Пътищата на Христос

 

Религията1) като "повторна връзка" на човека с Бога – на път с Исус Христос.
1) Думата религия идва от латинската re-ligio = свързване отново; с Бога, който в същността си придобива образ вътре в нас. Отдалечено подобно на холограм, същото става и в голямото.

Разбиране на дълбоките проблеми в човешкия живот.

Както за изцелението чрез молитва, така и за други преображения в човека Исус първо ще попита "Искаш ли да оздравееш?" (Йоан 5,6). съответно, 'знаеш ли какви несъвършенства притежаваш още, които трябва да бъдат променени, ако искаш да се приближиш до Бога?'. Зад привидно съвсем простите дадености, които рядко биват разглеждани като религиозни, може да бъде открита "червена нишка". Докато детето пораства от младеж във възрастен се придобиват нови способности; при това обаче често се прикриват първоначални способности за преживяване. По-късно с помощта на своята памет и с молитва човек може отново да се опита да възвърне този скрит естествен начин на преживяване. Въпреки това порасналите способности се запазват, докато вкоравяванията на съществото отново се отпуснат или разтворят. Разделянето на човека на интелект и обособен живот на инстинктите, създадено в резултат на душевно-духовни или външни "сривове" в живота и съвсем слабо интегрираната среда в "сърцето" между тях може да бъде свързана повторно по-силно по различни пътища. Може да се покаже, че "плодовете от дървото на познанието" в мита за рая се отнасят до това разделяне и че твърдението "Ако не се върнете и не станете като децата, няма да идете в небесното царство" се основава на едно по-дълбоко познаване на възможността за връщане – Исус в Матей. 18,1-3; Mк. 10,15; Лука. 18, 17. Тук става дума не само за детската непохватност, а за исконните основи на развитието, които са "типични за архетипа" 2) , следователно за предварително показани основни модели, за една загубена част от "инструкцията за работа" на човека. Този път може да води далече отвъд днешното ограничено съзнание на разбирането.

2) Преодоляването на негативните (“дяволски”) качества засяга между другото също и преодоляването на посоченото ‘разделение’.
"Архетипично” е понятие от Психологията на подсъзнателното от С. Г. Юнг и т. н. ; основни модели на човешко съществуване, които се изживяват като различни образи. „Архетипите“ обаче до голяма степен имат и смесени, заблуждаващи съдържания. „Бог“ като възрастен мъж и подробностите за „Небето“ и „Ада“ са „архетипични“ символи на „колективното несъзнание“. Юнг няма отговор какво точно означава това. Поне сърцевината на този пласт на съзнанието с неговите внушени на човека изображения и представи се среща в по-силна или по-ниска степен у всеки човек. Така това произхожда от един вид праспомен от най-ранните времена на човечеството - дори и от преди известните времена на „мистичното съзнание“, както това е описано в нашата глава „Съзнание, изследване на мозъка и свободна воля“. Този пласт на съзнанието съдържа и такива - отчасти привидни - противоположности, каквито се разглеждат на нашата страница „Християнско поведение ... Третият път“. При по-обстойно разглеждане представата за Бог на този пласт се представя по-скоро като проблематична карикатура на Бог. Например в Тибетската книга на мъртвите (Bardo Thödol), в която предговорът е написан от Ц. Г. Юнг, се отправя предупреждение към живите след смъртта да избягват образите на Боговете и Демоните от този пласт. В древния Египет също е имало подобно писание. Дори напр. и гностиците сред християнското обкръжение бяха критично настроени към такива образи, така както вероятно те се изживяват по време на медитации и сън. В приказките се прави опит да се борави по креативен начин с този свят на символите, което действително може да има някакъв смисъл за децата. Но възрастните могат да направят опит да излязат извън пределите на тези символи, които са приели много човешки страни. Изкуството тук е директно да се търси Бог вместо да се отказваме веднага от него.

