство. Тук обаче се показва и ясната разлика между държавните и религиозните функции. Но противно на това тук не се има предвид принципното подчинение към властта;Делата на Апостолите 5,29: "...Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците." Съответно на това Исус не оправдава автоматично всеки провал и несправяне с нещо с "принуда" от социални, икономически и др. причини.

От една страна стойностната скала на спасителната проповед (Матей 5-7) ** и др. не могат да се преведат непосредствено като наръчник за действие на обществото. И все пак не би било по смисъла на Исус, напр. да се действа в личния живот според заповедта за обич към ближния, а в съюзите или политическите функции да се прилагат противоположните принципи. Сериозната етика **) трябва да може да се докаже на всички нива и в края на краищата да важи изобщо за целия свят.
Напр. не би било в смисъла на правдивостта и отговорността, които демонстрира Исус, да са налагаме над нашите конкуренти с непочтени методи, да мамим обществеността, и да създаваме проекти , чиято безвредност за (непрестъпните) хора около нас и другите създания не е достатъчно доказана. Така християнската ангажираност може да изисква и самостоятелно мислене, което да надминава едностранното „ляво/дясно" мислене.

Матей 7:3--5 "... Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в братовото око" очевидно не представлява ръководство отделният човек да се ограничи изцяло върху субективното занимаване със собствените си слабости - каквото впечатление оставят някои от християнските среди. Просто трябва да се превърне в житейска практика човек да се занимава първо със себе си - за да може след това още по-свободно да приписва неща на другите без да има собствени проблеми, да ги предупреждава, да ги критикува, там където това е необходимо. Това може да се отнася както до личната среда, така и до самите политици.

Един пророчески съвет може да се намери в Иеремия 29,7: "Търсете мира на града, гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир." Това ни представя едно решение в полза на общото в широк смисъл. И чрез Мат. 5,13, Мат. 13,33 и др.християните се молят настоятелно да се интересуват за обществото и да бъдат "солта на земята".
Но разбира се е възможно и за християните да настъпят ситуации, при които да е необходимо те да се дистанцират от обществените проблеми и неуредици. Откровението на Йоан 18,4: "Тогава чух друг глас от небето да казва: Излезте от него (от града Вавилон), народе мой, за да не участвате в греховете му и да не ви сполетят напастите, които го очакват!"

*) Този интернетен сайт не преследва политически цели. По тази тема тук се представят само общи идеи.
**) Виж също нашата глава "Основи на етиката"
Виж също и нашата глава "Християнски аспекти за икономиката и социалните въпроси"

 Назад към съдържанието на тази страница

 

Християнство и философия: относно речта на Хабермас "Вяра и знание" от 2001 г.*)
- със забележки за други философски насоки -.

Философът проф. Др. Юрген Хабермас, досега смятан за нерелигиозен, разпозна значението на религиозните представи като корен на стойностите и на социалната сплотеност на световното общество. Точното наподобяване на Бог на човека, създаден със способността и правото на свобода, може да съобщи нещо и на някой "религиозно напълно немузикален" - както той оценява сам себе си. Светът остава да зависи от помирението и прошката - тоест от стойности, които произхождат от религията. Той съотнася това към "страданието на невинно малтретираните, унижените и убитите, което надминава всяка възможна мярка за коригиране от човека". "Загубената надежда за възкресението остава една чувствителна празнота" (в светското общество).

