Пътищата на Христос

 

Допълнителна страница

 

Вдъхновения и църквите.

Новия Завет описва директното вдъхновение на отделния вярващ, както и други дарове на Светия Дух като нещо важно, което се намира по принцип в същността на понятието християнин (сравни напр. 1. Кор. 14,26; Марк 16,17). Очевидно обаче пътищата към това са били усложнени. Но ние можем да се молим за Светия Дух.

Едновременно с петдесятните църкви напр. и католическата църква възприема тази възможност на произнесените послания. Тя прави обаче разлика между едно "всеобщо откровение" за всички с помощта на Библията и църковната служба от една страна - и мистичните "лични откровения" от друга страна. Последните се смятат и важат до известна степен като откровение на Светия Дух, доколкото те съдържат определен смисъл за съответното лице или неговото непосредствено обкръжение, но не се считат за задължителни и не се подкрепят особено. Особено в такива случаи се чувства и критичната реакция на тази църква, когато се съобщават пророчески*) послания, които според съдържанието си надминават личното и са насочени към църквата или човечеството; напр. в посланията на Мария и Христос. От времето на Папа Паул VI официално не се блокира печатът на такива издания от близки до църквата издателства. Но както и преди такива свидетелства отчасти се възпират, напр. от десетилетия 3 послание на Фатима. В такива случаи църквата си запазва правото на по-късно, окончателно мнение. Всички, дори и духовната конгрегация на вярващите са длъжни да съблюдават чрез по-обстойно изследване правото на изслушване респ. справедливо отношение в Кан. 844 §3. Кан. 220забранява освен това неправомерното оклеветяване независимо на когото и да било (което може да възникне при прекалено бързите обществени присъди).
В много други църкви тази сфера не играе голяма роля, респ. те не са успели да развият особена практика за отношение към това. От друга страна има много подобни явления и извън самите църкви. Общо възниква впечатлението, че Бог проявява интерес към това хората да се вдъхновяват отново и отново по този начин, да дори истински да се учат и да бъдат предупреждавани. Това е обаче труден учебен процес, който продължава цял живот; да се разпространяват такива известия, предпоставя специално призвание, както и обвързаност към Бог и съответната подготовка за това.

Първите Апостоли - хора, които можеха да подкрепят Исус Христос благодарение на дадените им дарби - поучаваха според 1.Кор. 14,26 директните откровения и тяхното тълкуване като съставна част на сбирките. 1.Кор.12,4-7: "А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза". Според 1 Кор. 12,28  може да се смята, че ролята на "пророците" *) се поставя под Апостолите, и чак на трето място идват учителите. В 1. Кор.14 се прави разлика между говоренето на езици за собствения възход от пророческите речи за възхода на общността, хората с пророчески дарби са били особено високо ценени, макар че другите ученици не са могли да изпълнят автоматично тази задача (напр. Матей10,41). 

Отличителни признаци:
- Тук не става предимно въпрос, дали изобщо има вдъхновение, което се дължи на самостоятелно респ. масово внушение, на шизофрения** или други психически явления. Който изследва без предразсъдъци такива феномени в християнството, ще забележи бързо, че в повечето случаи не са достатъчни подобни ограничени опити за обяснение. Едва след това познание започват всъщност действително интересните въпроси.
Има смисъл да се търси познанието, кое произхожда от духа на истината и кое не ; сравни 1 Йоан 4.1 Но това трябва да става с необходимата предпазливост и внимание. Дори погледнато от самата Библия не е ли било автоматично така, че свещениците са били в състояние да преценят тези откровения на духа само благодарение на теоретичните теологични преценки. Изключително малка част от тях могат да възприемат непосредствено, от кой дух идва послание, затова според Матей 7,15-20 пророческите дарби могат да се преценят според "плодовете" си. Тоест там, където те водят до Христос - напр. до така наречените "преживявания на покръстването" с последващата положителна промяна в живота, или пък до духовно респ. физическо лечение, между другото би било изключително проблематично да ги отхвърлим като неистински или даже като "идващи от дявола", тъй като те се случват по милост - Йоан 15,5: " отделени от Мене не можете да сторите нищо". Дори и ако поради това напр. възниква по-голяма любов към Христос и хората около нас, това е положителен знак. Сравни също и предупреждението от преценката в Матей 7.1; Матей 12,24-30 иИсторията на Апостолите 5,38-39. Дори и от морално-теологична гледна точка и според западните правни принципи би било неправилно да се осъжда в случай на съмнение.
- Друг отличителен знак може да е скромността, с която такива хора се представят, тъй като само там, където човек е "тих", той може да долавя Божият дух. Теологичните познания тук изобщо не представляват никакъв признак, често изборът е падал точно върху обикновени хора ("Лаически харизми"). Образованите могат това само, когато не са самомнителни респ. държат на своето, и така се числят въпреки това към онези "нищите по дух" според Матей 5,3 . (Напр. садукеите - рационалисти и материалисти - и фарисеите - доколкото в по-голямата си част са били вцепенени в познанието си за религията и разума - не принадлежат към "нищите по дух".)
- "За да живеете живота си достойно като хора и изпълнявате всеки ден вашите задължения, но и да отделите подобаващото място на Бог, Всевишния Отец, във вашия живот" (от Посланията на Мария към ясновидките от Гарабандал и на други места).
- Изпълненото с любов поведение по смисъла на Исусовата етика - виж Матей 7,12 - е също такъв признак. Човек получава чрез обвързаната си с Христос собствена същност повече контакт с духа - който се намира над разума. Това може да стане толкова по-ясно, колкото повече той се намира в хармония с такива божествени качества като любовта. Но етиката не означава тук автоматично примиряване с обикновените традиционни представи за набожни и благочестиви хора, например по отношение на облеклото, ходенето на църква и др.
- Например там, където някой агресивно би разпространявал обичайните клеветнически съждения за други християни, позоваващ се на вдъхновения от Христос, за да причинява размирици, в такъв случай вероятността е голяма тук да не става въпрос нито за някаква оправдана дейност, нито за някакво истинско известие от Христос или Светия дух.

