Пътищата на Христос

Независима информационна страница
с аспекти от много сфери на изследването
и опита.

Нашите текстове са създадени с помощта на медитативни наблюдения на текстовете в Библията. Поради това, освен информационния си характер, те са написани преди всичко и като изходна точка за медитативни наблюдения на отделните глави в Евангелията.

37 глави на главния текст следват стъпките в Евангелията и Откровението на Йоан. Препоръчително е да ги разработите също в тази последователност, с помощта между другото и на Йоановото Евангелие и на Откровението.
Изследване на Библията, тоест да се четат текстове, да се разработват от езикова гледна точка и в контекст е само един от методите. По време на самото изследване отделните глави на текста и не на последно място Бог могат да съдействат за по-дълбоки познания.
Сайтът се състои и от по-дълъг, цялостен текст, чиято глави могат да се отворят и от самото съдържание. За по-задълбочено изследване се препоръчва да разпечатате текста *: в зависимост от настройките на браузера и принтера това са около 120 страници.
Този, който освен четенето проявява интерес към цялостния метод на разработване - включвайки и занемарените слоеве на душата - може да прочете след изследването на една глава концентрираните обсъждания към съответната глава, напр. след четене на Йоановото Евангелие да се медитира върху това. (Йоан респ. неговите ученици са се занимавали особено с по-дълбокото духовно значение на събитието.)

За това има много възможности; на първо място важат същите предпоставките както и за всяка медитация: собственото внимание трябва да се отдели достатъчно от актуалните разсейвания и лоши настроения или проблеми посредством самоосъзнаване или чрез разговор с Някого и др., така че отново да е налице една духовна откровеност. Освен това не трябва да се чувства нито умора, нито глад нито острото влияние на алкохол, тютюн и др. Освен това по време на медитацията трябва да се избягват смущения от телефона и др. Мястото трябва да е удобно, напр. не до уред, създаващ лъчев стрес (виж линка: строителна биология). Този, който има опит, може да се концентрира вероятно и намирайки се на оживен пазар, но в самото начало е целесъобразно, да се съблюдават такива указания. В по-ранни времена за такъв вид медитация с Евангелие текстът се четеше отчасти бавно със затворени очи (напр. розенкройцерите**). За да не може вниманието да пада върху думите, а върху съдържанието, текстът се е научавал наизуст. Имало е вариант, при който текстът е бил съпровождан от неритмични жестикулации. Също така има възможност текстът да се чете след което да го оставим да окаже своето въздействие върху нас със затворени очи. Като през това време не се мисли активно, или всъщност действителното медитативно съзерцание започва след мисленето. Ако мислите продължават да текат, те просто се "поглеждат" сами за себе си, вместо да продължат да се мислят. Това важи също така и когато изплуват мисли, които вероятно или действително нямат нищо общо с медитацията. (Отложете ефективно външните намерения, те могат напр. да се отбележат, за да освободите отново духа си. По възможност важните събития по време на медитация се записват след това, така може да бъде наблюдавано по-добре собственото развитие. Съзерцанието може да доведе до още по-дълбоко задълбочаване на съзнанието, което обаче не трябва непременно да "настъпи" (контемплация, медитация).
Допълнително към това би било от полза, ако имате под ръка бележник, когато се събуждате, за да си отбележите отделни ключови думи. От една страна това помага да си спомните изобщо за сънищата и от друга страна въз основа на такива бележки за сънищата може да следвате по-добре тяхното развитие. Ако символите на сънищата се отбелязват през деня, това помага допълнително да се усили това отваряне. Все повече може да се разбере, че не всички сънища се обясняват с изживяванията ни през деня и тяхната психическо преработване, а че тук става нещо, което по друг начин е също толко важно, както и денят.
Това не са окултни ритуали, а просто става дума за това, че се дава време и възможност на душата да се отвори за съдържания респ. за Бог, вместо да предоставя тези съдържания само на интелекта - който не е лош, но в никакъв случай не е достатъчен, за да разберем всичко. С времето всички слоеве на човека, и неговата воля, да дори и неговото тяло могат да бъдат докоснати и променени от това. Едва след като се появят напр. нови познания или съответните символни картини по време на медитация или сънища, отнасящи се към това, или се появят нови развития в живота, това, което е могло да бъде разбрано от текста в главата е достигнало и е имало известен отзвук в нашата същност. И чак след това можем да продължим, особено когато самите ние изпитваме необходимост от това. За това е може би и необходимо, да се живее една седмица или още по-добре един месец с текста на една глава. Не е необходимо обаче да приложим 100 % съдържанието, тъй като тези стъпки не могат да бъдат напълно разграничени една от друга. Бог оставя на човека отделно преживяване, ако той (Господ) желае това, "светлото събитие" може в най-добър случай да се подготви с помощта на медитацията, но в никакъв случай то не може да се появи насила. И въпреки това нито една теология и др. не може да замени вътрешното практикуване, което може да доведе до реалното разбиране, вместо да се стигне до сивата теория
Но независимо от възможностите на такава медитация има толкова много пътища до същата цел, колкото и хора има.

