1. Старанието да се разкрият наяве отчасти затрупани спиритуални дълбочини на християнството, трябва да започне природосъобразно първо с учението, живота и значението на самия Исус Христос и на първите християни; включително и с техните "апокалиптични" черти, вместо да се взема само това, което ни харесва от една или друга теология. При това става ясно, че и многообразието на предишните християни трябва да се вземе насериозно, - както това вече са направили и евангелистите ******), за да могат по този начин да видят по-широкото значение на Христосовите импулси. *)

2.  Старата църква на следващите векове е била определена от авторитета на обширните трудове на "основателите на църквата". Между другото с помощта на гръцкия език и познание те дали по-ясно обяснение на първите християнски предания в Европа. Те са знаели и още много за стари ръкописи, които днес са напълно изчезнали. Както и при другите фази, така и по време на тази фаза се е спорило, какво точно отговаря на истинското християнство и какво не. Дори някои неща в техните познания, което по-късно е било отхвърлено, заслужава да бъде отново преработено, разбира се сравнявайки го със самия произход. Освен това е продължавало да има и други християни - напр. в Египет, сравни и находките в Наг Хамади - които явно са поддържали в молитвата и медитацията не толкова лечителното въздействие на църквата, а индивидуалния достъп до Бог. В "Мистичната теология" на днешните правословни църкви една част от това се е запазило особено силно.

3. Средновековната схоластика и канонистика довела до теологично систематизиране чрез мисловни, всъщност може да ги наречем и религиозно-философски заимствания (аргумент, насрещен аргумент, заключение); като основателите на Църквата са продължавали да важат като авторитети, но доколкото това е съвпадало с тези мисли. Макар и в схоластичните мисли от онова време да се е намирала много смислена духовна храна, ни плаши често едностранната, абсолютно налагащата и поради това изолираща интелектуална логика - която би трябвало да се различава от същинското религиозно измерение. Това е консервирала и запазила вярата под формата на учения респ. догми, но и примамила едновременно с това към инквизиторски практики. От креативността на днешния спиритуален търсещ или мистик може да се види, че на някои места този същият интелектуален метод би могъл да доведе и до други заключения или отчасти дори е довел; респ. че действителният духовен растеж предполага още по-гъвкаво и всеобхватно, не по този начин затвърдяващо се съзнание. Строго схоластичният метод е и днес съществена изходна точка на Систематичната теология, особено в католическата област. Но днес се наблюдава и известно отваряне към други респ. християнски наченки (напр. Ив Конгар). Тук не става и въпрос за някаква си едностранна критика на една от теологичните насоки. В един от ранните стадии на работа върху днешния основен текст на "Пътищата на Христос" бе проверено, какви систематични възможности има за разграничаване на наличния материал. Остана само една възможност, тоест последователността на посочените "Стъпки на Исус" покрай самите Евангелия! Тъй като точно в тях се отразява архитипичната последователност от стадиите на човешкото развитие и сферите на съзнанието, също така и в отношението на света около нас. Но това е ново, междупредметно начало.

4. След като бе натрупана достатъчно църковна традиция върху началния произход, последва старанието на реформаторите, да поставят отново библейското начало по-силно в основата на всичко. Това им се удаде обаче в много ограничена степен, тъй като те бяха деца на своето време, и напр. знаеха много малко за спиритуалните и мистичните течения в историята на Християнството. Между другото бяха отхвърлени и традиции, които все пак са ценни в самото си ядро, като Обожаването на Мария. По онова време само много малко хора като евангелския теолог Й. Ф. Андреае са имали възможност да навлязат в по-дълбоки, може да ги наречем и "християнско-езотерични" опити чрез романтично забулени фантазии; това, че в тях християнството не може да се види на пръв поглед се дължи на формата, която бе избрана за по-голяма сигурност. И протестантската сфера също не е била винаги толкова толерантна, както би могло да се смята. Насрещните реформи, религиозните войни и др. са дали своя принос в това. И все пак различните теологични методи от онова време са си приличали по много неща. Там където и днес съществуват различни религиозни общности, дори и в самата протестантска църква като лутеровата и реформистката църква (калвинистката) църква, както и обединената църква, техните представители трябва да слушат непрекъснато, че това все още може да се използва за специализирани теологични дискусии, но че по отношение на собствените църковни маси то отдавна е отживелица. **)