Това не значи, че човекът ще се справи със собствени сили. Исус предлага реален път и силата, респективно благоволението да го формира. Търсачите на Христовата истина, мистиците и алхимиците много ясно са оспорили тези пътища за усъвършенстване (сравни например Матей. 5,48; Йоан. 10,34;...). Много други християни също са събрали опит в това отношение, съзнателно или несъзнателно, и то независимо от това, дали са следвали повече свой вътрешен път или са прилагали вярата си повече в социален аспект, или са обединили в себи си и двете в смисъла на това, което наричаме "пълно християнство". Векове наред много култури са търсили преодоляване на вътрешното разкъсване на човека; стремежът на таоистките алхимици, различните видове йога и т. н. също са доказателство за това 3).

3) Индийската дума yoga, буквално = “anjochen" също означава търсене на връзка с основата на нещата, с вечността. Това не означава, че такива, други пътища, водят до същата цел като Христовите.

"Човекът-Бог" или изпратеният от Бога човек Исус Христос, "новият Адам" е знак, че оттогава хората могат да си върнат отново подтиснатите първоначални качества; и че е дошло време станалите междувременно опасни изкривявания да бъдат подложени на корекция. Като "щастлива случайност" за земята Той можа да обедини в себе си връзката с първоначалния извор на смисъла на живота – Бога – и високо развитото човешко съзнание. Той можа да преодолее дегенеративните сили. Макар да се различава от другите хора, Той въпреки това също бе човек, който можа да направи това по такъв начин. Така хората по-лесно могат да проследят този път, най-вече ако направят това съзнателно. Но дори и за тези,'които не знаят нищо за историческия Исус’, неговият живот заедно с възкресението е въздействащ – подобно например на животните, които когато научат нещо на даден остров, животните от същия вид на отдалечени острови изведнъж успяват да развият тази способност по-бързо, тъй като притежават своеобразно общо силово поле, както е установил например Р. Шелдрейк.

Вътрешната връзка на човека с Христос и с Бога е възможна и без посредничеството на църквата; макар подходящата общност от християни да е от помощ. Противоречивите теологични възгледи, които отново разделят единното същество на Христос на спасител на душата и социален реформист, също не са окончателната истина; въпреки че искат да помогнат на отделни хора да направят скок, особено, когато те познават повече теологични възгледи. Всеки отделен човек може да се обърне към Христос директно, например "в тихата стаичка", но също така в крайна сметка и на пазара. Това може да стане от една страна, щом си спомни за исконните си качества (евангелисти). Който е открит за това, че Христос може да бъде възприеман и след смъртта му, (казано по друг начин – между другото, без да бъде видян от земята – всеки човек да надживее смъртта като съзнателно същество след многото свидетелства), може да разглежда Христос като действащ понастоящем. Това възприемане е възможно, респективно възможна е обща молитва към Отца с него "в Негово име" като 'големия брат', който обгръща всички. (сравни Йоан. 15,16; Матей. 6, 7-15; Матей. 18,19-20). Например:

Боже, мое начало, моя помощ и моя надежда!
Свързан с Исус Христос *, благодаря ти за всичко, което ми даваш;
прости ми, за това, което ме е отдалечило от теб **;
моля те, разреши ми в тази тишина да стана творец чрез Твоя дух***;
изведи ме по Твоя път нагоре.

*) Ако някой чувства по-голяма близост, може да се обърне към Мария. По такъв начин се пробуждат мъжките и женските качества в човека.
**) Всеки конкретно появил се импулс, почувстван като негативен, може 1. да бъде разгледан отвътре (например страх, омраза, равнодушие и надменност; прекомерно колебание, ...или проблем; всичко, макар то да се е появило само в мисли или думи (сравни например Матей. 5,22). 2. вместо да мисли, може спокойно да изчака един момент, за да осъзнае максимално за какво става дума. След това 3. да предаде този толкова осезаем, почти физически усещащ се товар в молитва (освен това е възможно да бъде предаден целият по-нататъшен жизнен път на Бога, респективно на Христос) 4. спокойно да изчака, докато евентуално усети, респективно се появи следа от облекчение – или в съзнанието се появи "отговор".
***) В тишината случките от деня 'се успокояват' и по такъв начин могат да бъдат преработени, съответно да станат по-достъпни за молитвата. Така се създава повече откритост за новото.