Докато такава, специфична по съдържание християнска форма на медитация, както бе посочено по-горе, се предлага днес за съжаление рядко някъде в църквите, толкова повече в специалните църковни домове или подобни се предлагат други форми на медитация. Тъй като хората с право търсят опити. Но през хилядолетията Църквите до голяма степен са засипали собствената си спиритуална и с това медитативна традиция и днес те трябва да пробват отново да я открият. Затова те започнаха първо да променят напр. будистките форми на медитация (като Дзен, обикновена медитация на тишината) и да ги свързват с някакво християнско или неутрално въведение. Или пък рисунки*, картини, или отделни цитати от Библията или от различни християнски мистици се възприемат в тишина. Една например все още в планината Атос упражнявана от гръцките правословни монаси практика с повтаряне на "kyrie eleison" (Господи смили се) е спомената в нашия основен текст, глава "Тишината в пустинята". И пеенето може да получи медитативен, изпълнен със смисъл характер. Най-простото би било най-ефикасно: ако църквата би дала добър пример като по време на църковните служби често се вмъкват и моменти на тишина, напр. преди молитвата, по време на молитвата, след нея - очаквайки да почувстваме "отговор"-, след проповедта, по време на религиозни беседи и консултации и т. нат. Така този медитативен елемент не би бил нещо напълно изолирано, а напротив неговата стойност би могла да бъде изживяна непосредствено. Извън границите на тези подготовки за Божието дело по принцип всичко живо може да приеме медитативен характер, което е много трудно в нашето изпълнено със суматоха време. Във всеки случай би било абсурдно и би отговаряло на значително невежество всяка медитация да се определя като "нехристиянска", без да се диференцира, само защото някои от нехристиянските групи практикуват по-известни форми на медитация отколкото християнските.

Дори онези, които в търсенето на вътрешен опит са се сблъскали с негодния и опасен път на консумацията на наркотици, биха могли вместо това да намерят в медитацията едно изпълващо изживяване.

*... Концентрираното изучаване на отпечатаните текстове предотвратява последици, получаващи се според голям брой независими учени от интернетната свръхконсумация и „мултитаскинг" (= едновременно следване на различни дейности).

** Като например в школата на християнския Розенкройцерски орден "Universitas Esoterica" в гр. Берлин (Волфганг Вегенер), съществувало до 1984 г.

*** (По-дълбокото) разбиране на тези страници изисква да се вземе под внимание фактът за това, че те се разбират от само себе си, както и допълнително използваните методи (виж по-горе). Подобно поведение при изучаването на текстове от друга страна се смята и във философията и др. като ръководен принцип за сериозна работа ("principle of charity", Доналд Давидсон, "On the Very Idea of having a Conceptual Scheme", в "Proceedings and Adresses of the American Philosophical Association", Vol.47, 1973-1974, стр. 19.)

Снимки (pdf)