Хабермас намира важни предварително направени постижения при просветените християни, които по обратната логика и световните философи би трябвало да постигнат спрямо християните:
- Религиозното съзнание трябва да преосмисли в зависимост от изживяването "дисонантните" среши с другите вероизповедания и религии. Забележка: Все пак на Запад може да се отбележи едно сравнително цивилизиране на отношението, което обаче също има граници. Аспекти, които могат да бъдат съществени за християнския и междурелигиозния диалог, се срещат разпръснато в нашия основен текст и в някои от допълнителните страници, напр. по отношение на църквите и по отношение на етиката.
-Би трябвало да продължаваме да се настройваме към научните "авторитети". Забележка: по мнение на този интернетен сайт икономическото мнозинство не се намира в никакъв случай на често набляганото възможно най-ново ниво, или просто то не иска да го признае по икономически или други причини. За това тази форма на авторитет е станала съмнителна по много въпроси. Дори и в научната област липсва междупредметна откровеност и необходимия плурализъм. Това важи точно за съществени въпроси, които засягат човешкия образ, например при гентехниката (чиято проблематика Хабермас засяга също); но също така и при останалите природонауки. Този проблем се засяга на много места в нашия основен текст покрай стъпките на Евангелията. Правилно е обаче, че е необходим диалог между религията и науките. Според нашия опит в такъв случай трябва да бъдат включени и по-новите течения от естествените науки **), това означава "изследване и на аутсайдерите" и др. Освен това от страна на религията трябва да бъдат включени и познания, които произхождат от съзнателното преосмисляне на религиозни дълбоки изживявания вместо само на теологични мисли. Само по този начин е възможно да се избегне разминаване на възгледите. Проведените досега диалози на базата на остарели научни парадигми (основни предпоставки, световни изображения) респ. редуцирани представи за християнството засягат това много повърхностно. Дори и хуманитарните науки могат да извлекат полза от този процес, в който човекът става отново човек, неговата душа става отново душа, вместо да се превърне само в една химична функция на мозъка.
- Религиозното съзнания трябва да признае предпоставките на една конституционна държава..." Тя ни показва отчасти, каква деструктивност може да настъпи без тази стъпка в религиозната сфера. Забележка: Това съгласуване на модерните християни към свободолюбивите стойности е отчасти стъпка към началото преди свързването на християнството с инструментите на държавна принуда от 325 г. от н. е.

Докато християнските респ. религиозните кръгове приспособяваха в повечето случаи езика в отношението си към световните институции, то чисто мислещите или говорещите кръгове би трябвало сега според Хабермас де се нагодят в диалога с християните респ. религиозните хора към тяхното действително мислене, вместо "да елиминират" просто това, "което е било преди". Светските мнозинства не би трябвало да налагат на християните решенията си по въпроси от съществено значение, без да са проверили сериозно, какво самите те могат да научат и приемат от възражението на тази страна. Забележка: В действителност природоизпитвателите, политиците и др. трябва да се настроят в разговора си с християните действително на онова "Нещо", което се чувства допълнително в понятия като "да запазим сътворението", "създание", дори и "човек" спрямо понятия като космос, биосфера, екология, живо същество, хомо сапиенс. .

Хабермас залага на една посредничеща "трета страна" между религията и науката: на един"демократично просветен Common sense" (здрав човешки разум); и при това в едно "пост-светско общество", което е настроено към запазване на религиозните групи. Забележка: Това функционира напр. в Германия много ограничено, или само доколкото поне големите църкви трябва да бъдат включени в дискусионните процеси. В САЩ религиозното упражняване на всеки отделен човек получава повече уважение, но религиозните стойности се приемат от светските общества във форма, в която често едва могат да бъдат разпознати отново.

*) FAZ/ SZ 15.10.2001 или немският интернетен текст;
**) виж също и нашата страница "Природни науки и вярата в Бог"

***) Забележка: Хабермас и други политически насоки:

Заедно сТеодор В. Адорно и Херберт Маркузе Юрген Хабермас принадлежеше към "Франкфуртската школа", която със своята "критична теория" оказа значително влияние върху студентското движение през 1968 г. и включваше тогава изменени нео-марксистки, просветителни и атеистични начини на мислене.
От консервативно-философска и теологична гледна точка Гюнтер Ромозер критикуваше от 1969 г. теорията и практиката на движението от 1968 г. Нейната "утопия" той виждаше като един вид заместваща религия (и по този начин като конкуренция на църковното учение за лечението / ешатология) и се опитваше противно на нея да спаси напр. старото учение на Августин за "Двамата (желани от Бога) богати" - религията и държавата.
Както представители на Франкфуртската школа, така и техните консервативно-християнски и икономически либерални противници се занимаваха и отчасти се занимават и днес още с представянето на всички аргументи, които може би говорят срещу съответните аргументи на другата страна, респ. които позволяват изобщо "противната страна" да бъде изобразена като единен блок. Така едните пропуснаха шанса да търсят диференцирано, какво има смисъл да се запази от традиционните морални стойности; а другите пропуснаха да погледнат диференцирано, какъв беше справедливият - насочен против формалистичната авторитетна религиозност - мотивът на новото социално движение отвъд идеологичните изопачавания. Във всеки случай много хора в Германия и на други места постигнаха оттогава някой и друг напредък в тази дискусия, тъй като нямаха повече желание да се оставят да бъдат заврени в старите "фронтови линии". В изследванията този напредък не е бил обаче достатъчно добре разбран - все още има книги, в които противникът се прави отговорен за цялото Зло на земята и където действието на приятелите е безпогрешно.