 

Значението на етиката по този път.

Едно от нивата по този път е "любовта към Бога", който стои над всичко, "и към ближния като към самия себе си" (Матей.19,19); значи също към самия себе си; да обичаме самите себе си може да бъде също част от стремежа да разберем задачите си в кръговрата. Любовта може да свързва с Христос, тъй като това е главното му качество, заедно с мъдростта. Също и пътят на доброто дело в смисъла на Христос често прави разбираеми вътрешните и външни въздействия по пътя към Христос. Исус е съхранил исконните етични норми; защото човекът "(обикновено) жъне, каквото е посял" (Гал. 6,7); но вместо да подчертава върховния закон, той е заложил по-силно отговорността във всеки един. Така можем да открием, че в самата същност на човека има нещо – което макар да се усеща само като съвест – е в съзвучие с Христос; което поражда един вид вътрешно "възраждане" (Йоан.3) . Следователно с течение на времето по примера на Исус човекът като цяло все повече влиза в съзвучие с духа. Тази изходна точка в същността може да се усети в сърцето или в душата, съответно в духа, а начините за усещане са индивидуални. Както и отделният човек да преживява Христос, респективно свързаните с него сили – има смисъл, колкото се може по-често да извиква в съзнанието това, което може да е индивидуално познато, за да може на тази основа да се осъществи директен контакт – макар първоначално да не могат да се установят силни въздействия.

Със силата, която по този начин се развива като дар на благоволението вътре в човека, може да се свърже отново приближаващата се универсална изцелителна сила на "външния" Христос, съответно на Бога. И тук индивидуалният начин на преживяване може да бъде много различен, но в този случай той ще бъде много ясен и ще има определено въздействие върху обкръжаващата среда. Ако досега този напредък е бил достояние само на малцина, които са били считани за "мистици","светци" и т. н., подобни явления в нашите “апокалиптични” времена могат да обхванат все повече обикновени хора – чието значение вероятно няма да бъде осъзнато веднага; затова то трябва да бъде споменато тук. Това универсално действие "отвън" или ще бъде възприето, или при определени обстоятелства ще се пръсне болезнено в барикадите на онези, които не са развили нищо подобно вътре в себе си – така че в този случай то може да бъде възприето като "съд".

Води ме, така че да не преча по пътя на другите към Теб;**
напътствай ме да помагам на другите в Твоя смисъл;
пази ме по моя път; *
Помогни ми да постигна по-голямо съзвучие с любовта Ти.

*) Тук могат да бъдат посочени и други.

**) Може да бъде полезно установените лични несъвършенства и положителни качества да бъдат записвани в нещо като таблица и напредъкът да се следи съзнателно. Има няколко възможности да се работи върху това:
1. Непосредствена работа върху собствените проблемни качества въз основа на случките от живота. Добри намерения и т. н. Това е важно и при Христос: "първо гредата в собствените си очи...". Работата върху себе си и в Корана се счита за "велик джихад", "голяма свещена война", т. е. за нещо, което е от много по-решаващо значение в сравнение с всички външни стълкновения.
2. Директното поправяне и 3. Директното взаимно опрощение, ако все още е възможно. В противен случай предайте проблемите чрез молитва на Бога за по-нанатъшно разрешение и вътрешно простете. Това също е важно за Исус – той също говори за изчистване на дълговете "до последната стотинка" (Лука. 12,59, вж. също 5.)
4. Там, където няма друга възможност, могат да се извършат съответните добри дела в полза на другите на мястото на тези, които са причинили вреда на другите. Всичко се почиства от Бога също и по непряк начин, например когато някой поеме обществено полезни задачи. (Тук съществува и един плавен преход от чистото почистване на досегашното и превръщането му в свободни, полезни дела, след което идва относителното 'каквото посееш, това ще пожънеш', сравни например с Йоан 4,37.) Тук важи съответно Mt 7,20-21: "...по делата им ще ги познаете. Не всички, които ми казват: Боже, Боже!, ще дойдат в царството небесно, а само тези, които изпълняват волята на моя Отец на небето".
5. "Помолете Бога от мое име", тук съответно за неговото опрощение и милост в по-нанатъшния живот. Това е същността на помощта, която чисто хуманната етика не може да даде. Тогава съдбата няма вече да протича механично, а човекът ще се изживява като воден от Бога, всичко ще се подготвя и развива така, както според висшата мъдрост е най-добре за отделния човек и неговото обкръжение.