5. Последващото след това време на новата философия, на Просвещението респ. на Рационализма с естествените науки отново не доведе до това интелектуално определената стара, систематична теология да бъде подкрепена от една теология на спиритуалния опит. Точно напротив, все повече и повече историко-критическите теологии са се ориентирали дали съзнателно, дали безсъзнателно към също интелектуалното, но освен това станало и едностранно материалистично научно разбиране на онова време. Теологията се превърна отчасти в историческа, научно-литературна и лингвистична научна насока - което не означава автоматично, че е неправилно, но е само по себе си едностранно.
Това не пречи да се вземе под внимание литературният вид - но тогава по възможност по подходящ вместо по-схематичен начин, напр. нашата страница към т. нар. Евангелие от Филип. Да се сравняват твърденията на апокрифното евангелие с обстоятелствата на онова време, също е необходимо - но при това сравнение не трябва предварително да се натрапва обезценяването на тогавашните твърдения, произтичащо от съвременния дух на времето. Връзката с възникващата общност може също да проясни значението - това обаче не трябва да води до ограничение на възгледите само до една обикновена човешка случка, в която Бог не се проявява директно, а всъщност е най-важното за всеки човек. Това че само определени хора са приели дадено послание, в никакъв случай не изключва универсалното му значение. Важно е да потърсим днес значението на преданията - но пълното съдържание ще ни се разкрие само, когато вземем на сериозно и за съвременното човечество понятността на предсказанията или поне когато се опитаме да ги вземем на сериозно.
(Противоположно на това съвременните представители на старата систематична теология са се смятали отново като един вид ядро на същинската теология, около което биха могли да се групират по-новите научни насоки. Но не е ясно, дали те действително биха могли да се окачествят като такова интегративно ядро). Разбира се, че отчасти справедливо би било смело начинание да се прави връзка между многообразните научни открития и религиозните учения - доколкото това не би довело до създаването на нови природо-научни догми. Но тогава би било само последователно, това да се прави и днес. Но в повечето случаи това не се е случвало. Това би означавало да се вземе под внимание очертаващото се ново изображение на света респ. парадигма, което се очертава не толкова от материалистично-научните течения на квантовата физика, от модерната биофизика, гео- и астрофизика и особено от пределни науки като парапсихологията и др. Няма никакъв смисъл да опираме днешната теология на научното изображение на света през 19 век! ***)
Дори и срещу тенденциите на Просвещението е имало засилено насрещни движения от 19 век насам, напр. движението на пробуждането, които са довели до много нови евангелски свободни църкви. Те обаче не са виждали някаква необходимост да се занимават с това, което става в естествените науки, а са се застъпвали за вяра, ориентирана изцяло и без никакви отклонения към Библията. В повечето случаи те не са използвали изобщо понятието теология, но това е все пак особен вид на теологично тълкуване на Библията (тълкуване/херменевтика.)

6. Така през 20 век последваха много опити да се открият нови страни на теологията, на които досега не беше обърнато особено внимание, но все още без да бъдат включени онези мистични-спиритуални измерения - които Карл Ранер е разпознал все пак като необходими. Тези опити в католическата и евангелската сфера допринесоха много за обществото като обърнаха повече внимание на практическите грижи за човека. напр. Карл Барт, политическата теология и теологията(ите) на освобождението на Третия Свят както и теологията на сътворението****), феминистична теология.

При някои от насоките като "Теология на демитологизацията" от Булман обаче покрай къклицата бе изхвърлено и житото, това означава, че вярата се намалява твърде много до едно - както беше спомената, между другото остаряло - материално разбиране за света, макар че все пак правилно се смята, че вярата няма нужда от научно обективизиране. Древерман се опита след това да направи дълбоко психологично тълкуване на Евангелиите. Това всъщност би могло да представлява и свързващото звено, което да изведе от този бездушен свят на едно материалистично разбиране за света - ако не беше противопоставено срещу собственото спиритуално измерение, което ярко се различава от това.
Проблемите между фундаментализма и релативизма са доминиращи досега в дискусията. Между другото в теологичните кръгове през последните години играят роля и онези мними "Разбулващите истории за Исус" , които също не подобряват цялостната картина на днешните дискусии.

7. Досега можеше много малко да се почувства една "постмодерна" теология на 21 век. Обновяване на спиритуалните възможности на християнството - като се запази както старата дълбочина на вярата, така и постигнатата социална бдителност - предполага пълна промяна на съзнанието*****. Тук се търсят спиритуална прецизност и диференциран поглед към обществото и света, (вместо да се ръководят и да продължат да се пишат досегашните насоки на изследване на теологията и богословието): път към "цялостното" християнство на мястото на днешното фрагментиране. Точно на това набляга "Пътищата на Христос".
(...)

**) Напоследък в Германия се забелязват стремежи да се изясни тази ситуация. Виж допълнително артикулът "Евангелската църква: Динозавърът се движи", в № 9, 2002 от "Публик форум", пощенска кутия 2010, 61410 Оберурзел. Относно различните църкви виж между другото в Част 3 нашата глава "7 общности (на Откровението) и днешните църкви".