Назад към съдържанието на тази страница

 

Общи християнски аспекти по екологични въпроси *).

Битие 1:26-28 "И след това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие. И да господарува над ... цялата земя... **)" не означава в никакъв случай, - както се получава на практика - че човекът трябва да се отнася безотговорно с околната среда. По-скоро тук се говори за първоначалната визия на човечеството като последен връх на сътворението с подобни на Господ качества. Затова ставаше въпрос за естествения авторитет на човека, който можеше "да назове" другите същества и да се отнася много отговорно с тях. Битие 2:15 назовава тази отговорност така: "След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази". Това "пазене" се отнася до живото сътворение, което продължава да се развива. Човекът е изостанал по-късно (сравни История в Рая)от това единство с Господ и неговото сътворение и станал егоистичен. И тъй като я няма основата, то човек трябва да си спечели отново всички духовни основи вместо да държи упорито на райските пълномощия.

И в Новия Завет сътворението се смята за важно: В Римляни 1:20 се казва, че "невидимата вечна сила и божественост на Бога ясно могат да бъдат разбрани, защото си проличават от Божиите дела". Римляни 8:19 " Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца" (друг превод; "ожидат прославянето на синовете Божии", тоест на съвършените хора.) Римляни 8:22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. Марко 16:15 И после им каза: Идете по целия свят и проповядвайте Благата вест на всеки човек (виж също Колосяни 1:23).
Сега помага Исус Христос. Но той не отнема на човека отговорността му към ближните и всички създания, а помага хората да "бъдат съвършени, както вашият небесен Баща е съвършен" (Матей 5:48), тоест така, както бе смятано в самото начало - така, че да могат да поемат своята отговорност. Едва чрез това сътворението ще се обедини. Но то предпоставя това да приемете тази помощ. Продължаването на човека без Бог се нарича в Римляни 1:20 даже "неизвиняемо", "без оправдание".

В Откровението на Йоан (за неговия характер виж част 2 на нашия основен текст) се представят също и катастрофални развития, които могат да засегнат човечеството респ. части от него и останалата природа. Но никъде тези съпътстващи явления във времето на божествената корекция не се показват като положителни респ. като истинските Божии цели, и никъде в Откровението не се прощава на хората, които от своя страна са допринесли за измиране на видовете или други катастрофи, а да не говорим за това, че те не се насърчават да направят това. ***) По-скоро на тази лекомислена цивилизация се гледа много критично в Откровението.
Откровението не променя положителната визия на останалия Нов Завет, напр. спасителната проповед (Матей 5 "Благословени са хората, които са кротки, защото те ще наследят земята ...").