 

Сродно развитие на голямото в културите от древността.

Подобно на степените на развитие от дете в зрял човек (вж. горе) човешките култури са изминали също аналогични степени в развитието на съзнанието. От една страна те са донесли нови способности (по-свободно желание, чувстване и мислене), но от друга страна са намалили тяхното първоначално познаване на цялото "творение" и така са натрупали проблеми. (сравни например Жан Гебзер, "Произход и настоящеt": последователно архаично, магическо, митично разбиране за съзнанието; извън това може да се развие едно много силно интегрирано съзнание, което може да бъде наречено например съзнание на разума.) Ярки образци са съдействали стъпките в развитието, разпознати в зародиш, да се разгърнат в голямото, най-малкото в степен, която е от решаващо значение за културата. Това е ставало противно на всички препятствия, но както вече беше споменато, често с цената на големи загуби. В по-ново време е видно, че човечеството и неговите народи и т. н. са изправени пред съдбовното предизвикателство да извършат нови по-малки или по-големи "количествени скокове" или еволюционни стъпки, ако искат да оцелеят 4). Те са заложени от преди около 2000 години. Сега това не трябва да става за сметка на придобитите способности и на разума. Ако достатъчен брой отделни хора развият все по-единно съзнание на разума, се свържат отново с божественото си начало 1), състезанието с апокалиптичните катастрофи все още може да бъде спечелено с помощ "от горе". Към това спада също връзката с външните движения на активисти, като движението за мир и др. – всички добронамерени хора имат своето "необходимо" място в "играта"-. Всички хора – противно на установените религиозни движения - очевидно търсят това; те вървят напред в бъдещето и помагат да се осмисли миналото, макар да съществува още много "посредственост". Това е въпросът за яйцето и кокошката, дали целта е външното "спасение" или екзистенциалният напредък на съзнанието и битието на човека. Досегашните скали на ценностите трябва да бъдат неизбежно трансформирани, защото човекът може доста точно да си представи докъде биха довели предписанията на досегашната остаряла програма. Както всичко е част от цялото, така всяко добро дело се разтваря в цялото.

4) С песимистичния възглед в последната книга на Херберт Грул "Възнесение в нищото" не можем да се съгласим, само защото може да се открие един невидян от него извор на развитие и сила, който също така е и шанс: Бог.

Внушавай на хората да оставят решенията за живота и смъртта в Твоите ръце *;
помагай на тези, които работят за Твоето творение;
води този свят към прелом в Твоето обещаващо ново време.**

*) Тук могат да бъдат посочени и подробности или да бъдат преработени в последваща медитация; например 'да се приключи с люшкането между насилието и насрещното насилие', 'да се подкопаят основите на насилието чрез решаване на проблемите', 'да се води мирен диалог между добронамерените от различните религии', ... . 
**) Лука 11:2; 21:31. откровение 11:16. Бог може да раздели дадената му любов.

 

Предстои "връщане" към Бога в малкото и голямото.

На първо място тук не става въпрос за “религиозни представи", тоест човешки мисли, свързани с религията; а преди всичко за реално изживяната връзка на човека с Бог.

Йоан. 16,12-13: Имам да ви казвам още много неща; но сега няма да ги разберете.
Но щом дойде духът на истината, той ще ви поведе в цялата истина. Защото той няма да говори от себе си; а това, което ще чуе, това ще говори, и ще ви каже какво предстои.

 

молитва (utf-8)

Назад към началната страница Пътищата на Христос
http://www.ways-of-christ.com/bg

Други оферти, подробни текстове на други езици.
Пътищата на Исус Христос, неговият принос за човешкото съзнание и за промените на човечеството и земята:  независима информационна страница с нови гледни точки от много области на изследванията и опита; с практически указания за развитието на личността