***) Виж същи в Част 3 нашата глава "Естествени науки и вярата в Бога". Update English/ Deutsch. За развитието на християнството вижте и проф. Ханс Кюнг, “Християнството. Същност и история“, специално издание 2007 г. Той се стреми към интегрирана изследователска дейност, която да приема на сериозно старите апокрифни евангелия като съдържателни източници въпреки археологията и критичните изследвания. Ние не споделяме всички представени там изводи от историческо-критичната му изследователска дейност. Например събитията с Исус са се явявали понякога твърде много като субективни преживявания; Но г-н Кюнг е в състояние да приеме самостоятелната, но все още неизследвана реалност на тези преживявания. Между другото неговият метод за изследване на християнството на отделни етапи на развитие е доста интересен (парадигми), които не отдават достатъчно значение на посоките, които досега не са били определящи - като мистиката - те са изкарали наяве пътища, които са от особено значение за изчерпване на пълния потенциал на християнството. Тук трябва да се посочи, че хората с вътрешна спиритуална „мисия" респ. мистиците често не могат да бъдат разбрани само посредством историческо-критически анализ, тъй като едновременно с външната си понятна биография те имат преди всичко и своя самостоятелна вътрешна спиритуална биография. Това ще помогне да се направи опит те да бъдат взети на сериозно вместо да бъдат разкритикувани. 

****) Виж напр. "Екологична теология", издателство Кройц. 

*****) Също и указанието на даденото от Светия Дух "ново, вечно Евангелие" в Откровението на Йоан 14,6 предполага по-силно съзнание, отколкото това е по възможностите само на интелекта.

******) Допълнение: Исус и теологиите.

В Новия Завет има различни теологични начини на виждане. Но самите писатели трябва да са ги комбинирали съзнателно. Те са пробвали пипнешком, че Исус е многостранен. Необходими са различни теологични аспекти, за да го разберем.
От една страна той е учил социалното чувство на либералната или в рамките на теологията на освобождаването - и той е учил стриктните индивидуалистични принципи на сравнително консервативните теология (но не формалистично и не ориентирано към държавната власт).
Той е имал както спиритуалното поведение на християнските мистици или езотеричните християни (сравни Мистичната теология на Източните правословни църкви) - така и нагласата, че апостолите би трябвало сами да създават своя животв този физически свят (Това е основна тема на повечето съвременни теологии и религиозни утехи, особено на евангелската.)
Исус показа "свръхестествена" връзка към Бог, (от Кръщенето до Кръста и Възкресението, както напр. това е изразено в ретроспекцията на Йоан респ. на неговите ученици от Йоановото Евангелие); това не може да се обясни с интелектуалното съзнание на теолози като Бултман. Въпреки това Исус е трябвало да премине човешките житейски периоди, както те са достъпни и за природоизпитателите.
Голяма част от събитията могат да бъдат обяснение от дълбоката психология на нашите дни; друга част са спиритуални в смисъл, който надминава възможностите за познание на дълбоката психология.
Много аспекти са почти изгубени, откакто голяма част от предишните християни са били преследвани като "еретици" и др.. (хвърлени в един казан с действителните религиозни злоупотреби). Те всички са били едностранни, но не като някаква съществуваща църква по неин собствен начин.
Тази едностранност не е автоматично нещо отрицателно. Конструктивните части на всички тези насоки биха били в ред - ако те не бяха смятали, че са единствените, които имат право, и че другите са изцяло неправилни и грешни.

Евангелията - и напр. част от Евангелието на Марко, наречено "Документ К' - представят различни перспективи. Затова те са написани за хора с различни мисли и чувства.. Марко напр. е бил важен за аналитичния разум на римляните и преводите на романските езици. (Но проф. Мортон Смит нарича "тайна част" на това Евангелие, която е създадена от документите на Петър, и която се е използвала само от опитни хора; с възкресението на Лазар и др.) Австрийският мистик Якоб Лорбер писа, Марко е бил като момче ценен посланик между другите ученици. Така той точно би трябвало да знае, какво се е случвало. Той има чертите на теолог, чийто въпрос гласи: кой е Исус? 
Първоначалното арамейско Евангелие на Матей, което е изчезнало, респ. все още не е открито, е било отправено към евреите, така като и днешното "Евангелие на Матей" е отправено към всички, които имат нужда от пълни описания на целия живот за деянията на Исус. 
Подобно и Лука, но с повече чувствена дълбочина. 
Евангелието на Йоан е било написано за спиритуални християни (напр. с гръцка мистична биография), като в техния език е изтъкнато специфично християнското.
Йоан разбира живота на Исус особено ясно от Великденското събитие, Матей започва по-ясно с живота. И двете перспективи са правилни, но Кръстът и Възкресението имат най-големите последствия за времето след това.
Апокрифното "Евангелие на Филип" не е Евангелие, а раннохристиянски принос или коментар към дискусията с хора от различни религиозни насоки - със собствено място между тях. (Това не е гностично произведение, както някои смятат.) Апокрифното "Евангелие на Тома" не е Евангелие, а вероятно в по-голямата си част автентична сбирка от цитати на Исус, включително и някои твърдения, които в тази си форма са посветени на спиритуално интересуващите се хора.
Представителите на различни народи можаха по-добре да изтъкнат един или друг аспект.

Назад към Основния текст, въведение