Относно "креатонизма", особено разпространен в английскоговорящото пространство: нашият сайт не представлява някакъв вид - „изъм". Сътворението на света и човека предполага действително божествена мъдрост вместо чистия принцип на случайността. Виж също нашия сайт "Естествените науки и вярата в Бога". Разрешено е дори съмнение в някои несигурни археологически респ. исторически данни за времето. Но онези, които освен това разбират "7 дена на Сътворението" в Битие като 7 дена в днешния им смисъл с техните 24 часа, трябва да разпознаят в това като интерпретиране: на това не би трябвало да се обосновава самата вяра. Съвременните дни предпоставят вече възникналата респ. създадена земя заедно с нейното разширение, което не е съществувало в самото начало. Дори и в Библията се установява "за Бог хиляда години са като един ден". Седемте дена би трябвало да представляват нещо реално, но "периоди", "цикли на сътворението" с продължителност, които не са посочени точно. Точно най-обширните процеси на сътворението да се смятат за най-кратките, би трябвало скоро да се смятат също като малко отстоими, както и много досегашни археологични представи. В Библията се намеква достатъчно, че Бог е могъл да се разкрива пред хората като Хенох и Ной още преди Мойсей. Днешната ни история за Сътворението се основава на древно, устно и по-късно писмено предание от такива - истински – произходи, части от които са се запазили и в други култури. В науката напр. са известни някои очебийни прилики със шумерския епос за Гилгамеш. Това не означава обаче, че Битието е било приписано от там. Но той напомня за това, че Абрахам произхожда от Месопотамия.

*) Този интернетен сайт не е политически активен. Затова тук се дискутират само общи мащаби и не се дават указания на отделни политически въпроси на настоящето.
**) Това може да се сметне и като специална форма на панентеистично начало ("Бог може да се намери и в сътворението си") - това не трябва да се бърка с пантеизма ("Бог е всичко"). Директната връзка на Бог със сътворението се създава тук с помощта на човека (сравни и Йоан 14:21, 14:23, 15). Дори и това се проявява на практика едва в такава степен, в която човек все повече осъзнава и се приближава още повече до Христос. Дори и радостта от Сътворението може да доведе до Бог; дори и при такава мистика на сътворението са възможни вместо това значителни отклонения, там където Бог има слово само за собствените си материални въпроси и желания.

***) За немскоговорящото пространство това би се разбирало от само себе си, но в САЩ напр. това не винаги е ясно на всеки.

Виж също и нашата глава "Основи на етичните стойности"

 Назад към съдържанието на тази страница

 

 Нероден живот *.

Началото на човешкия живот: 
Образът на човека на консервативните и критични християни съвпада до голяма степен в това, че човешкият живот започва още от зачатието. 
По многообразен начин Библията показва човешкия живот като единство; от Божествения му произход - през преминаването на живота през поколенията - до различните възрастови степени респ. степени на развитие на отделния човек. В нея не е заложено да говорим за "живот без стойност респ. човешко достойнство" по някое време преди раждането или в някакво състояние на старост и болест.
Проф. Бьокле назовава в "Наръчник на християнската етика" от историята на някои теолози - което в техните оригинални текстове отчасти не се среща така - които вместо зачатието приемат като съществен момент последващата имплантация (нидация).
Модерният учен би желал да остане без мнение. Но и резултатите на естествознанието показват само плавни преходи между стадия на оплождане на яйцеклетката и на възрастния човек. Навсякъде в обществото, където има стремеж да се определят границите, от които започва човешкият живот, то те са своеволни. Така напр. на ембриолога Ерих Блехшмидт: заимстваният от Хекел "биогенетичен закон", според който ембрионът повтаря всички стадии от историята на развитието, е остарял: всеки орган се развива равномерно, за да изпълнява своята роля в човека. Реакциите на ембриона могат да се наблюдават и снемат днес с ултразвук. Също така хуманният генетик Проф. Л. Лежени наблегна, че дори гените в оплодената яйцеклетка съдържат плана на израсналия организъм на човека; ние бихме казали, те са физическият антипод на този план. Дори и от изследванията на мозъка, от неврологията на развитието и от психологията са известни подобни познания. Дори и процесите на съзнанието и на паметта могат да се изследват във все по-ранни стадии при едно цялостна и непредубедена научноизследователска дейност/работа.
Така тази стойностна представа има голямо значение и извън границите на религиозните кръгове.