- допълнително към това като признак играе роля и свободата от външното духовно потисничество. Светият Дух е освободен от човешкото разграничение и за да се развива има нужда от свобода. Човек има своя собствена съвест, която не е идентична с нещо, което е външно възприето. Историята на Апостолите 5,29: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". С това не се оспорва, че духовното придружаване продължава да има смисъл. Не всяко поколение трябва да започне от самото начало.
- Критерии като "Свръхестественост" са представлявали често обект на изследвания: напр. съпътстващи явление в някои случаи на т. нар. "екстаз" (не мигновен рефлекс, промяна на честотата на сърдечните съкращения, забавяне на пулса, повишаване на кръвното налягане - без никакви указания за манипулация или наркотици); или че лицето не могло да знае за съобщеното и т. нат. Това обаче не е определящо, тъй като Духа може да използва и "естествените" способности на човека.

Има много форми, по които може да бъде изразено посланието на Духа. Напр. ... "вътрешното слово от сърце" при пълно съзнание - това не трябва да се бърка с шизофренични и хипнотични прояви. След известно практикуване става ясно, че има друг характер от телепатичните прояви (сравни "Вътрешното слово", подбор от Йоханес Тенхард, между другото в издателство Лорбер). Рядко се взема под внимание изпадането в състояние, подобно на транс, където човекът се отдръпва на заден ход, но и тогава трябва да се прави разлика в зависимост от обстоятелствата (напр. вида на присъединяването респ. обвързаността към Бог), че не става въпрос за нормален транс, тоест чисто ограничаване на съзнанието - при което биха могли да настъпят много проблематични инспирации в духа на спиритизма, които въздействат омаломощаващо на участващите. Освен това се случва някои хора да преживеят нещо вътрешно като визия, светлина или идея, и след това да могат да го превърнат и опишат в думи. Освен това е възможно и директно писане, но при пълно съзнание, тоест трябва да се прави разлика между автоматичното писане при спиритизма, което става в състояние на транс.
Това, че "Светият дух" може да е въздействал под формата на послание, важи не само при директното обръщане от Духовния източник ("..."). Но дори и една мисъл, един разговор между хората или съчинение или книга могат да произхождат изцяло или отчасти от този вдъхновяващ извор, тъй като той може да стимулира човешката креативност както той иска. За Светия Дух изобщо сравни Йоан 3,8; Йоан14,26 и Главния текст от Пътищата на Христос.нет, Част 1, глава "Първото събитие по Петдесетница".
Относно пророчеството в по-тесен смисъл от визии на бъдещето виж съответната глава в Главния текст на пътищата на Христос. нет, Част 2, напр. глава "Как да се отнасяме към пророчествата"

*) Prophetie (Пророчество) - от гръцки език - означава първоначално знаци и указания от извънсетивната сфера, в християнски смисъл - от Бог респ. от Светия Дух. Инспирации (вдъхновения), под които често се разбират по-скоро "Бъдещите предсказания", са само специален случай. Тук са указани и някои места от Стария завет относно характера на пророчеството - разбира се като се вземе пред вид, че от онова време предпоставките за това са се променили напълно (начинът на пророчеството от онова време е било практически забравено до времето на Исус, и то е било отново събудено): Иоила 3,1-2; Aмос 3,7-8.

 **) В някои случаи дори и хора с истински вдъхновяващи способности могат да попаднат от време на време в състояния, които наподобяват на познатите психически смущения - например с принудително продължаващи излияния от вътрешни диалози и постоянна неспособност да се борави със земните нужди. За да бъде възможно предотвратяването на такива изстъпления трябва заедно с горе посочените възгледи да се обърне внимание на следните външни предпоставки: достатъчен сън; достатъчна богата на витамин В храна, напр. с достатъчно много витамин В - това означава внимание при постене и т. нат. в този смисъл, ако не е налице достатъчно богат опит; ясно настройване към желания източник, тоест да се поддържа Христос; да не се извършват прекалено дълги сеанси, които биха дали възможност за отклонение и "превъртане"; да се положат достатъчни усилия, освен интензивните вътрешни преживявания, за обратно връщане към земната действителност; само-осъзнателно преосмисляне на чутото, самоосъзнаващо се преосмисляне на чутото. Помощници, духовни придружители, терапевти и подобни могат в такива случаи да се отнасят целесъобразно само когато имат специфични познания / опит, към което се числи да се взема на сериозно не само моментното объркано състояние, а и необъркания основен феномен.

Назад към началната страница http://www.ways-of-christ.com/bg/

Пътищата на Исус Христос, неговият принос за човешкото съзнание и за промените на човечеството и Земята: - независима информационна страница, с нови аспекти от най-различни сфери на познанието и науката; с практически указания за лично развитие.