Пътищата на Христос
Допълнителна страница
Вдъхновения и църквите.
Новия Завет описва директното вдъхновение на отделния вярващ, както и други дарове на Светия Дух като нещо важно, което се намира по принцип в същността на понятието християнин (сравни напр. 1. Кор. 14,26; Марк 16,17). Очевидно обаче пътищата към това са били усложнени.
Но ние можем да се молим за Светия Дух.Едновременно с петдесятните църкви напр. и католическата църква възприема тази възможност на произнесените послания. Тя прави обаче разлика между едно "всеобщо откровение" за всички с помощта на Библията и църковната служба от една страна - и
мистичните "лични откровения" от друга страна. Последните се смятат и важат до известна степен като откровение на Светия Дух, доколкото те съдържат определен смисъл за съответното лице или неговото непосредствено обкръжение, но не се считат за задължителни и не се подкрепят особено. Особено в такива случаи се чувства и критичната реакция на тази църква, когато се съобщават пророчески*) послания, които според съдържанието си надминават личното и са насочени към църквата или човечеството; напр. в посланията на Мария и Христос. От времето на Папа Паул VI официално не се блокира печатът на такива издания от близки до църквата издателства. Но както и преди такива свидетелства отчасти се възпират, напр. от десетилетия 3 послание на Фатима. В такива случаи църквата си запазва правото на по-късно, окончателно мнение. Всички, дори и духовната конгрегация на вярващите са длъжни да съблюдават чрез по-обстойно изследване правото на изслушване респ. справедливо отношение в Кан. 844 §3. Кан. 220забранява освен това неправомерното оклеветяване независимо на когото и да било (което може да възникне при прекалено бързите обществени присъди).Първите Апостоли - хора, които можеха да подкрепят Исус Христос благодарение на дадените им дарби - поучаваха според 1.Кор. 14,26 директните откровения и тяхното тълкуване като съставна част на сбирките. 1.Кор.12,4-7: "А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза". Според 1 Кор. 12,28 може да се смята, че ролята на "пророците" *) се поставя под Апостолите, и чак на трето място идват учителите. В 1. Кор.14 се прави разлика между говоренето на езици за собствения възход от пророческите речи за възхода на общността, хората с пророчески дарби са били особено високо ценени, макар че другите ученици не са могли да изпълнят автоматично тази задача (напр. Матей10,41).
Отличителни признаци:
Има много форми
, по които може да бъде изразено посланието на Духа. Напр. ... "вътрешното слово от сърце" при пълно съзнание - това не трябва да се бърка с шизофренични и хипнотични прояви. След известно практикуване става ясно, че има друг характер от телепатичните прояви (сравни "Вътрешното слово", подбор от Йоханес Тенхард, между другото в издателство Лорбер). Рядко се взема под внимание изпадането в състояние, подобно на транс, където човекът се отдръпва на заден ход, но и тогава трябва да се прави разлика в зависимост от обстоятелствата (напр. вида на присъединяването респ. обвързаността към Бог), че не става въпрос за нормален транс, тоест чисто ограничаване на съзнанието - при което биха могли да настъпят много проблематични инспирации в духа на спиритизма, които въздействат омаломощаващо на участващите. Освен това се случва някои хора да преживеят нещо вътрешно като визия, светлина или идея, и след това да могат да го превърнат и опишат в думи. Освен това е възможно и директно писане, но при пълно съзнание, тоест трябва да се прави разлика между автоматичното писане при спиритизма, което става в състояние на транс.*)
Prophetie (Пророчество) - от гръцки език - означава първоначално знаци и указания от извънсетивната сфера, в християнски смисъл - от Бог респ. от Светия Дух. Инспирации (вдъхновения), под които често се разбират по-скоро "Бъдещите предсказания", са само специален случай. Тук са указани и някои места от Стария завет относно характера на пророчеството - разбира се като се вземе пред вид, че от онова време предпоставките за това са се променили напълно (начинът на пророчеството от онова време е било практически забравено до времето на Исус, и то е било отново събудено): Иоила 3,1-2; Aмос 3,7-8.**) В някои случаи дори и хора с истински вдъхновяващи способности могат да попаднат от време на време в състояния, които наподобяват на познатите психически смущения - например с принудително продължаващи излияния от вътрешни диалози и постоянна неспособност да се борави със земните нужди. За да бъде възможно предотвратяването на такива изстъпления трябва заедно с горе посочените възгледи да се обърне внимание на следните външни предпоставки: достатъчен сън; достатъчна богата на витамин В храна, напр. с достатъчно много витамин В - това означава внимание при постене и т. нат. в този смисъл, ако не е налице достатъчно богат опит; ясно настройване към желания източник, тоест да се поддържа Христос; да не се извършват прекалено дълги сеанси, които биха дали възможност за отклонение и "превъртане"; да се положат достатъчни усилия, освен интензивните вътрешни преживявания, за обратно връщане към земната действителност; само-осъзнателно преосмисляне на чутото, самоосъзнаващо се преосмисляне на чутото. Помощници, духовни придружители, терапевти и подобни могат в такива случаи да се отнасят целесъобразно само когато имат специфични познания / опит, към което се числи да се взема на сериозно не само моментното объркано състояние, а и необъркания основен феномен.
http://www.ways-of-christ.com/bg/
Пътищата на Исус Христос, неговият принос за човешкото съзнание и за промените на човечеството и Земята: - независима информационна страница, с нови аспекти от най-различни сфери на познанието и науката; с практически указания за лично развитие. |