Друг въпрос е обаче практическото отношение към такива възгледи. 
Заповедта "Не убивай" - Изход 20 - е било разбрано по времето на Стария Завет в смисъл на "Не убивай предумишлено"; макар, че по-късно се промени представата за това, какво е предумишлено убийство и какво убийство, умъртвяване. В по-широк смисъл критерият на заповедта се прилага за всяко човешко същество, а от вегетарианците дори и за всяко животинско същество. Модерното начало на една междурелигиозна "световна етика" ** съдържа като водещ принцип "културата на дълбоко уважение към всичко живо".
Но във всеки случай трябва да се вземат на сериозно индивидуалната жизнена ситуация на съответната жена с нейните трудности, страхове, терзания на съвестта и др. - както това става при всяка сериозна консултация на бременните, колкото и тя да се старае да насърчи износването на детето и да окаже помощ, вместо да се проклинат общо всички, които се борят с мисълта да правят аборт. В повечето случаи това не е лесно решение за жените. Но също така трябва да се вземе под внимание и съотговорността на мъжете и на околните, вместо този проблем да се преписва само на жените. 
Ако става въпрос само за това да се намалят възможно най-много абортите или в края на краищата те да бъдат изцяло преустановени, то тогава освен индивидуалните усилия са необходими преди всичко да се облекчи живота с деца в обществото, тоест да се захванат проблеми, които днес са отчасти повод за абортите - вместо например да се надминаваме в това да изискваме и за социално слабите допълнителни задължения.

Правните въпроси *:
Исус Христос е дал на хората съзнателното решение за етичното, моралното поведение вместо да се осланя предимно на натиска на външната законна норма или обичай, както това е ставало по времето на Стария Завет. И все пак правните норми могат да подкрепят етичните въпроси, както това е опитано в почти всички области на живота.
Наказателноправни разпоредби (като немската§ 218), дали строги или либерални, проявят само ограничено действие върху броя на абортите в международн отношение. Съответно тук са необходими, както беше вече споменато, други усилия за решението на този проблем.

Връзката с генната техника и медицината на размножаване: 
Дори и при научните изследвания и при изкуственото оплождане има на международно ниво "разход на ембриони", който напр. немският Закон за защита на ембрионите" се опитва да ограничи. В момента преимплантационната диагностика (ПИД) дава повод за ново изкушение да се създадат допълнително причини за аборт.

Последици в други сфери: 
Там където става въпрос за защита на живота, би трябвало да става въпрос и за всички опасности, на които са изложение вече родените - и особено за тези, на които са изложени общо родените и неродените същества. Опасностите на околната среда засягат и майката и ембриона, чувствителният ембрион дори по-силно отколкото възрастния човек. Това често се пренебрегва от защитниците на живота, както обратно и много, които се застъпват за околната среда, не се грижат за проблема с абортите, което напр. е разтревожило Франц Алт още през 1985 г.

*) "Пътищата на Христос" не е политически интернетен сайт. Тук не се пише срещу някого и не се поставят политически изисквания, а се информира само за общи критерии.
**) Виж нашата глава "Основи на етичните стойности".

 

Назад към съдържанието на тази страница.

Към част 1: Стъпките в Евангелията    /    Към част 2: Стъпките в Откровението    /    Към част 4: Старият Завет; и приноси за диалога с другите религии.

Към следващата част: Откровението на Йоан (12 глави) и заключителна глава

Е-мейл: ways-of-christ.com Пишете ни по възможност на немски или английски език. Ако това не е възможно, пишете кратки изречения и посочете езика, на който са написани те.

към интернетния сайт.

 

Указание на други езици и права.

Другите сайтове могат да се видят на http://www.Christuswege.net  (на немски език) и http://www.ways-of-christ.net (английски език). Други езици могат да се намерят на Homepage. Немският и английският текст се актуализира непрекъснато и съдържа също и страницата "Промени", както и други допълнителни страници. Разрешено е напечатването на текста и неговото копиране, без промяна на съдържанието. Преводите на другите езици не винаги са проверени.

Използваните кратки цитати и забележки - преработени на базата на различните преводи - са допълнения към съответните глави на основния текст
Такива характерни места обаче не представляват пълен заместител за съпровождащото изследване или медитация на цели глави от Евангелията или части на Откровението. За целта се препоръчва Библия или Новия Завет.